ETSI I-ETS 300 220 Устройства с малък обсег на действие - Спецификации и методи за изпитване на радиосъоръжения с нива на мощност до 25 Mw в честотния диапазон от 1000 MHz до 500 MHz

ETSI I-ETS 300 220 Устройства с малък обсег на действие - Спецификации и методи за изпитване на радиосъоръжения с нива на мощност до 25 Mw в честотния диапазон от 1000 MHz до 500 MHz

Стандартът „ETSI I-ETS 300 220 Устройства с малък обхват - Технически характеристики и методи за изпитване на радиосъоръжения в честотния диапазон от 25 MHz до 1000 MHz, нива на мощност до 500 mW“, временен европейски стандарт за телекомуникации (IETS), изготвен от Техническия комитет по оборудване (EE) на Европейския институт за телекомуникационни стандарти (ETSI), описва минималните характеристики, считани за необходими за най-добро използване на наличните честоти.

ETSI I-ETS 300 220 Устройства с малък обсег на действие - Спецификации и методи за изпитване на радиосъоръжения с нива на мощност до 25 Mw в честотния диапазон от 1000 MHz до 500 MHz

Този предварителен стандарт не включва всички функции, които могат да бъдат поискани от потребителя, нито пък представлява оптималната производителност, която може да бъде постигната. Този междинен стандарт се прилага за устройства с малък обсег от следните типове:

  • Устройства с антенен конектор или вградена антена.
  • Устройства за аларми, телекомундамент, телеметрия и подобни приложения.
  • Речови или безмълвни устройства.
  • Излъчени или терминирани устройства, работещи на радиочестоти между 25 MHz и 1000 MHz, с нива на мощност до 500 mW.

Този междинен стандарт обхваща стационарни станции, мобилни станции и преносими станции. Важи и за устройства с ниска мощност. В този междинен стандарт са дадени основни изисквания за различните честотни ленти, разделяне на каналите и т.н., където е уместно.

Всяко оборудване, представено за типово изпитване, трябва да отговаря на изискванията на този стандарт при всички честоти, при които е предназначено да работи. Заявителят трябва да попълни съответния формуляр за кандидатстване, когато представя оборудване за типово изпитване. За да се опростят и хармонизират процедурите за типови изпитвания между различните изпитвателни лаборатории, измерванията трябва да се извършват, съгласно този предварителен стандарт, върху примери за оборудване, дефинирано в този стандарт. Измерванията трябва да се извършват, когато е възможно, като се използва директна връзка (антенен контакт или временен 50-омов конектор) към тестваното оборудване, както е посочено в този предварителен стандарт, за да се гарантира, че несигурността на измерването е сведена до минимум. Този стандарт е предназначен да даде увереност, че изискванията, посочени в него, са изпълнени, без да е необходимо да се правят измервания на всички честоти.

Заявителят трябва да предостави един или повече производствени модели на оборудването, подходящи за типови изпитвания. Ако типовото одобрение се издава въз основа на изпитвания на предварителен модел, съответните производствени модели трябва да бъдат идентични във всички електрически и функционални отношения с изпитвания предварителен модел. В случай на преносимо оборудване без конектор за външна антена, трябва да се консултирате със съответните документи.

Заявителят трябва да посочи диапазоните на подравняване на приемника и предавателя, когато представя оборудването за тестване. Диапазонът на подравняване се определя като честотния диапазон, в който приемникът или предавателят може да бъде програмиран или пренастроен без никакви физически промени в компоненти, различни от програмируеми памети само за четене или кристали (за приемника или предавателя). Кандидатът трябва също да посочи обхвата на превключване на приемника и предавателя (може да е различен). Диапазонът на превключване е максималният честотен диапазон, в който приемникът или предавателят може да работи без препрограмиране или повторно настройване.

Диапазонът на подравняване за приемника и предавателя може да бъде различен и да попада в една от две категории:

  • AR1: Тази категория съответства на ограничение по-малко или равно на 10 процента от най-високата честота на диапазона на подравняване, т.е. по-малко или равно на 500 MHz, или по-малко или равно на 500 процента, когато най-високата честота на подравняване е над 5 MHz.
  • AR2: Тази категория съответства на ограничение, по-голямо от 10 процента от най-високата честота на диапазона на подравняване или по-малко или равно на 500 MHz, или по-голямо от 500 процента, когато най-високата честота на подравняване е по-голяма от 5 MHz.

Честотите на изпитване се избират от заявителя в съответствие с този стандарт и неговото приложение (Приложение D).

Изпитванията на едночестотно оборудване от категория AR1 се извършват върху образец от оборудването с честота в рамките на 100 kHz от централната честота на диапазона на регулиране.

При изпитвания на едночестотно оборудване от категория AR2 се изпитват три проби. Тестовете се извършват на общо три честоти:

  • Първата проба трябва да бъде в рамките на 100 kHz от най-високата честота на диапазона на подравняване.
  • Втората проба трябва да бъде в рамките на 100 kHz от най-ниската честота на диапазона на подравняване.
  • Третата проба трябва да бъде в рамките на 100 kHz от централната честота на диапазона на подравняване.

Всички тестове се извършват и на трите честоти.

При тестване на двучестотно оборудване от категория AR1 се предоставя извадка, така че тестовете да могат да се извършват и на двете честоти. Горната честота трябва да бъде в рамките на 100 kHz от най-високата честота на диапазона на превключване. По-ниската честота трябва да бъде в рамките на 100 kHz от най-ниската честота на диапазона на превключване. Освен това, средната стойност на двете честоти трябва да бъде в рамките на 100 kHz от централната честота на диапазона на подравняване. Пълните тестове се извършват на горната честота, а ограничените тестове се извършват на по-ниската честота.

При тестване на две честотни устройства от категория AR2 се тестват три образци от оборудването. Тестовете се извършват на общо четири честоти:

  • В първия пример се измерват две честоти. Най-високата честота трябва да бъде в рамките на 100 kHz от централната честота на диапазона на подравняване. Горната честота трябва да бъде в рамките на 100 kHz от най-високата честота на диапазона на превключване, а долната честота трябва да бъде в рамките на 100 kHz от най-ниската честота на диапазона на превключване. Пълните тестове се извършват на горната честота, а ограничените тестове се извършват на по-ниската честота.
  • Втората честота на семплиране трябва да бъде в рамките на 100 kHz от най-високата честота на диапазона на подравняване. Пълните тестове се извършват на тази честота.
  • Третата честота на семплиране трябва да бъде в рамките на 100 kHz от най-ниската честота на диапазона на подравняване. Пълните тестове се извършват на тази честота.

Нашата организация, която от години се стреми да подкрепя бизнеса от всеки сектор с широк спектър от тестове, измервания, анализи и оценки, разполага със силен екип, който следи отблизо развитието в света в областта на науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенства. В този контекст, на предприятията се предоставят и услуги за тестване в съответствие със стандарта „ETSI I-ETS 300 220 Устройства с малък обсег на действие - Технически спецификации и методи за изпитване на радиосъоръжения с нива на мощност до 25 mW в честотния диапазон от 1000 MHz до 500 MHz“.

WhatsApp