EN 13725 Емисии от стационарни източници - Определяне на концентрацията на миризма чрез динамична олфактометрия и скорост на емисиите на миризма

Европейски стандарт „EN 13725 Емисии от стационарни източници - Определяне на концентрацията на миризма чрез динамична олфактометрия и скорост на емисиите на миризма“ описва обективен метод за определяне на концентрацията на миризма в газообразна проба, използвайки динамична олфактометрия с човешки оценители. Този стандарт включва и метод за определяне на скоростта на емисиите на миризми от стационарни източници, по-специално:

• Точкови източници (проводими или канализирани емисии)
• Източници на активно поле (напр. биофилтри)

Олфактометърът е инструмент, използван за откриване и измерване на разреждането на миризмата.

Основното приложение на този стандарт е да осигури обща основа за оценка на емисиите на миризми. Когато този стандарт се използва за определяне на концентрацията на миризма или скоростта на емисиите на миризма от стационарни източници, по-специално когато измерванията трябва да отговарят на съответните европейски законови разпоредби относно промишлените емисии във въздуха, се прилагат други съответни европейски стандарти за емисии от стационарни източници, по-специално EN 15259 „Качество на въздуха - Измерване на емисии от стационарни източници - Изисквания за измервателни секции и места и за целите на измерването, планиране и докладване“ и ISO 16911-1 „Емисии от стационарни източници - Ръчно и автоматично определяне на скоростта и обемния дебит в каналите - Част 1: Ръчен референтен метод“.

Въпреки това, стъпката на анализ/количествено определяне на метода на измерване, описан в този стандарт, т.е. определянето на концентрацията на миризма в проба от миризлив газ, независимо от произхода на пробата, е напълно приложима в много ситуации, които не са свързани с промишлени източници на емисии. Например, измерване на масовата концентрация на одоранти на прага на откриване или определяне на ефективността на системите за отстраняване на миризми от въздуха в помещенията. В тези последни случаи изискванията в този стандарт относно планирането на измерванията и вземането на проби от фиксирани източници могат да бъдат пренебрегнати или адаптирани.

Този стандарт е приложим за измерване на концентрацията на миризма на миризливи газове във въздух или азот, миризливи смеси с определен състав и миризливи смеси с неопределен състав, като се използва динамичен олфактометър с панел от човешки оценители като сензори.

Концентрацията на миризма се измерва чрез определяне на коефициента на разреждане, необходим за достигане на прага на откриване. След това концентрацията на миризма се изразява в кратни на прага на откриване.

Обхватът на приложение на този стандарт включва:

• Измерване на масовата концентрация на одоранти при прага на откриване
• Определяне на стойността на масата на вторичния референтен мирис на вторичния референтен мирисен газ в молове
• Измерване на концентрацията на миризма в смеси от одоранти
• Измерване на скоростта на емисиите на миризми от точкови източници и източници в активната зона, включително предварително разреждане по време на вземане на проби
• Вземане на проби от миризливи газове, получени от емисии с висока влажност и температура (до 200 градуса)
• Определяне на ефективността на техниките за намаляване на емисиите на миризми

Определянето на емисиите на миризми изисква измерване на скоростта на газа, за да се определи обемният дебит.

Обаче, обхватът на приложение на този стандарт не включва:

• Измерване на миризми, потенциално излъчвани от частици миризливи твърди вещества или капчици миризливи течности, суспендирани в емисиите
• Стратегия за измерване, която да се прилага в случай на променливи нива на емисиите
• Субективни методи за сензорно измерване на връзката между обонятелен стимул и реакцията на оценяващия над прага на откриване (възприемана интензивност)
• Субективни методи за сензорно измерване на хедонистичен тон (или неприятност) или оценка на потенциала за дискомфорт
• Директно измерване на експозицията на миризми в околния въздух. За тази цел на измерване са налични методи за полеви панели, които са предмет на стандарт EN 16841-1.
• Директна олфактометрия, включително полева олфактометрия
• Статичен олфактометър
• Измерване на прага на разпознаване (идентификация) на миризма
• Определяне на скоростта на емисиите на миризми от обемни източници, като например неорганизирани емисии от сгради
• Определяне на скоростта на излъчване на миризма от пасивни космически източници

Въпреки че крайното приложение на измерването на концентрацията на миризми е предназначено да намали неприятните миризми, връзката между емисиите, разпръскването, експозицията и неприятните миризми не е в обхвата на този стандарт. Връзката между концентрациите на миризми и емисиите на миризми, измерени съгласно този стандарт, и появата на неприятни миризми е доста сложна. То е силно повлияно от атмосферните процеси, които определят разпределението на миризмите, качеството на миризмата (хедонистичен тон) и накрая, рецепторните характеристики на тези, които са изложени на миризмата. Тези рецепторни свойства варират значително не само между отделните индивиди, но и с течение на времето в рамките на един индивид.

Нашата организация, която от години се стреми да подкрепя бизнеса от всеки сектор с широк спектър от тестове, измервания, анализи и оценки, разполага със силен екип, който следи отблизо развитието в света в областта на науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенства. В този контекст, на предприятията се предоставят и услуги за тестване в съответствие със стандарта „EN 13725 Емисии от стационарни източници - Определяне на концентрацията на миризма с динамична олфактометрия и скорост на емисиите на миризма“.