Микропластмасите са синтетични съединения с високо молекулно тегло, които са микронизирани до пластмасови частици с размер по-малък от 5 мм. Такива материали имат ниска степен на биоразграждане и следователно остават предимно в околната среда и оказват негативно влияние върху човешкото тяло, което е крайният потребител в хранителната верига.
Химичните компоненти на екологичните микропластмаси са разнообразни и включват полимери като полиетилен (PE), полипропилен (PP), полистирен (PS), полиетилен терефталат, поливинилхлорид и поливинилов алкохол. Микропластмасите могат да бъдат открити като парчета, филми, влакна и пяна.
Хората са изложени на микропластмаси главно чрез употребата на различни пластмасови продукти, напр. пластмасови опаковъчни контейнери, разлагащи се пластмасови материали, рибарски мрежи, текстил и продукти за лична хигиена, както и чрез излагане на стърготини от боя, които попадат в околната среда (т.е. въздух, вода, морска вода и почва). Следователно, хората могат да бъдат изложени на микропластмаси чрез директно поглъщане, директен контакт и вдишване.
Микропластмасите са повсеместни и хората са изложени на тях по различни начини. Необходими са различни оценки на експозицията и токсичността, за да се оцени токсичността и неблагоприятните ефекти от такава експозиция върху хората.
Микропластмасите са толкова малки, че е почти невъзможно да се съберат, след като попаднат в екосистемата. В резултат на това страни по света въвеждат разпоредби относно първичните микропластмаси. Например, страните от Европейския съюз предприемат различни мерки за рециклиране на пластмаси, разработване на биоразградими пластмаси, отделяне на вредни вещества в пластмасите и предотвратяване на образуването на морски отпадъци.
Стандартът „ISO 24187 Принципи за анализ на микропластмаси в околната среда“, публикуван от Международната организация по стандартизация (ISO), описва принципите, които трябва да се следват при анализа на микропластмаси в различни екологични матрици. Това включва използването на специфична апаратура за уникална класификация на размера на частиците на пластмасите, вземане на проби, подготовка на пробите и определяне на представителни количества проби.
Целта на този стандарт е да определи минималните изисквания, докато не станат налични специфични стандарти за различни ситуации. Това е важно, за да се гарантира, че разработването на специфични стандарти се извършва последователно и че е възможно сравнение или корелация на резултатите. Този стандарт обаче не включва изисквания за действия за мониторинг.
За целите на този стандарт, в допълнение към термините и определенията, дадени в „ISO 472 Пластмаси - Речник“, се прилагат следните определения:
Микропластмасите са термин, който се свързва с различни физични и химични свойства, като форма, размер (диапазон), вид полимер, наличие на добавки, наличие на пълнители, степен на разграждане и т.н. Количеството микропластмаси в дадена матрица може да се измери по различни начини, т.е. като брой (частици), масово съдържание или съотношение спрямо количеството на пробата.
Схематично представяне на взаимозависимостите на анализа на микропластмасите е показано на фигурата, дадена в стандарта.
Всички аналитични стъпки (вземане на проби, подготовка на пробите, откриване) трябва да се извършват при работни условия без пластмаса или с ниско съдържание на пластмаса. Това включва избягване на стандартни пластмасови продукти (напр. туби, контейнери). Замърсяването, особено кръстосаното замърсяване, трябва да се предотвратява, потребителят трябва да избягва използването на пластмасово оборудване, когато е възможно. Вместо това трябва да се използват алтернативи, изработени от метал, стъкло или керамика. По изключение и след като това бъде доказано чрез тестове, могат да се използват и видове пластмаси, които не могат да бъдат открити или оценени. Трябва също да се внимава личните предпазни средства, като лабораторни престилки или ръкавици, да са изработени от несинтетични материали или материали, които не пречат на анализите. За всяка аналитична стъпка трябва да се извършват тестове за възстановяване.
Ако е възможно, пробите трябва да се обработват в лабораторията в ламинарен режим или в чисти помещения, особено по време на процеса на подготовка на пробите и определяне на броя на частиците. Трябва да се определи предварително дали пробите е необходимо да бъдат хигиенизирани. Стерилизацията е стандартна препоръка за анализ на сухи проби от отпадъчни води, утайки от отпадъчни води и органични отпадъци. Могат да се приложат различни методи, но всеки от тях има специфично въздействие върху целостта на микропластичните частици в пробата:
Съответната информация относно условията на измерване и процесите на контрол (оценка на качеството и контрол на качеството) трябва да бъде записана, включително всички аналитични стъпки. За общи мерки за контрол на качеството в лабораториите трябва да се спазва стандартът ISO/IEC 17025, а за сравнителни тестове - стандартът ISO 13528.
Нашата организация разполага със силен екип, който следи отблизо развитието в областта на науката и технологиите в света и непрекъснато се усъвършенства. Сред многобройните проучвания за тестване, измерване, анализ и оценка, предоставяни на бизнеса в различни сектори, са включени и услуги за анализ на микропластмаси.
Можете да ни помолите да попълним формуляра, за да получим среща, да получим по-подробна информация или да поискаме оценка.
