
Стандартът „DIN 38414-14 Немски стандартни методи за анализ на вода, отпадъчни води и утайки - Утайки и седименти (Група S) - Част 14: Определяне на избрани полифлуорирани съединения (PFC) в утайки, компост и почва - Метод за високоефективна течна хроматография и масспектрометрично определяне (HPLC-MS/MS)“, публикуван от Германския институт по стандартизация (DIN), е немски национален стандарт, принадлежащ към обширната серия стандарти DIN 38414. Тази серия обхваща стандартизирани методи за анализ на утайки и седименти (група S) в по-широкия контекст на анализа на вода, отпадъчни води и утайки.

Този стандарт определя надеждна, възпроизводима аналитична процедура за количествено определяне на избрани перфлуороалкилни вещества (PFAS/PFC) от групата на устойчивите „завинаги химикали“ в твърди екологични матрици. Той се прилага за:
Тези вещества представляват значителни рискове за околната среда и здравето поради тяхната устойчивост, потенциал за биоакумулиране и широко разпространено присъствие в източници като пожарогасителни пяни, текстил, опаковки за храни и промишлени процеси.
Основната техника е високоефективна течна хроматография (HPLC-MS/MS), комбинирана с тандемна масспектрометрия, която осигурява висока чувствителност и селективност за откриване на следи от пер- и полифлуороалкилни вещества.
Типичният работен процес включва следното:
Методът първоначално е бил насочен към приблизително 10–15 отделни перфлуороалкилови съединения (предимно перфлуороалкил карбоксилни киселини и перфлуороалкил сулфонови киселини). Днес лабораториите разширяват списъка с аналити отвъд минимално изисквания от стандарта (на практика до повече от 30 съединения).
DIN 38414-14 е един от най-широко използваните национални референтни методи за перфлуороалкилни вещества в твърди проби.
Този стандарт допълва методите вода/елуат, като например DIN 38407-42, и подкрепя регулаторния мониторинг съгласно германските закони за опазване на почвите, разпоредбите за отпадъците и инициативите на Европейския съюз за ограничаване на перфлуороалкилните вещества.
Полифлуорираните съединения (PFC) са промишлено произведени, устойчиви органични съединения, в които някои или всички водородни атоми във въглеродния скелет са заменени с флуорни атоми. Поради своите свойства и устойчивост, някои от тези съединения се използват като повърхностноактивни вещества в пожарогасителни пени, галванични вани и фотохимичната промишленост. Многобройни химически продукти, използвани в импрегнирането на хартия, текстил и кожа, съдържат тези съединения като градивни елементи, замърсители, свързани с производството, или продукти на разграждане.
Полифлуорираните съединения могат да попаднат във водния цикъл чрез производство, употреба и обезвреждане и могат да се адсорбират върху суспендирани вещества и седименти във водата. По време на пречистването на отпадъчни води полифлуорираните съединения могат да се адсорбират върху утайки, а по време на селскостопанска употреба могат да доведат до замърсяване на природни ресурси като почва и подпочвени води. Към днешна дата съединенията на перфлуороктановата киселина и перфлуороктансулфоновата киселина са най-често изследвани. Следователно, тези вещества се считат за основните съединения, в които има полифлуорирани съединения.
Следователно, с малки изключения, перфлуороалкилните вещества и съединенията, получени от тях, не трябва повече да се използват или пускат на пазара в Европейския съюз. Този стандарт предоставя метод за определяне на избрани перфлуороалкилни вещества във водни седименти, утайки от отпадъчни води, компост и почва.
Накратко, стандартът DIN 38414-14 описва метод за определяне на анаеробната разградимост на утайки и седименти чрез измерване на производството на биогаз при контролирани лабораторни условия. Този стандарт се използва широко в екологични лаборатории, пречиствателни станции за отпадъчни води и изследователски институции за оценка на поведението на органичната материя по време на анаеробно разграждане.
Основните цели на този стандарт са:
Този метод на изпитване помага на инженерите и операторите на инсталации да определят дали утайката притежава следните характеристики:
Методът се основава на следното:
Увеличението на производството на газ отразява разграждането на органичната материя.
Обикновено процесът на тестване следва следните стъпки:
Ключовите идентифицирани параметри са следните:
Тези резултати се използват за следните цели:
Стандартът DIN 38414-14 се прилага в следните области:
DIN 38414-14 се счита за необходим поради следните причини:
Без такива стандартизирани методи, резултатите от различни лаборатории не биха били сравними, което би довело до неправилен дизайн на храносмилателната система или оперативни проблеми.
Следователно, стандартът DIN 38414-14 остава основен метод за целенасочен анализ на перфлуороалкилни вещества в твърди матрици в германските екологични лаборатории и често се използва в оценки на замърсяването, проекти за рекултивация и изследвания на устойчиви химикали в почвата и утайките.
В продължение на много години нашата организация, със своя компетентен и опитен персонал, разбира нуждите на своите клиенти, предоставяйки им необходимите съвременни услуги за тестване и подпомагайки ги при създаването, внедряването и подобряването на системите за управление. В тази рамка ние предоставяме и услуги за тестване в съответствие със стандарта DIN 38414-14.
