Тест за биоразградимост в морска вода OECD 306

Стандартът „OECD 306 Seawater biodegradability test“ (Тест за биоразградимост в морска вода на OECD XNUMX), публикуван съгласно насоките на OECD за отговорно бизнес поведение за мултинационални предприятия (насоки на OECD), описва два метода за биоразградимост в морска вода:

• Методът с разклащане на колба се използва за разтваряне на предварително определено количество от тестваното вещество в тестовата среда при концентрация 5-40 mg/l. органичен въглерод се състои в разтварянето му, за да се получи концентрацията. В тези тестове трябва да се използват поне пет флакона. Две от тях са за тестовата суспензия, две за празната проба и една за процедурния контрол. Разтворът на тестваното вещество в тестовата среда се инкубира с разклащане при постоянна температура, обикновено в диапазона 15-20 градуса, на тъмно или на дифузна светлина при аеробни условия. Максималният препоръчителен период за тестване е приблизително 60 дни. Разграждането е последвано от измервания на разтворен органичен въглерод (крайно разграждане) и в някои случаи от специфичен анализ (първично разграждане).
• Методът със затворена бутилка се състои в разтваряне на предварително определено количество от тестваното вещество в тестовата среда, обикновено в концентрация от 2-10 mg/l (може да се използва една или повече концентрации). Разтворът се съхранява в затворена бутилка, напълнена на тъмно, в баня или камера с постоянна температура, контролирана в диапазона от 15-20 градуса. Разлагането се наблюдава чрез кислородни анализи в продължение на 28 дни, но ако стойността на нулевата биологична потребност от кислород остане в рамките на 30-процентната граница, тестът може да бъде удължен. В тези тестове се използват минимум двадесет и четири флакона (8 флакона за тестваното вещество, 8 флакона за референтното съединение и 8 флакона за пуловера плюс храната). Всички анализи се извършват в дубликати от бутилки. Извършват се най-малко четири определяния на разтворен кислород (дни 0, 5, 15 и 28) с помощта на химичен или електрохимичен метод.

Въпреки че много от съответните насоки на ОИСР за тестове за аеробна биоразградимост във вода са само за сладководни среди, стандартът ОИСР 306 е разработен поради нарастващото признание за необходимостта от защита на морската среда. Въпреки че описаните методи са подобни на методите на OECD 301 по отношение на настройката на системата и анализа на параметрите, OECD 306 не е тест за лесна биоразградимост, тъй като не се добавя инокулум в допълнение към микроорганизмите, които вече присъстват в морската вода. Освен това, тестовете не симулират морската среда, тъй като се добавят хранителни вещества (минерална среда) и концентрацията на тестваното вещество е много по-висока, отколкото би се установила в морето.

Накратко, методът с разклащане на бутилката позволява максимум 60 дни, докато методът със затворена бутилка препоръчва максимум 28 дни. Методът с разклащаща се колба измерва отстраняването на разтворен органичен въглерод по време на аеробно биоразграждане в установка с разклащаща се колба. Процентът на разграждане се изчислява като съотношение на отстранения разтворен органичен въглерод към първоначално разтворения органичен въглерод, дозиран в тестовата среда. 70-процентното отстраняване на разтворен органичен въглерод показва, че пробата има потенциал за биоразграждане в морската среда.

Методът със затворена бутилка измерва консумацията на разтворен кислород по време на аеробно биоразграждане в затворена бутилка без газово пространство (headspace). Процентът на разграждане се изчислява като съотношение на консумацията на разтворен въглерод към теоретичната нужда от кислород. Ако съотношението към теоретичното потребление на кислород не може да бъде получено, химичното потребление на кислород може да бъде определено експериментално и използвано като по-малко задоволителна алтернатива. Консумация на разтворен кислород от 60 процента показва, че пробата има потенциал за биоразграждане в морската среда.

Методът с разклащане на колба може да тества силно разтворими, нелетливи и неадсорбируеми проби. Методът със затворена бутилка позволява тестване на проби, които са силно разтворими, летливи и адсорбиращи.

Биоразграждането е важен, но слабо разбран процес, който може да доведе до загуба или трансформация на химикал в околната среда. Прогнозирането на биоразграждането е от решаващо значение за определяне на устойчивостта на химикалите в биотата, включително хората, техните крайни концентрации в околната среда, вероятната експозиция и в крайна сметка риска от дългосрочни неблагоприятни ефекти. В допълнение към редица международни стандартни скринингови тестове за биоразграждане и симулационни тестове, включително тестове за лесно биоразграждане (OECD 301 и 310), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) разработи и одобри тестове за морско биоразграждане (OECD 306) и тестове за естествено биоразграждане (OECD 302) за измерване на относителната биоразградимост на веществата.

Тестовете за скрининг на биоразградимост са сред по-консервативните регулаторни тестове, които исторически са формирали основата за измерване на биоразградимостта на химикалите в регулаторните рамки за оценки на опасностите и риска за околната среда.

Нашата организация, която от години се стреми да подкрепя бизнеса от всеки сектор с широк спектър от тестове, измервания, анализи и оценки, разполага със силен екип, който следи отблизо развитието в света в областта на науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенства. В този контекст, на предприятията се предоставят и услуги за тестване в съответствие със стандарта „OECD 306 Тест за биоразградимост в морска вода“.