DIN 11885 Качество на водата - Определяне на избрани елементи чрез оптична емисионна спектрометрия с индуктивно свързана плазма (ICP-OES)

В стандарта „DIN 11885 Качество на водата - Определяне на избрани елементи чрез индуктивно свързана плазмена оптична емисионна спектрометрия (ICP-OES)“, разработен от Германския институт за стандартизация (DIN), разтворени разтворени елементи в различни видове вода, напр , сурови, питейни и отпадъчни води, е описан метод за определяне на елементи, свързани с частици (частици) и общо съдържание на елементи на базата на следните елементи: алуминий, антимон, арсен, барий, берилий, бисмут, бор, кадмий, калций, хром, кобалт, мед, галий, индий, желязо, олово, литий, магнезий, манган, молибден, никел, фосфор, калий, селен, силиций, сребро, натрий, стронций, сяра, калай, титан, волфрам, ванадий, цинк и цирконий.

Като се вземат предвид специфични и допълнителни смущения, тези елементи могат също да бъдат определени при смилане на вода, утайки и утайки (напр. смилане на вода, определено в стандартите ISO 15587-1 или ISO 15587-2).

Описаният метод е подходящ за масови концентрации на прахови частици под 2 g/l в отпадъчни води. Обхватът на този метод може да бъде разширен до други матрици или по-големи количества прахови частици, ако може да се докаже, че допълнителните смущения са взети предвид и коригирани. От потребителя зависи да докаже годността за целта. Препоръчителните дължини на вълните, количествени граници и значителни спектрални смущения за избрани елементи са включени в таблица, предоставена в рамките на стандарта. Тази таблица изброява елементите и най-значимите спектрални смущения при дължини на вълните, препоръчани за анализ.

Няколко типа интерферентни ефекти могат да допринесат за неточности при определянето на микроелементи. Тези ефекти са:

• Спектралните смущения се категоризират, както следва:
  • Припокриване на спектрална линия от друг елемент. Тези ефекти могат да бъдат компенсирани чрез използване на компютърна корекция на необработените данни.
  • Неразрешено припокриване на спектри на молекулни ленти. Тези ефекти могат евентуално да бъдат преодолени чрез избор на алтернативна дължина на вълната.

Ако е налично подходящо оборудване, може да се извърши сканиране на дължина на вълната, за да се открие потенциална спектрална интерференция.

• Фоновите ефекти са категоризирани, както следва:
  • Фонов принос от непрекъснати или рекомбинационни събития.
  • Фонов принос от разсеяна светлина от линейно излъчване на силно концентрирани елементи.

Ефектът от фоновите смущения често може да бъде компенсиран чрез фонова корекция в близост до линията на аналита.

За целите на този стандарт се прилагат следните термини и определения:

• Точността е близостта на съответствие между резултата от теста и приетата референтна стойност. Терминът точност, когато се прилага към набора от наблюдавани стойности, описва комбинация от компоненти на произволна грешка и компоненти на обща систематична грешка. Точността включва прецизност и точност.
• Аналитите са елементи, които трябва да бъдат определени.
• Фоновата еквивалентна концентрация е елементарната концентрация, необходима за получаване на анализиран сигнал със същия интензитет като фоновия сигнал.
• Разтворът за празна проба за калибриране се приготвя по същия начин като разтвора за калибриране, но изключва аналита.
• Разтворът за калибриране е разтворът, приготвен от основни разтвори или сертифициран стандарт, който се използва за калибриране на инструмента.
• Контролният разтвор за калибриране е разтворът с известен състав в обхвата на разтворите за калибриране, но приготвен независимо.
• Определянето е целият процес от подготовката на разтвора на тестовата проба до измерването и изчисляването на крайния резултат.
• Решението за контрол на производителността на инструмента е решението, използвано за определяне и контрол на дрейфа на инструмента за аналитите, които представляват интерес.
• Линейността е праволинейната връзка между резултата от измерването (сигнала) и количеството (концентрацията) на компонента, който трябва да се определи.
• Границата на откриване е най-малкото количество или концентрация на аналита в тестовата проба, която може надеждно да се разграничи от нула.

Основата на описания метод е измерването на светлинното излъчване чрез оптична спектроскопска техника. Пробите се замъгляват и произведеният аерозол се транспортира до плазмената горелка, където се получава възбуждане. Характеристичните емисионни спектри се произвеждат от радиочестотна индуктивно свързана плазма (ICP). Спектрите се диспергират от решетъчен спектрометър и интензитетите на линиите се следят от детектор. Сигналите от детекторите се обработват и управляват от компютърна система. Използва се подходяща техника за корекция на фона, за да се компенсират променливите фонови приноси при определянето на микроелементи.

Сред многобройните проучвания за тестване, измерване, анализ и оценка, извършени за предприятия в различни сектори, нашата организация, със своя обучен и експертен персонал и усъвършенствано технологично оборудване, е установила следните стандарти: „DIN 11885 Качество на водата – Определяне на избрани елементи от оптична емисионна спектрометрия с индуктивно свързана плазма (ICP-OES)" Той също така предоставя услуги за тестване, определени в стандарта за "определяне".