Стандартът „ISO 17556 Пластмаси - Определяне на крайната аеробна биоразградимост на пластмасови материали в почвата чрез измерване на потреблението на кислород или количеството отделен въглероден диоксид в респирометър“, публикуван от Международната организация по стандартизация (ISO), описва метод за определяне на крайната аеробна биоразградимост на пластмасови материали в почвата чрез измерване на потреблението на кислород или количеството отделен въглероден диоксид в затворен респирометър.
Този метод е предназначен да постигне оптимална степен на биоразграждане чрез регулиране на съдържанието на влага в тестваната почва. Ако като инокулум се използва неадаптирана почва, тестът симулира процесите на биоразграждане, които протичат в естествена среда. Ако се използва предварително изложена почва, методът може да се използва за изследване на потенциалната биоразградимост на тествания материал.
Този метод е валиден за следните материали:
Може да не е приложимо за материали, които инхибират активността на микроорганизми, присъстващи в почвата при тестови условия. Инхибиторните ефекти могат да бъдат измерени с помощта на контрола за инхибиране или друг подходящ метод. Ако тестваният материал инхибира микроорганизмите в почвата, може да се използва по-ниска концентрация на тествания материал, друг тип почва или предварително изложена почва.
Редица пластмасови материали и продукти са предназначени за приложения, които се намират в или над земята. Те са разработени за приложения, при които биоразграждането е технически, екологично, социално или икономически полезно. Примерите включват селско стопанство (напр. мулчиращо фолио), градинарство (напр. канап и щипки, саксии за цветя, игли), погребални материали (напр. чували за трупове) и отдих (напр. пластмасови глинени гълъби за стрелба, ловни патрони). В много случаи оползотворяването или рециклирането на тези пластмасови продукти е или трудно, или не е икономически изгодно.
Разработени са няколко вида биоразградими пластмаси, предназначени да се биоразграждат и разлагат in situ в края на жизнения си цикъл. Различни международни стандарти определят методи за изпитване за определяне на крайното аеробно или анаеробно биоразграждане на пластмасови материали във водни или компостиращи условия. Когато се обмисля употребата и обезвреждането на биоразградими пластмаси, е важно да се установи метод за изпитване за определяне на крайното аеробно биоразграждане на такива пластмасови материали в почвата.
По принцип, този метод е предназначен да постигне оптимална скорост на биоразграждане на пластмасов материал в тестова почва чрез контролиране на влажността на почвата и да определи крайната биоразградимост на материала. Пластмасовият материал, който е единственият източник на въглерод и енергия, се смесва с почвата. Сместа се оставя да престои в бутилка за определен период от време, през който се определя количеството консумиран кислород ( БПК) или количеството освободен въглероден диоксид. Ако освободеният въглероден диоксид се абсорбира, количеството консумиран кислород може да се определи, например, чрез измерване на количеството кислород, необходимо за поддържане на постоянен обем на газа в респирометър, или чрез автоматично или ръчно измерване на промяната в обема или налягането (или комбинация от двете). Пример за подходящ респирометър е включен в стандартното приложение (Приложение А).
Количеството отделен въглероден диоксид се измерва чрез пропускане на въздух без въглероден диоксид над почвата на интервали, свързани с кинетиката на биоразграждане на тестваното вещество, и след това определяне на съдържанието на въглероден диоксид във въздуха с помощта на подходящ метод. Нивото на биоразграждане, изразено в проценти, се определя чрез сравняване на количеството консумиран кислород с теоретичното потребление на кислород или чрез сравняване на количеството отделен въглероден диоксид с теоретичното количество. Следва да се вземе предвид влиянието на възможните процеси на нитрификация върху количеството консумиран кислород.
Типичният период на изпитване е шест месеца. Изпитването може да бъде съкратено или удължено, докато се достигне плато, но общият период на изпитване не трябва да надвишава две години. За разлика от стандарта ISO 11266, който се използва за различни органични съединения, този стандарт е разработен специално за определяне на биоразградимостта на пластмасовите материали.
Инкубацията трябва да се извършва на тъмно или на разсеяна светлина в помещение, свободно от токсични за микроорганизмите пари, и да се поддържа постоянна температура между 20 и 28 градуса, за предпочитане 25 градуса, плюс/минус 2 градуса.
Преди започване на тестовете е важно да се уверите, че всички стъклени съдове са старателно почистени и не съдържат никакви органични или токсични материали. Оборудването, използвано в тези тестове, включва:
Накратко, стандартът ISO 17556 определя метод за изпитване, използван за оценка на това колко ефективно пластмасовите материали се биоразграждат в естествена почвена среда.
С нарастващите опасения относно замърсяването с пластмаси и устойчивостта, нараства необходимостта да се гарантира, че пластмасите, етикетирани като биоразградими, действително се разграждат в естествена среда. Този стандарт предоставя стандартна лабораторна процедура за оценка дали даден пластмасов материал може да се счита за биоразградим при аеробни (богати на кислород) почвени условия.
Този тест помага за:
Този метод на изпитване измерва крайната аеробна биоразградимост на пластмасовите материали в почвата, като определя количеството въглероден диоксид, отделено, когато микроорганизмите разграждат пластмасата . Процентът на биоразграждане се изчислява чрез сравняване на общото количество произведен въглероден диоксид с теоретичното максимално количество въглероден диоксид, което би могло да се произведе, ако пластмасата бъде напълно биоразградена.
Материалите, които постигат биоразграждане над 90 процента в рамките на тестовия период, обикновено се считат за силно биоразградими. По-бавните скорости на разграждане могат да показват, че материалът не е подходящ за твърдения за биоразграждане в почвата. Този стандарт обаче не определя критериите за преминаване/не преминаване, а само метода. Регулаторните агенции или организациите за екомаркировка могат да определят свои собствени прагови стойности въз основа на този метод.
Като част от по-широките усилия за опазване на околната среда, този стандарт и подобни стандарти подкрепят кръговата икономика, като насърчават разработването и използването на материали, които безопасно се реинтегрират в естествената среда. Те помагат за разграничаване между наистина биоразградими пластмаси и конвенционални пластмаси с подвеждащи твърдения за екологичност.
В резултат на това, стандартът ISO 17556 играе ключова роля при проверката на биоразградимостта на пластмасите в почвена среда. Като предоставя научно обоснован метод за измерване на биоразграждането, той помага за защитата на потребителите, насочва иновациите в индустрията и допринася за глобалните усилия за устойчивост.
Нашата организация, която работи от много години и щателно следи световните развития в науката и технологиите, разполага с екип от опитни професионалисти и широка инфраструктура за провеждане на тестове, измервания и анализи в широк спектър от области за бизнеса от всички сектори. В този контекст, ние също така предоставяме услуги за тестване в съответствие с ISO 17556 Пластмаси - Определяне на крайната аеробна биоразградимост на пластмасовите материали в почвата чрез измерване на потреблението на кислород или отделянето на въглероден диоксид в респирометър.
Можете да ни помолите да попълним формуляра, за да получим среща, да получим по-подробна информация или да поискаме оценка.
