ISO 20200 Определяне на степента на разлагане на пластмасови материали при условия на компостиране

Стандартът „ISO 20200 Пластмаси - Определяне на степента на разграждане на пластмасови материали при условия на компостиране в лабораторен тест“, разработен от Международната организация по стандартизация (ISO), описва метод за определяне на степента на разграждане на пластмасови материали при излагане на среда за компостиране в лабораторен мащаб. Този метод обаче не е приложим за определяне на биоразградимостта на пластмасови материали при условия на компостиране. Необходими са допълнителни тестове, преди да могат да се направят твърдения за компостируемост.

Методът за изпитване, описан в този стандарт, определя степента на разграждане на пластмасовите материали, когато са изложени на компостираща среда. Този метод не изисква специализирани биореактори и е мащабиран за използване във всяка лаборатория с общо предназначение. Той изисква използването на стандартизирани и хомогенни синтетични твърди отпадъци. Компонентите на синтетичните отпадъци са сухи, чисти и безопасни продукти, които могат да се съхраняват в лабораторията без никаква миризма или опасения за здравето. Синтетичните отпадъци имат постоянен състав и не съдържат нежелани пластмасови материали, които биха могли да бъдат погрешно идентифицирани като тестов материал в края на изпитването и да повлияят на крайната оценка. Обемът на синтетичните отпадъци, които ще се компостират и в биореакторите, е малък (приблизително 3 л). С ограничен тестов материал, този метод осигурява опростена процедура за изпитване.

За целите на този стандарт се прилагат следните термини и определения:

• Компост: Това е органичен подобрител на почвата, получен чрез биологично разлагане на смес, състояща се главно от зеленчуци, плодове и градински остатъци, понякога смесена с други органични вещества и имаща ограничено минерално съдържание.
• Компостируемост: Потенциалът на даден материал да се биоразгражда и разпада в определен и контролиран процес на компостиране, без да оставя видими или токсични остатъци.
• Компостиране: Отнася се до аеробния процес, предназначен за производство на компост.
• Компостиране в лабораторен мащаб: Отнася се за аеробен процес, предназначен за производство на компост в лабораторен мащаб при условия на околната среда, симулиращи тези, наблюдавани в индустриална компостна купчина.
• Фрагментация: Физическо разпадане на материал на много малки парчета.
• Суха маса: Масата на пробата, измерена след изсушаване. Сухата маса се изразява като процент от масата на мократа проба.

Стандартът ISO 20200 е от решаващо значение за оценката на това как пластмасите се разграждат в контролирани среди за компостиране и допринася за разработването на устойчиви материали. Този стандарт определя стандартизирана процедура за измерване на физическото разграждане на пластмасите на по-малки парчета, когато са изложени на симулирана среда за компостиране.

Основната цел на стандарта ISO 20200 е да определи степента на разграждане на пластмасовите материали в контролирана среда за компостиране. Това е особено важно за оценка на въздействието върху околната среда на пластмаси, предназначени за компостиране, като например биоразградими или компостируеми пластмаси. Като помага на производителите и изследователите да разберат как се държат пластмасите при условия на компостиране, този стандарт помага за проектирането на материали, които отговарят на принципите на кръговата икономика.

Методът за изпитване по ISO 20200 включва подлагане на пластмасови проби на лабораторна среда за компостиране, която имитира интензивно аеробно компостиране. Ключови елементи на методологията включват:

• Тестова установка: Пластмасови проби се поставят в контролирана среда за компостиране със специфични условия на температура, влажност и вентилация, за да се симулира компостиране в реални условия.
• Продължителност: Тестването обикновено се провежда за определен период от време, през който пластмасата е изложена на микробна активност и фактори на околната среда, които насърчават разграждането.
• Измерване: Степента на фрагментация се оценява чрез измерване на физическото разпадане на пластмасата на по-малки парчета, обикновено с помощта на техники за пресяване (позовавайки се на стандарта ISO 3310-1 за тестови сита). Този стандарт определя процента на материала, преминаващ през определен размер на отворите.
• Условия: Тестът симулира интензивния процес на аеробено компостиране, осигурявайки постоянни и повторяеми резултати.

Този метод е точен, но е ограничен от фрагментацията, което означава, че не оценява дали пластмасата е напълно биоразградима или компостируема. Подобни твърдения изискват допълнителни тестове.

Стандартът ISO 20200 се използва широко в индустриите и научните изследвания за следните цели:

• Оценка на ефективността на биоразградимите пластмаси в системи за компостиране.
• Да се ​​подпомогне разработването на екологично чисти материали чрез предоставяне на данни за поведението им на разграждане.
• Осигуряване на съответствие с екологичните разпоредби и стандарти за пластмасови изделия.
• Да се ​​информират процесите на етикетиране и сертифициране на компостируеми пластмаси (във връзка с други стандарти като ISO 17088 или ASTM D6400).

Например, проучвания са приложили стандарта ISO 20200 за оценка на биологично получените състави на полиуретанова пяна, за да получат представа за поведението на разграждане, използвайки техники като термогравиметричен анализ и инфрачервена спектроскопия.

Стандартът ISO 20200 играе жизненоважна роля в разработването на устойчиви пластмасови решения. Като предоставя надежден метод за тестване на разграждането, той помага за:

• Насърчаване на устойчивостта: Намалява въздействието върху околната среда чрез насърчаване на разработването на пластмаси, които могат да бъдат ефективно разграждани в системи за компостиране.
• Стандартизиране на тестовете: Повишава доверието в твърденията за експлоатационни характеристики на материалите, като осигурява последователни и сравними резултати в лабораториите по целия свят.
• Подкрепа за кръговата икономика: Допринася за проектирането на материали, които са съвместими с целите за управление на отпадъците и рециклиране.

Този стандарт обаче не разглежда биоразградимостта, което подчертава необходимостта от допълнителни тестове за пълно валидиране на твърденията за компостируемост.

Всяка редакция на този стандарт е увеличила приложимостта и чувствителността на стандарта, отразявайки напредъка в технологията за компостиране и екологичната наука.

В резултат на това, стандартът ISO 20200 е критичен инструмент за оценка на разграждането на пластмасите в компостиращи среди и за подкрепа на разработването на устойчиви материали. Въпреки че не оценява биоразградимостта или компостируемостта, той предоставя базови данни за производители и изследователи, целящи производството на екологично чисти пластмаси. Чрез стандартизиране на тестовете за разграждане, този стандарт допринася за глобалните усилия за намаляване на пластмасовите отпадъци и насърчаване на кръговата икономика.

Нашата организация, която обслужва пазара от много години и следи щателно световните развития в науката и технологиите, разполага с екип от опитни професионалисти и широка инфраструктура за провеждане на тестове, измервания и анализи в широк спектър от области за бизнеса от всички сектори. В този контекст, ние също така предоставяме услуги за тестване в съответствие с ISO 20200 Пластмаси - Определяне на степента на разграждане на пластмасовите материали при условия на компостиране в лабораторен тест.