EN 131 Стълби

Стандартът „EN 131 Стълби“, който е европейски стандарт, се състои от следните раздели, публикувани под едно и също заглавие:

• Стандартът „EN 131-1 Част 1: Термини, типове, функционални размери“ дефинира термините и описва общите конструктивни характеристики на стълбите. Този стандарт се прилага за преносими стълби, предназначени за обща професионална и непрофесионална употреба. Този стандарт не се прилага за преносими стълби, които по своя дизайн и инструкции са проектирани и ограничени само за специфична професионална употреба и следователно не са предназначени за обща професионална или непрофесионална употреба.

За многошарнирни стълби се прилага стандарт EN 131-4, за телескопични стълби - стандарт EN 131-6, а за мобилни стълби с платформи - стандарт EN 131-7.

Този стандарт не се прилага за стълби, за които се прилага стандарт EN 14183.

Стандарт EN 61478 е валиден за стълби, които ще се използват в близост до инсталации с високо напрежение, а стандарт EN 50528 е валиден за стълби, които ще се използват в близост до електрически инсталации с ниско напрежение.

Накратко, EN 131-1 е част от серията EN 131, която обхваща професионални и непрофесионални преносими стълби. Този стандарт се прилага за преносими стълби за обща употреба, включително стъпала, наклонени стълби и телескопични стълби.

Този стандарт определя термини като видове стълби (напр. единични, разтегателни, комбинирани) и компоненти (напр. стъпала, подпори), както и минимални изисквания за размерите на стълбите, като разстояние между стъпалата, ширина на стълбата и размери на основата за стабилност. Този стандарт гарантира, че стълбите са проектирани така, че да сведат до минимум рисковете, като същевременно отговарят на изискванията за издръжливост, стабилност и безопасност на потребителите.

• EN 131-2 Част 2: Изисквания, изпитване, маркировка“ описва общите конструктивни характеристики, изисквания и методи за изпитване на преносими стълби. Този стандарт не се прилага за определени професионални стълби или стълби, като пожарогасителни стълби, покривни стълби и мобилни стълби. Той също така не се прилага за стълби, използвани за работа върху или в близост до електрически системи или инсталации под напрежение. За тази цел се прилага EN 61478.

Стандартът EN 50528 се прилага за изолационни стълби, използвани в или близо до електрически инсталации с ниско напрежение.

Стандартът EN 131-2 е предназначен за употреба заедно със стандарта EN 131-1. Стандартът EN 131-4 се прилага за единични или многошарнирни стълби, стандартът EN 131-6 се прилага за телескопични стълби, а стандартът EN 131-7 се прилага за мобилни стълби с платформи.

Накратко, стандартът EN 131-2 очертава методите и критериите за оценка на здравината, издръжливостта и безопасността на стълбите, за да се гарантира, че те отговарят на стандартите за безопасност и производителност както за професионална, така и за непрофесионална употреба. Той включва стандартизирани процедури за оценка на производителността на стълбите. Основните методи за изпитване са:

• Изпитвания за издръжливост: Оценка на носещата способност на стъпала, прегради и други компоненти.
• Тестове за издръжливост: Проверка на устойчивостта на многократна употреба или циклично натоварване.
• Тестове за стабилност: Осигуряване на стабилност на стълбите при определени условия, като например неравни повърхности или странични сили.
• Устойчивост на хлъзгане: Тестване на противохлъзгащите свойства на краката и стъпалата на стълбата.

Този стандарт определя праговете за преминаване/не преминаване на тестовете, за да се гарантира, че стълбите могат безопасно да поддържат определено максимално натоварване (обикновено 150 кг). Тези критерии се отнасят за различни видове стълби (напр. наклонени стълби, стълби тип „стъпало“ и разтегателни стълби). Този стандарт гарантира, че стълбите отговарят на изискванията за безопасност за защита на потребителите, намалявайки рисковете като срутване или преобръщане.

• Стандартът „EN 131-3 Част 3: Маркировка и инструкции за потребителя“ предоставя препоръки за безопасна употреба на стълби, които попадат в обхвата на стандарт EN 131-1 и отговарят на изискванията на EN 131-1, EN 131-2 и EN 131-4 за единични или многошарнирни стълби, EN 131-6 за телескопични стълби и EN 131-7 за мобилни платформени стълби.

Този стандарт се фокусира върху маркировката и инструкциите за потребителя на стълби, обхванати от EN 131-1 (проектиране и размери) и EN 131-2 (изисквания за изпитване). Той гарантира, че стълбите са снабдени с ясна, изчерпателна и стандартизирана информация, за да се насърчи безопасната употреба както от професионални, така и от любители потребители.

Изискванията за маркиране включват информация, която трябва да бъде трайно маркирана на стълбището. Те включват:

• Име на производителя или търговска марка
• Вид стълбище (напр. наклонено, стъпаловидно или разтегателно)
• Максимално общо натоварване (обикновено 150 кг за стълби по EN 131)
• Година на производство или партиден код
• Описание на професионалната или непрофесионалната употреба (ако е приложимо)
• Други съответни символи или предупреждения за безопасност (напр. максимален брой потребители, правилен ъгъл на стълбището)

Накратко, стандартът EN 131-3 допълва EN 131-1 и EN 131-2, като гарантира, че потребителите са добре информирани за безопасното използване на стълби и намалява риска от злополуки, произтичащи от неправилна употреба или монтаж.

• EN 131-4 Част 4: Единични или многошарнирни стълби описва изискванията, изпитването и маркировката на шарнирни комбинирани стълби с една или повече шарнирни връзки. Този стандарт не се прилага за шарнирните връзки на комбинирани и свободностоящи стълби, дефинирани в EN 131-1. Този стандарт е предназначен за употреба заедно с EN 131-1, EN 131-2 и EN 131-3.

Този стандарт се отнася специално за комбинирани стълби с панти и три или четири съчленени секции. Тези стълби могат да се използват в различни конфигурации, като например наклонени стълби, стъпала или работни платформи. Този стандарт очертава изискванията за проектиране, безопасност и производителност, за да се гарантира, че тези универсални стълби са безопасни както за професионална, така и за непрофесионална употреба.

Този стандарт се прилага за шарнирни комбинирани стълби с три или четири съчленени секции, които могат да бъдат конфигурирани в различни режими (напр. права стълба, стъпаловидна стълба или платформа).

Изискванията към дизайна са:

• Панти: Трябва да са здрави, да се заключват сигурно във всяка конфигурация и да издържат на многократна употреба без повреди.
• Стабилност: Включва изисквания за стабилизиращи устройства (напр. опорни пръти или стабилизатори), за да се предотврати преобръщане в различни конфигурации.
• Размери: Показва функционални размери, като разстояние между стъпалата, ширина на стълбището и размер на платформата (ако е приложимо), за да се осигури безопасна употреба.

Аксесоарите могат значително да подобрят безопасното използване и боравене със стълби. Те могат също така да позволят използването на стълби при специални условия.

• Стандартът „EN 131-6 Част 6: Телескопични стълби“ описва общите конструктивни характеристики, изисквания и методи за изпитване на наклонени и вертикални телескопични стълби и дефинира термините. Стълбите с удължителни елементи са извън обхвата на този стандарт. Този стандарт е предназначен за употреба заедно с EN 131-1, EN 131-2, EN 131-3 и, където е приложимо, EN 131-4.

Това са разтегателни и прибиращи се стълби, които предлагат регулируема дължина и компактно съхранение. Този стандарт определя изискванията за дизайн, безопасност и производителност, за да се гарантира, че телескопичните стълби са безопасни както за професионална, така и за непрофесионална употреба.

Този стандарт се прилага за преносими телескопични стълби с механизми за разтягане и прибиране на секции, включително тези, използвани в наклонени стълби или други конфигурации.

Изискванията към дизайна са:

• Телескопичен механизъм: Той трябва да е здрав, с безопасни заключващи устройства, за да се предотврати нежелано срутване по време на употреба.
• Размери: Определя функционални размери, като разстояние между стъпалата, ширина на стълбището и минимално припокриване между секциите при разгъване, за да се осигури стабилност и безопасност.
• Стабилност: Изисква стабилизиращи устройства (напр. опорни щанги или неплъзгащи се крачета), за да се предотврати преобръщане или плъзгане.

Накратко, стандартът EN 131-6 е разработен, за да отговори на уникалните предизвикателства, свързани с безопасността на телескопичните стълби, които се различават от стандартните или шарнирните стълби поради регулируемата си структура и зависимостта от заключващи механизми.

• Стандартът „EN 131-7 Част 7: Мобилни стълби с платформи“ дефинира термините и описва общите конструктивни характеристики на мобилните стълби с платформи. Този стандарт се прилага за мобилни стълби с работни платформи, които могат да се използват само от един човек едновременно, с максимална площ от 1 м² и максимална височина на платформата от 5 м. Максималното натоварване, включително максималното комбинирано натоварване на потребителя и всички инструменти, оборудване и материали, е 150 кг.

Преносими стълби съгласно EN 131-1, преносими стълби съгласно EN 131-4, преносими стълби за пожарогасене съгласно EN 1147, тавански стълби съгласно EN 14975, стълби за стълби съгласно EN 14183, стълби, стълби за стълби и парапети съгласно EN ISO 14122-3 и изолиращи стълби съгласно EN 50528 са извън обхвата на този стандарт.

Стълбите, обхванати от този стандарт, са стълби, предназначени за професионална или непрофесионална употреба, обикновено включващи работна платформа, използвани за задачи, изискващи стабилна повърхност за стоене на височина. EN 131-7 очертава изискванията за проектиране, безопасност и експлоатационни характеристики, за да се гарантира безопасността и надеждността на тези стълби.

Този стандарт се прилага за задачи, които обикновено изискват продължително излагане на височина, включително преносими стълби с платформи, мобилни стълби, използвани като стълби с стъпала или в подобни конфигурации (например с колела за мобилност).

Изискванията към дизайна са:

• Платформа: Трябва да е стабилна, неплъзгаща се и достатъчно голяма, за да осигури безопасна работна зона (конкретните размери са определени в стандарта).
• Мобилност: Ако са оборудвани с колела, те трябва да включват заключващи механизми, за да се осигури стабилност по време на употреба.
• Защитни парапети/огради: Изисква защитни елементи (напр. предпазни парапети или парапети) около платформата, за да се предотвратят падания.
• Достъп: Показва безопасни средства за достъп до платформата, например стъпала или повдигащи се елементи с еднакво разстояние между тях и противоплъзгащи свойства.
• Стабилност: Включва изисквания за стабилизиращи устройства (напр. стабилизатори на пода или аутригери), за да се предотврати преобръщане или движение.

Този стандарт е предназначен да се използва заедно със стандартите EN 131-1, EN 131-2 и EN 131-3.

Този стандарт не обхваща мобилни кули за достъп и работни кули, които:

• Продукти, посочени в стандарта EN 1004
• Продукти, състоящи се от две отделни стълби

Нашата организация, която работи от много години и щателно следи световните развития в науката и технологиите, разполага с квалифициран екип и обширна инфраструктура за провеждане на тестове, измервания и анализи в широк спектър от области за бизнеси от всички сектори. В този контекст, ние също така предоставяме услуги по тестване в съответствие със стандарта „EN 131 Стълбища“.