EN ISO 16975 Дихателни защитни устройства - Избор, употреба и поддръжка

Стандартът „EN ISO 16975 Дихателни защитни устройства - Избор, употреба и поддръжка“, който е европейски стандарт и впоследствие публикуван от Международната организация по стандартизация (ISO), се състои от следните подраздели, публикувани под едно и също заглавие:

• EN ISO 16975-1 Част 1: Създаване и прилагане на програма за дихателни защитни устройства предоставя подробна информация в помощ на отговорните за създаването и прилагането на програма за дихателни защитни устройства, която отговаря на изискванията за ефективност на стандартите за ефективност. Този стандарт обаче не се прилага единствено за дихателни защитни устройства за подводна употреба, дихателни защитни устройства за употреба в самолети или медицински респиратори и устройства за реанимация.

Информацията, съдържаща се в този стандарт, може да се използва за подпомагане на подготовката на национални или местни разпоредби, но тя не замества националните или местните разпоредби.

Неправилният избор, употреба и поддръжка на предпазни средства за дихателни пътища може да доведе до нараняване, заболяване или смърт.

Дихателните защитни устройства са на дъното на йерархията на контролните мерки и трябва да се използват само след като подходяща оценка на риска е определила тяхната приемливост. Дихателните защитни устройства се използват за допълнително намаляване на вдишването на опасни атмосфери, когато няма адекватни инженерни и административни мерки за контрол и такива мерки не са разумни.

Програмата за респираторни защитни средства включва процесите за избор, използване и поддръжка на респираторни защитни средства, за да се осигури адекватна защита на потребителя. Важно е да се създаде писмена програма преди използване на респираторни защитни средства. Тази програма трябва да бъде разбрана, по подходящ начин, от всички лица в организацията.

• EN ISO 16975-2 Част 2: Кратко ръководство за създаване и прилагане на програма за дихателни защитни устройства предоставя кратко ръководство в помощ на лицата, отговорни за създаването и прилагането на програма за дихателни защитни устройства, която отговаря на изискванията за производителност. Има специфични приложения, при които изборът на подходящо дихателно защитно устройство, използвайки това ръководство, не е подходящ. Те включват:
  • Пожарогасене: Гасене на пожари в сгради и горски райони, опасни материали и спасителни практики;
  • ХБРЯ: Химически, биологични, радиологични и ядрени агенти
  • Морски: Приложения за гасене на пожари или опасни материали на борда или в открито море
  • Минно дело: Подземен добив или приложения за пожарогасене и спасяване
  • Бягство: Общо, пожарна, ХБРЯ, морска и минна.

За по-подробна информация относно специфични приложения, се прилага EN ISO 16975-1. Това ръководство не се отнася за избора на респираторни защитни средства срещу биоаерозоли.

Дихателните предпазни средства трябва да се използват само след като са взети всички други разумно осъществими мерки за контрол.

За да се избере адекватно и подходящо средство за защита на дихателните пътища, първо трябва да се извърши оценка на риска, като се вземат предвид използваните или произвежданите опасни вещества, потенциалният недостиг на кислород, изпълняваните задачи и лицето, което ги изпълнява (т.е. потребителят). Информация като границите на професионална експозиция за опасни вещества може да бъде намерена в техните информационни листове за безопасност, информационни листове за безопасност на материалите или други публикувани документи.

Има два вида устройства за защита на дихателните пътища:

• Филтърно средство за защита на дихателните пътища: Това устройство премахва опасни вещества от околния въздух (например чрез филтрация, адсорбция или химическа реакция), преди потребителят да може да ги вдиша. Въздухът се засмуква през филтрите чрез дихателните движения на потребителя или чрез вентилатор.
• Доставено дихателно защитно устройство с дихателен газ: Това устройство осигурява на потребителя дихателен газ от източник, независим от околната атмосфера, или самостоятелно носено (автономно), или от отдалечен източник.

Всички респираторни защитни устройства се класифицират по клас на защита (PC1 до PC6), клас на работен цикъл (W1 до W4) и клас на дихателния интерфейс. Филтриращите респираторни защитни устройства също се класифицират по вид и клас на филтъра, а доставяните дихателни газови респираторни защитни устройства се класифицират по капацитет на дихателния газ.

Предлагат се дихателни защитни устройства с различни дихателни интерфейси. Те се категоризират въз основа на площта, която покриват, и прилягането, което осигуряват към тялото на потребителя. Те включват само уста, уста и нос, лице, глава и тяло. Дихателните интерфейси могат да бъдат плътно прилепващи (тип T) или свободно прилепващи (тип L). Примери за различни дихателни интерфейси и типове дихателни защитни устройства са включени в стандарта EN ISO 16975-1.

• EN ISO 16975-3 Част 3: Процедури за изпитване на прилягане предоставя насоки за това как да се извършва изпитване на плътно прилепващи дихателни защитни средства и подходящите методи за използване. Изпитването на прилягане е само един елемент от цялостна програма за дихателни защитни средства. Целта на изпитването на прилягане е да се оцени ефективността на уплътнението между лицето на потребителя и дихателния интерфейс. Цялостна програма за дихателни защитни средства е дефинирана в EN ISO 16975-1.

Този стандарт определя изискванията за провеждане на тестове за пригодност на дихателни защитни средства (РЗС) и включва: квалификация/компетентност на операторите, извършващи тестове за пригодност, специфични процедури за тестване, интерпретация на резултатите от тестовете за пригодност и водене на документация. Тестването за пригодност не се изисква за дихателни защитни средства, предназначени единствено за целите на евакуацията.

Тестването за прилягане е съществена част от ефективната програма за дихателни защитни средства. Всички обитатели, използващи плътно прилепващо дихателно защитно средство, трябва да преминат през подходящ качествен тест за прилягане или количествен тест за прилягане, както е описано в този стандарт. Тестването за прилягане трябва да се извърши от квалифициран оператор преди първата употреба на дихателното защитно средство. Плътно прилепващите дихателни интерфейси с уплътнения за лице или врата няма да осигурят оптимална производителност, ако не прилягат правилно и следователно трябва да бъдат тествани за прилягане върху обитателите, които ще носят дихателното защитно средство. Всички други дихателни интерфейси не изискват тест за прилягане. Тест за прилягане не се изисква за дихателни защитни средства, предназначени само за евакуация.

Целта на теста за прилягане на дихателно защитно устройство е да се провери дали избраната марка, модел и размер на плътно прилепващо дихателно защитно устройство пасват адекватно на потребителя. Преди теста за прилягане, отговарящият на условията потребител трябва да премине обучение относно целта и процедурите на теста за прилягане, за да постигне необходимото ниво на компетентност. Тестът за прилягане е проверка дали потребителят разбира как правилно да проверява, поставя и сваля дихателно защитно устройство от определена марка, модел и размер, както и как да извършва проверка на уплътнението на потребителя. Потребителят, който се подлага на теста за прилягане, не трябва да има коса или бижута в областта на уплътняващата повърхност на дихателните интерфейси.

Нашата организация, която от години подкрепя бизнеса във всички сектори чрез широк спектър от дейности по тестване, измерване, анализ и оценка, разполага със силен екип от служители, които следят отблизо световните развития в науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенстват. В този контекст, ние също така предоставяме услуги за тестване в съответствие със стандарта EN ISO 16975 „Респираторни защитни устройства - избор, употреба и поддръжка“.