EN 1751 Вентилация на сгради - Оборудване за въздушни терминали - Аеродинамично изпитване на клапи и вентили

Европейският стандарт „EN 1751 Вентилация на сгради - Въздушни терминали - Аеродинамично изпитване на амортисьори и вентили“ описва методите за изпитване и оценяване на амортисьори и вентили, използвани във въздухоразпределителни системи с разлика в налягането до 2.000 Pa.

Тестовете, включени в този стандарт, обхващат следното:

• Теч от затворен амортисьор или вентил (Приложение В за класификация).
• Теч от корпуса (Приложение В за класификация).
• Спецификации за изисквания за дебит/налягане.
• Въртящ момент (Приложение А).
• Топлопроводимост (Приложение Б).

Гореспоменатите тестове са приложими за следното:

• Измерване на течове от затворен амортисьор или вентил.
• Измерване на течове от корпуса.
• Определяне на изискванията за дебит и налягане.
• Измерване на характеристиките на въртящия момент (Приложение А).
• Измерване на свойствата на топлопреминаване за определяне на изолационните свойства (Приложение Б).

Този стандарт не се прилага за акустични изпитвания на амортисьори и клапани. Някои аспекти на динамичните характеристики на амортисьорите или клапаните зависят от системата за разпределение на въздуха, към която са свързани, и следователно е трудно да се измерят изолирано. Тези съображения доведоха до изключването на тези аспекти на измерването на динамичните характеристики от този документ. Освен това, както при други компоненти за разпределение на въздуха, ако амортисьорът или клапанът са разположени в зона с неравномерен поток, резултатите, получени от изпитвания, извършени в съответствие с този стандарт, може да не са пряко приложими.

В съвременното проектиране и строителство на сгради, ефективните вентилационни системи са жизненоважни за осигуряване на качеството на въздуха в помещенията, икономията на енергия и комфорта на обитателите. В основата на тези системи са въздуховодните терминали, като амортисьори и клапани, които регулират въздушния поток, контролират налягането и поддържат целостта на системата. Стандартните протоколи за изпитване са от съществено значение, за да се гарантира тяхната производителност. Тук влиза в действие стандартът EN 1751, който включва аеродинамични методи за изпитване на тези критични компоненти.

Стандартът EN 1751 предоставя хармонизирана рамка за оценка на функционалността и ефективността на амортисьорите и клапаните, използвани във вентилационните мрежи на сгради. Приет в цяла Европа и извън нея, този стандарт позволява на производителите, инженерите и монтажниците да гарантират, че техните продукти отговарят на строги критерии за ефективност, допринасяйки за по-безопасни и по-устойчиви сгради.

Обхватът на стандарта EN 1751 е специално адаптиран за вентилационни системи с ниско и средно налягане, където диференциалното налягане обикновено не надвишава 2.000 Pa. Този стандарт се прилага за широка гама от устройства за въздуховод, включително изброените по-долу:

• Амортисьори: Устройства, които ограничават или блокират въздушния поток, като например тип „пеперуда“ или „с противоположни пръсти“.
• Вентили: Компоненти като клапи за регулиране на обема или противопожарни клапи, които регулират обема на въздуха или осигуряват функции за безопасност.

Този стандарт се фокусира върху аеродинамичните, уплътнителните, въртящите и термичните свойства, с изключение на акустичните тестове. Този тесен, но задълбочен фокус гарантира, че вентилационните компоненти работят надеждно при експлоатационни натоварвания, без да се прави компромис с енергийната ефективност или стабилността на системата.

Стандартът EN 1751 определя серия от прецизни и повтаряеми тестове за оценка на работата на амортисьори и клапани. Тези методи са предназначени да симулират реални условия в канални системи, използвайки контролирани въздушни възглавници, съответстващи на ISO 5167 и подобни стандарти за измерване на дебит. Някои от ключовите тестове са следните:

• Теч от затворен амортисьор или вентил: Този тест измерва теча на въздух, когато устройството е напълно затворено. Това е критичен фактор за предотвратяване на загуба на енергия и изолиране на системата. Въздушният поток се насочва през тестовата установка при различно налягане и се измерват скоростите на течове. Резултатите водят до система за класификация, където клас А представлява най-плътното уплътнение (най-нисък теч), а клас D представлява най-високата допустима отклонение. Например, при 1.000 Pa, клас А може да позволи теч по-малък от 0,05 процента от площта на напречното сечение на канала.
• Теч от корпуса: Подобно на горния тест, но се отнася до въздух, излизащ от външния корпус на устройството, вместо от механизма на лопатките. Това гарантира, че корпусът на клапата не допринася за нежелан въздушен поток, който може да повлияе на цялостната ефективност на системата. Класификацията следва същата скала от A до D.
• Спецификации на изискванията за дебит/налягане: Този тест оценява как амортисьорът или вентилът влияят върху пада на налягането в системата при различни ъгли на отваряне (напр. от 10% до 100% отворен). Чрез нанасяне на графика на дебита спрямо разликата в налягането, инженерите могат да определят авторитета на устройството – т.е. степента, до която то контролира въздушния поток без прекомерно съпротивление. Тестът използва стандартни техники за измерване на въздушния поток, за да генерира криви на производителност, което помага при проектирането и избора на системата.
• Измерване на въртящия момент (Приложение А): Този незадължителен, но ценен тест за моторизирани амортисьори описва изискванията за въртящ момент, необходим за отваряне и затваряне на устройството срещу силите на въздушния поток. Той помага за определяне на размерите на задвижващия механизъм и предотвратяване на неизправности в автоматизираните системи.
• Топлопроводимост (Приложение Б): Този тест, друго информативно приложение, оценява топлопреминаването през тялото на амортисьора и измерва ефективността на изолацията чрез U-стойността (коефициент на топлопроводимост). Той е особено важен за енергийно ефективни сгради, където минимизирането на топлинните мостове е от решаващо значение.

Тези тестове се извършват в акредитирани лаборатории, използвайки специално проектирано оборудване, което осигурява плавни условия на входа, като предотвратява отклонения, причинени от турбулентен поток. Този стандарт подчертава, че резултатите може да не са пряко приложими в сценарии с неплавен поток, като например близо до завои или вентилатори.

Една от силните страни на стандарта EN 1751 е неговата система за класификация на течовете (Приложение C), която опростява избора на продукт. Устройствата се класифицират като AD според обема на течовете им при определени налягания:

• Клас А: Максимална степен на теч не повече от 0,05%. Типичните приложения включват високи изисквания за уплътняване (напр. лаборатории, болници).
• Клас B: Максимален процент на течове до 0,5%. Типично приложение: общи търговски сгради.
• Клас C: Максимален процент на течове до 3 процента. Типично приложение: стандартни жилищни/промишлени помещения.
• Клас D: Максимално изтичане до 10 процента. Типично приложение: нисконапорни, рентабилни системи.

По-високите класове обикновено изискват по-строги производствени допуски, често използвайки усъвършенствани уплътнителни материали като силикон или надуваеми уплътнения.

В продължение на много години нашата организация, със своя компетентен и опитен персонал, разбира нуждите на своите клиенти, предоставяйки им необходимите съвременни услуги за тестване и съдействайки за установяването, внедряването и подобряването на системите за управление. В тази рамка ние също така предоставяме услуги за тестване на предприятия в съответствие със стандарта „EN 1751 Вентилация на сгради - Оборудване за въздушни терминали - Аеродинамично изпитване на амортисьори и клапани“.