DIN 53497 Изпитване на горещо съхранение на форми, изработени от термопластични формовъчни материали, без излагане на външно механично напрежение

Стандартът „DIN 53497 Изпитване на пластмаси - Изпитване за горещо съхранение на форми, изработени от термопластични формовъчни материали, без излагане на външно механично натоварване“, публикуван от Германския институт по стандартизация (DIN), описва метод за изпитване за оценка на топлоустойчивостта и размерната стабилност на формовани части, изработени от термопластични материали, при условия на висока температура без външно механично натоварване.

Термопластичните формовани части често съдържат вътрешни напрежения, произтичащи от процеса на шприцване (напр. поради неравномерно охлаждане, молекулярна ориентация или свиване). Когато са изложени на топлина по време на употреба (напр. в автомобилни интериори, електрически уреди, домакински стоки), тези напрежения могат да се отпуснат, което води до:

• Удар / повреда
• свиване
• Промени във формата или размера
• Повърхностни дефекти (вдлъбнатини, избеляване от напрежение)

Изпитването за горещо съхранение симулира този тип термично излагане без напрежение (частите са разположени свободно без компресия или натоварване), за да се разкрие дългосрочното термично поведение и качеството на обработка на материала/отлятата част.

Този стандарт включва две основни процедури:

• Метод А Фиксирано време на съхранение, променлива температура: Пробите се съхраняват при повишаващи се температури за фиксиран период (обикновено от няколко часа до няколко дни), докато настъпят видими промени или се достигне определен лимит.
• Метод Б: Постоянна температура, променливо време на съхранение: Пробите се подлагат на постоянна температура (избрана според очакваната работна температура или информационния лист за материала) и се определя времето, изминало до настъпването на неприемливи промени.

На практика много тестови лаборатории използват опростена версия с постоянни температурни нива (например 90 градуса, 100 градуса, 110 градуса, 120 градуса) за определен период (обикновено 24 часа, 48 часа или повече) и след това извършват оценка.

Основните елементи на процедурата за изпитване обикновено са следните:

• Проби: Формовани термопластични проби се произвеждат съгласно определени размери и изисквания за кондициониране. Обикновено се използват действителни формовани части (не стандартизирани тестови ленти) или представителни секции.
• Кондициониране: Частите се тестват или такива, каквито са получени, или след определено кондициониране.
• Съхранение: Пробите се поставят във вентилирана фурна при определена температура (в зависимост от материала и приложението). Свободното поставяне се постига в фурна с циркулиращ въздух или подобна контролирана нагревателна камера (без налягане при подреждане, без фиксиране). Пробите остават във фурната за предварително определен период, който може да варира от няколко часа до няколко дни.
• Температури: Обикновено варират от 80 до 150 градуса по Целзий в зависимост от термопластика (напр. PP, ABS, PC, PA, POM).
• Охлаждане и кондициониране: След периода на експозиция пробите се охлаждат при стандартни лабораторни условия.
• Оценка: След охлаждане до стайна температура, пробите се изследват по следните начини:
• Визуална проверка (изкривяване, деформация, пукнатини, обезцветяване, промяна на блясъка)
• Размерни/функционални измервания (удар или деформация, промени в размерите, възможни промени в механичните свойства)
• Понякога сравнение с референтни снимки или гранични проби (напукване или крехкост, повърхностни дефекти)
• Възможна е класификация (напр. „издържан“, „приемливи малки промени“, „неиздържан“)

Изпитването по DIN 53497 се използва в много индустрии, където термопластичните части са подложени на термични натоварвания по време на съхранение или употреба. Типични области на приложение на този стандарт включват:

• Автомобилна индустрия: Инструментални панели, скоби, корпуси, интериорни части, компоненти за интериора и под капака.
• Електрика и електроника: Електрически/електронни корпуси, конектори, изолационни компоненти.
• Потребителски продукти: Корпуси за уреди и пластмасови кутии, домакински уреди
• Индустриални компоненти: Технически формовани части, формовани структурни или функционални части, където размерната стабилност при нагряване е от решаващо значение.
• Контрол на качеството по време на квалификацията на материалите/процеса.
• Разглеждане на оплаквания, свързани с токов удар.

Този тест помага на инженерите да гарантират, че материалите не губят формата или здравината си, когато са изложени на топлина с течение на времето.

Този стандарт няма директен международен еквивалент, но е концептуално подобен на части от стандарта ISO 188 или на различни спецификации на производители на оригинално автомобилно оборудване (напр. стандарти VW PV 1303, BMW AA-005).

Този стандарт често се използва заедно с други топлинно зависими тестове, като например температура на омекване по Викат, температура на топлинно отклонение и тест за компресия на топка. Тези допълнителни тестове осигуряват по-широко разбиране на механичното, термичното и структурното поведение на полимерните материали.

Накратко, стандартът DIN 53497 включва метод за изпитване за оценка на поведението на термопластични форми, когато са изложени на високи температури за продължителни периоди. Този метод се използва за определяне как термопластичните компоненти реагират на топлинно стареене или условия на съхранение при висока температура. Това може да повлияе на тяхната механична цялост, размерна стабилност и цялостни характеристики. Той е особено важен за пластмаси, използвани в среди, където компонентите могат да бъдат изложени на топлина за продължителни периоди, като например автомобилни интериори, електрически корпуси и промишлено оборудване.

Основната цел на стандарта DIN 53497 е да симулира дългосрочно термично излагане и да оцени как термопластичните материали се променят при тези условия. Този тест помага да се определи:

• Устойчивост на термопластичните форми на термично стареене.
• Размерна стабилност след продължително излагане на топлина.
• Потенциална деформация или изкривяване
• Промени в механичните или физичните свойства

Производителите използват този тест, за да проверят дали формованите пластмасови части запазват своята функционалност и структурна цялост, когато се съхраняват или използват при високи температури.

Термопластите могат да омекнат, деформират или да се влошат, когато са изложени на топлина за продължителни периоди. Стандартът DIN 53497 предоставя стандартизиран метод за оценка на тези рискове. Чрез този тест производителите могат:

• Можем да сравним топлоустойчивостта на различни материали.
• Можем да проверим съответствието със спецификациите на продукта.
• Може да оцени дългосрочната надеждност.
• Може да подпомогне контрола на качеството и избора на материали.

В заключение, стандартът DIN 53497 определя тест за стареене при горещо съхранение, който оценява устойчивостта на термопластични форми на продължително излагане на високи температури. Методът се използва широко за квалификация на материалите, разработване на продукти и осигуряване на качеството, като помага на производителите да гарантират дългосрочната надеждност на термопластичните компоненти в среди, изложени на топлина.

В продължение на много години нашата организация, със своя компетентен и опитен персонал, разбира нуждите на своите клиенти, предоставяйки им необходимите съвременни услуги за тестване и подпомагайки ги при създаването, внедряването и подобряването на системите за управление. В тази рамка ние предоставяме и услуги за тестване в съответствие със стандарта DIN 53497.