DIN 53842-1 Текстилни изпитвания - Изпитване на опъване на възел за еднослойни и многослойни прежди

Стандартът „DIN 53842-1 Текстилни изпитвания - Изпитване на опъване на възел за еднослойни и многослойни прежди“, публикуван от Германския институт по стандартизация (DIN), описва процедурата за изпитване на опъване на възел за еднослойни и многослойни прежди. Този стандарт се използва като ориентир и остава валиден в много текстилни тестови лаборатории и спецификации на оборудване по целия свят, особено в европейските страни.

Тестът за опъване на възел определя максималната якост на опън (якост на скъсване) на преждата, когато възелът е завързан в тестовата секция. Този тест оценява как преждата се държи под опън, когато е отслабена от възела. Това е често срещан сценарий в текстилната обработка, тъкането, плетенето, шиенето или крайните приложения, където преждите могат да съдържат възли или бримки.

Този метод е особено полезен при оценката на следните аспекти:

• Слабост, причинена от качеството на преждата и заплитането.
• Подходящ за приложения с високо напрежение (напр. шевни конци, индустриални конци)
• Сравнение със стандартни изпитвания на опън в плоско състояние (напр. стандарт DIN EN ISO 2062)

Съответният стандарт „DIN 53843-1 Текстилни изпитвания - Изпитване на опън на бримки - Прежди“ обхваща изпитването на опън на бримки за прежди, докато стандартът „DIN 53842-2 Текстилни изпитвания - Изпитване на опън на възли на плетачни прежди за рибарски мрежи“ разглежда специално изпитването на опън на възли за мрежови прежди, използвани в рибарски мрежи.

Основните аспекти на стандартния метод за изпитване DIN 53842-1 са следните:

• Възел се завързва в рамките на свободната дължина на измерване на пробата от прежда.
• След това пробата се подлага на опънно натоварване (обикновено на машина за изпитване с постоянна скорост на удължение), докато се счупи.
• Тестът измерва максималната сила на опън в момента на разкъсване.
• Този метод е приложим както за единични прежди, така и за усукани (кримповани) прежди.

Този метод помага да се определи възловата якост, която обикновено е по-ниска от якостта на разкъсване по права линия, дължаща се на огъващи и компресионни напрежения във възловата точка.

Лабораториите обикновено извършват този тест върху кондиционирани проби (стандартна атмосфера за текстил) и докладват резултатите, заедно с линейната плътност, за да се изчисли якостта, ако е необходимо.

Лабораториите за изпитване на текстил, производителите на прежди и производителите на машини рутинно използват стандарта DIN 53842-1, заедно с други тестове за прежди, като например следните:

• Якост на скъсване и удължение на единия край (стандарт DIN EN ISO 2062)
• Тест за опъване на примка (стандарт DIN 53843-1)
• Определяне на усукване (стандарт DIN EN ISO 2061)
• Линейна плътност (стандарт DIN EN ISO 2060)

Този стандарт е включен в сервизните ръководства на изпитвателните институти и университетските лаборатории, както и в брошурите за оборудване от някои производители.

Накратко, стандартът DIN 53842-1 очертава методология за изпитване на текстил, по-специално определяне на еластичното поведение на тъканите при опънни натоварвания. Този стандарт се използва широко в текстилното инженерство, контрола на качеството и изследователските лаборатории.

Стандартът DIN 53842-1 определя метод, специално предназначен за измерване на еластичните свойства на текстилните материали:

• Еластично удължение (колко тъканта се разтяга под действието на сила)
• Поведението при връщане в първоначалното си състояние (колко добре се връща в първоначалната си форма)
• Оставаща деформация (удължение, оставащо след отстраняване на натоварването)

Този стандарт се прилага по-специално за:

• Плетени платове
• Еластични тъкани
• Технически текстил (напр. спортно облекло, медицински текстил)

Описаният метод включва подлагане на проба от плат на контролирана сила на опън и наблюдение на поведението ѝ във времето. Методът обикновено следва следните стъпки:

• Подготовка на пробите: Пробите се изрязват до определени размери. Пробите се кондиционират при стандартна температура и влажност.
• Фаза на натоварване: Определена сила се прилага постепенно. Измерва се полученото удължение.
• Фаза на задържане: Силата се поддържа за определен период от време.
• Фаза на освобождаване: Силата се премахва и възстановяването се измерва след определен период на релаксация.

Основните параметри, измерени с този метод, са следните:

• Общ процент на удължение
• Процент на еластично удължение
• Процент на пластично (трайно) удължение
• Процент на възстановяване

Тези стойности помагат да се определи как се държи тъканта при многократна употреба или стрес.

Необходимото оборудване, използвано в тестовете, включва:

• Машина за изпитване на опън (с постоянна скорост на удължение)
• Подходящи държачи за текстилни мостри.
• Измервателна скала или екстензометър
• Стая за климатизация (по избор, но препоръчително)

Стандартът DIN 53842-1 се използва широко в следните области:

• Облекларска промишленост (напр. спортно облекло, бельо, еластични тъкани)
• Медицински текстил (напр. компресионни бинтове, еластични опори)
• Автомобилен текстил (напр. калъфи за седалки, тъкани за интериор)
• Технически и индустриални текстилни изделия

Значението на стандарта DIN 53842-1 произтича от способността му да гарантира, че текстилните материали с еластични свойства се представят надеждно, постоянно и безопасно в реални приложения. Без такъв стандарт оценките за разтягане и възстановяване биха се различавали значително между производителите, което би довело до неравномерно качество на продукта. Този стандарт се счита за важен поради следните причини:

• Той гарантира постоянно качество: Еластичните тъкани трябва да се държат предвидимо. Този стандарт предоставя унифициран метод за тестване, така че производителите да могат:
  • За производство на тъкани с постоянно разтягане.
  • Поддържане на постоянно качество в различните производствени партиди.
  • Сравняване на резултатите между доставчици и лаборатории.
• Подпомага функционалните характеристики: Много текстилни продукти разчитат директно на еластичността за своята функция.
  • Спортното облекло изисква гъвкавост и запазване на формата.
  • Медицинските текстилни изделия трябва да прилагат контролирано налягане (напр. компресионни превръзки).
  • Бельото и чорапите изискват комфорт и опора.

Този стандарт гарантира, че тъканите се разтягат достатъчно, като същевременно се възстановяват правилно, предотвратявайки провисване или деформация.

• Увеличава издръжливостта и живота: Многократното разтягане може да повреди тъканите с течение на времето. Този стандарт помага за оценка на следното:
  • Устойчивост на трайна деформация.
  • Способност за връщане в първоначалното си състояние след многократна употреба.
• Това гарантира справедливо сравнение и търговия: На световните пазари на текстил,
  • Купувачите се нуждаят от обективни данни, за да сравняват продукти.
  • Доставчиците трябва да отговарят на договорените критерии за изпълнение.

Този стандарт улеснява следното чрез създаването на общ технически език:

• Одобрение на материали
• Предотвратяване на конфликти
• Осигуряване на съответствие със спецификациите.

В заключение, стандартът DIN 53842-1 е критичен стандарт за оценка на еластичните характеристики на текстилните материали. Чрез дефиниране на последователен и повтаряем метод за изпитване, той помага на индустриите да гарантират, че тъканите не само се разтягат ефективно, но и запазват формата и функционалността си с течение на времето.

В продължение на много години нашата организация, със своя компетентен и опитен персонал, разбира нуждите на своите клиенти, предоставяйки им необходимите съвременни услуги за тестване и подпомагайки ги при създаването, внедряването и подобряването на системите за управление. В тази рамка ние предоставяме и услуги за тестване в съответствие със стандарта DIN 53842-1.