EN ISO 12947 Текстил - Определяне на устойчивостта на износване на тъкани по метода на Мартиндейл

Стандартът „ISO 12947 Текстил - Определяне на устойчивостта на износване на тъкани по метода на Мартиндейл“, който се основава на европейски стандарт и по-късно е публикуван от Международната организация по стандартизация (ISO), се състои от следните подраздели, публикувани под едно и също заглавие:

• Стандартът „EN ISO 12947-1 Част 1: Уред за изпитване на износване по Martindale“ определя изискванията за уреда за изпитване на износване по Martindale и спомагателните материали, използвани в методите за изпитване, посочени в други части на този стандарт, за определяне на устойчивостта на износване на тъкани. Този стандарт се прилага за устройства за изпитване.
  • Тъкани и плетени платове
  • Текстил с мъх с височина на мъха до 2 мм
  • Нетъкани платове.

Уредът за изтриване Martindale подлага кръгъл образец на определено натоварване и го трие в абразивна среда (т.е. стандартна тъкан) с транслационно движение, следвайки модела на Лисажу. В зависимост от използвания метод, образецът или държачът за образец, съдържащ абразивната среда, може също да се върти свободно около оста си, перпендикулярна на хоризонталната равнина. Образецът е подложен на абразивно износване за предварително определен брой абразиви. Броят на абразивните абразиви, които съставляват обхвата на проверка, зависи от вида на продукта и метода на оценка.

Тестерът обикновено се състои от основна плоча, към която са монтирани масите за абразия и задвижващият механизъм. Задвижващият механизъм се състои от две външни задвижвания и едно вътрешно задвижване, които карат водещата плоча на държача на образеца да следва фигурата на Лисажу.

Водещата плоча на държача на пробата се движи хоризонтално от задвижващия механизъм, така че всяка точка на водещата плоча определя една и съща фигура на Лисажу. Водещата плоча на държача на пробата е оборудвана с корпуси на лагери и лагери с ниско триене, които поддържат водещите валове на държача на пробата. Долният край на всеки вал на държача на пробата се вкарва в тялото на държача на пробата. Зареждащите части могат да бъдат прикрепени към горния край на вала. Държачът на пробата се състои от тяло, вложка и гайка. Устройството е оборудвано с предварително настроено броячно устройство, което отброява всяко завъртане на едно от външните задвижвания.

• Стандартът „EN ISO 12947-2 Част 2: Определяне на деградацията на пробата“ описва процедура за определяне на деградацията на пробата (крайната точка на изпитването) чрез проверка през фиксирани интервали. Тази процедура е приложима за всички текстилни тъкани, включително нетъкани текстилни материали, с изключение на тъкани, за които спецификаторът посочва, че крайната производителност е с ниска износоустойчивост. Този стандарт не се прилага за покрити тъкани (включително ламинирани тъкани). Ако трябва да се определи поведението при износване на покритата повърхност на покрита тъкан, трябва да се използват методите, описани в различни раздели на стандарта ISO 5470.

По принцип, кръгъл образец, монтиран върху държач за проби и подложен на определено натоварване, се трие в абразивна среда (стандартна тъкан) с транслационно движение, следвайки фигура на Лисажу. Държачът за проби също така може свободно да се върти около оста си, перпендикулярна на равнината на пробата. Устойчивостта на текстилните тъкани на износване се определя от интервала на проверка до разрушаване на пробите. Пробите се монтират върху държачи за проби, поддържани от пяна. Проби с маса на единица площ най-малко 500 g/m2 се монтират върху държачи за проби без пяна. Волисаните тъкани, тествани без пяна, се подлагат на специфичен процес на подготовка.

Зададени са два параметъра на износващото натоварване. Общата ефективна маса на износващото натоварване (т.е. масата на държача на пробата и свързания с него натоварващ елемент) е:

• 795 плюс/минус 7 g (т.е. номинално налягане 12 kPa) за работно облекло, тапицерски платове, спално бельо и технически платове
• 595 плюс/минус 7 g (т.е. номинално налягане 9 kPa) за дрехи и домашен текстил, с изключение на тапицерски платове и спално бельо.

Изпитването за износване продължава, докато образецът за изпитване се разруши. Интервалът на проверка се определя от разрушаването на образеца. Записва се броят на триенето, при който все още не се наблюдава разрушаване на образеца (този брой на триене е горната граница на времето, изминало преди разрушаване на образеца, а също и долната граница на диапазона на износване, при който настъпва разрушаване на образеца).

• Стандартът „EN ISO 12947-3 Част 3: Определяне на загубата на маса“ описва процедура за определяне на загубата на маса на проби, обхващаща всички текстилни тъкани, включително нетъкани текстилни материали, с изключение на тъкани, при които спецификаторът определя крайните характеристики като ниска експлоатационна животност.

По принцип, кръгла проба се поставя в държач за проба и, подложена на определено натоварване, се трие в абразивна среда (стандартна тъкан) с транслационно движение, следвайки фигурата на Лисажу; държачът за проба може също така да се върти свободно около собствената си ос, перпендикулярна на равнината на пробата. Устойчивостта на износване на текстилната тъкан се оценява чрез загубата на маса на изпитваните проби. Пробите се поставят в държачи за проби с пяна. Проби с маса по-голяма от 500 gm⁻² на единица площ ^се поставят в държачи за проби без пяна. Волосатите тъкани и кордните тъкани, тествани без пяна, преминават през специфичен процес на подготовка. Посочени са два параметъра на износване. Определя се общата ефективна маса на износоустойчивото натоварване (т.е. масата на държача за проба и съответната натоварваща част):

• 795 плюс/минус 7 g (номинално налягане 12 kPa) за работно облекло, тапицерски платове, спално бельо и технически платове
• 595 плюс/минус 7 g (номинално налягане 9 kPa) за дрехи и домашен текстил, с изключение на тапицерски платове и спално бельо.

Загубата на маса на пробата се определя за всяко число на триене, определено от числото на триене, при което пробата се разпада.

• Стандартът „EN ISO 12947-4 Част 4: Оценка на промяната във външния вид“ описва процедура за оценка на промяната във външния вид на проби, обхващаща всички текстилни тъкани, включително нетъкани текстилни материали и тъкани, където индикаторите показват крайните характеристики като намален срок на износване. Този метод се различава значително от ISO 12947-2 и 12947-3.

По принцип, кръгла проба се подлага на определено натоварване и се трие в абразивна среда (стандартна тъкан) с транслационно движение, следвайки фигура на Лисажу. Държачът на пробата, съдържащ абразивната среда, също може да се върти свободно около оста си, перпендикулярна на равнината на пробата. Устойчивостта на износване на текстилната тъкан се определя чрез оценка на промяната във външния вид.

Тестовете се извършват при 198 плюс/минус 2 g, като се използва само масата на държача на пробата и шпиндела. Промяната на повърхността на изпитваната проба се оценява и сравнява с неизпитана проба от същата тъкан. Предлагат се два метода:

• Изпитване за износване до определен брой триения и оценка дали е настъпила промяна на повърхността
• Изпитване на износване до настъпване на определена промяна на повърхността и определяне на интервала на изпитване, при който настъпва промяната на повърхността.

За кондициониране и изпитване на текстилни продукти се използва стандартната умерена атмосфера, дефинирана в стандарта ISO 139, т.е. температура 20 градуса плюс/минус 2 градуса и относителна влажност 65 процента плюс/минус 5 процента.

Вземането на проби обикновено се извършва в съответствие със статистическите правила (стандарт ISO 2859-1). По време на вземането на проби и подготовката на пробите трябва да се прилага възможно най-ниското напрежение на опън, за да се предотврати неправилно удължаване на текстилната тъкан.

• Стандартът „EN ISO 12947-5 Част 5: Изпитване за мокро износване“ все още е в процес на разработка. Мокрото износване често е основната причина за преждевременна повреда на компонентите. Мокрото износване може да се извърши за специфични случаи на употреба, като например тапицерия за морски автомобили и болнични легла. Обикновено процедурата включва предварително намокряне на пробата с определено количество вода или физиологичен разтвор, контролиране на влажността и температурата и регулиране на броя цикли, тъй като мокрото износване ускорява процеса.

Нашата организация, която от години подкрепя бизнеса във всички сектори чрез широк спектър от дейности по тестване, измерване, анализ и оценка, се гордее със силен екип от служители, които следят отблизо световните развития в науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенстват. В този контекст, ние също така предоставяме услуги по тестване в съответствие с ISO 12947 Текстил - Определяне на устойчивостта на тъкани на износване по метода на Мартиндейл.