
Стандартът ISO 4920 „Текстилни тъкани – Определяне на устойчивостта на повърхностно омокряне (тест за пръскане)“, публикуван от Международната организация по стандартизация (ISO), описва метод за тест за пръскане за определяне на устойчивостта на всяка тъкан, със или без водоустойчиво или водоотблъскващо покритие, на омокряне с вода. Той не е предназначен да се използва за оценка на устойчивостта на пропускливост на тъканта на дъжд, тъй като не измерва пропускливостта на вода през тъканта.

За целите на този стандарт се прилагат следните термини и определения:
По принцип, специфичен обем дестилирана или напълно дейонизирана вода се напръсква върху тестова проба, монтирана на пръстен и позиционирана под ъгъл от 45 градуса, като центърът на пробата е на определено разстояние под дюзата за пръскане. Степента на напръскване се определя чрез сравняване на външния вид на пробата с описателни стандарти и снимки.
Основните устройства и материали, използвани в тестовете, са:
Кондиционирането и изпитването трябва да се извършват в съответствие с ISO 139 Текстил - Стандартни атмосфери за кондициониране и изпитване. Ако е договорено, кондиционирането и изпитването могат да се извършват в околна атмосфера.
Най-малко три тестови проби, всяка с размери най-малко 180 мм квадратни, се вземат от различни части на плата, за да се осигури най-пълно представяне на материала и да се задържат на място от държача на пробата. Тестовите проби не се вземат от зони с бръчки или гънки.
Тестовите проби се кондиционират в продължение на най-малко 4 часа в атмосферата, определена тук. След кондициониране, тестовата проба се поставя здраво в държача за проба с тъканта с лицевата страна нагоре върху обръча. Държачът се поставя върху опората. Освен ако не е посочено друго в спецификацията на материала, пробата трябва да бъде ориентирана така, че посоката на основата или дължината да е успоредна на водата, стичаща се по пробата.
250 мл плюс/минус 2 мл вода се налива бързо, но равномерно във фунията, така че пръскането да е непрекъснато, след като започне. Продължителността на пръскането трябва да бъде между 25 и 30 секунди.
Веднага след спиране на пръскането, държачът, заедно с пробата, се отстранява. Държачът на пробата се държи за долния си ръб, като равнината на тъканта е почти хоризонтална, а лицето на тъканта е надолу. Държачът се удря здраво в твърд предмет, като тъканта е обърната към предмета. Държачът на пробата се завърта на 180 градуса и се удря отново здраво. Веднага след удара, докато пробата е все още прикрепена към държача, се записва степента на омокряне само на лицето на пробата.
На всяка тестова проба се присвоява оценка, която най-добре съответства на степента на омокряне, както е описано в скалата за оценка на пръскането или в стандартната скала за оценка на фотографското пръскане. Могат да се използват междинни оценки с стъпка от 0,5, съответстващи на оценка по ISO 1 или AATCC 50 или по-висока. Фотографските стандарти не са напълно задоволителни за тъмни тъкани, където трябва да се разчита на словесни описания.
Скалата за оценка на пръскането се определя, както следва:
Стандартът ISO 4920 се счита за важен поради следните причини:
Нашата организация, която от години подкрепя бизнеса във всички сектори чрез широк спектър от дейности по тестване, измерване, анализ и оценка, разполага със силен екип от служители, които следят отблизо световните развития в науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенстват. В този контекст, ние също така предоставяме услуги за тестване в съответствие със стандарта ISO 4920 Текстилни тъкани - Определяне на устойчивост на повърхностно омокряне (тест със спрей).
