
Разработен от Германския институт по стандартизация (DIN) и впоследствие публикуван като европейски стандарт, DIN EN 1876-2 „Тъкани с каучуково или пластмасово покритие - Изпитвания при ниска температура - Част 2: Изпитване на удар върху цикли“ описва метод за определяне на нискотемпературните свойства на тъкани с покритие. Този метод се счита за подходящ за материали, които могат лесно да се огънат до конфигурацията, необходима за изпитване при стайна температура, без да се повреди пробата.

За целите на този стандарт, границата на температурата на крехкост се отнася до най-ниската температура, при която не повече от един на 20 образци се счупва при условия на изпитване.
По принцип, правоъгълните образци за изпитване се поставят в нискотемпературна камера, огъват се в пръстен и бързо се сгъват от удара на падащ чук. Изпитванията продължават при понижаващи се температури, започвайки с кратни на 5 и продължавайки на стъпки от 5 градуса, докато се наблюдават множество пукнатини.
От всяка лабораторна проба се изрязват два комплекта образци за изпитване, един надлъжен и един напречен. Образците за изпитване се избират в рамките на пълната дължина на покритата тъкан и нейната използваема ширина, както е определено в EN 22286. Образците за изпитване трябва да бъдат с ширина 15 mm плюс/минус 0,5 mm и дължина 60 mm плюс/минус 1 mm. За всяка температура на изпитване се изпитват най-малко 10 образци за изпитване (пет в хоризонтална посока и пет в напречна посока).
По време на изпитването краищата на пробата се огъват, за да образуват примка, и се закрепват към държача за изпитваната проба. Държачът за изпитваната проба се поставя в студената камера. След 120 минути плюс/минус 15 минути, когато изпитваните проби се изравнят с изпитваната температура, чукът се пуска върху изпитваните проби. Изпитваните проби се изваждат от студената камера и се изследват с леща.
Тестова проба се счита за счупена, ако показва пълно или частично разкъсване (пукнатини, фисури) през дебелината на покритието, видимо през лещата, и не показва повърхностна деформация, като например бяла линия или пукнатина.
Началната температура на изпитването трябва да бъде такава, че да не се получи счупване. Тя трябва да бъде кратна на 5°C, освен ако страните не са се споразумели за друго. При всяка температура на изпитване изпитването се извършва, както следва:
Стандартът DIN EN 1876-2 е важен, защото определя изискванията за безопасност и методите за изпитване на защитно облекло за ниски температури, предназначено за защита от студени среди, обикновено под -5°C. Този стандарт се счита за важен поради следните причини:
Накратко, DIN EN 1876-2 е европейски стандарт, който определя изискванията и методите за изпитване на облекло, предназначено за защита от студени среди. Той се фокусира върху това да гарантира, че облеклото осигурява адекватна топлоизолация, устойчивост на вятър и пропускливост на водни пари, за да предпази работниците от студен стрес, хипотермия и измръзване. Този стандарт разглежда специално характеристиките на материалите и облеклото при условия на ниски температури.
Този стандарт очертава няколко критични критерия за ефективност, на които защитното облекло трябва да отговаря, за да бъде сертифицирано. Те включват:
Стандартът DIN EN 1876-2 заменя стандарта „Изпитване на пластмасови фолиа DIN 53372 - Определяне на нискотемпературно разрушаване на нетвърди поливинилхлоридни (PVC) фолиа“.
Нашата организация, която от години подкрепя бизнеса във всички сектори чрез широк спектър от дейности по тестване, измерване, анализ и оценка, разполага със силен екип от служители, които следят отблизо световните развития в науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенстват. В този контекст, ние също така предоставяме услуги по тестване в съответствие със стандарта ISO 2286 „Тъкани с гумено или пластмасово покритие - Определяне на свойствата на ролките“.
