EN ISO 1833 Текстил - Количествен химичен анализ

Стандартът „EN ISO 1833 Текстил - Количествен химичен анализ“, който се основава на европейски стандарт и впоследствие е публикуван от Международната организация по стандартизация (ISO), се състои от следните подраздели, публикувани под едно и също заглавие:

• EN ISO 1833-1 Част 1: Общи принципи на изпитване описва общ метод за количествен химичен анализ на различни смеси от влакна. Този метод, както и методите, описани в други части на ISO 1833, са общоприложими за влакна във всякаква текстилна форма. Когато специфични текстилни форми са изключени, те са изброени в обхвата на съответния раздел. За целите на този стандарт се прилагат термините и определенията, дадени в ISO 5089. Невлакнестите вещества се отнасят също до помощни средства за обработка или естествено срещащи се невлакнести вещества, като например смазочни материали и апретиращи препарати.
• Стандартът „EN ISO 1833-2 Част 2: Тройни смеси от влакна“ описва методи за количествен анализ на различни тройни смеси от влакна. Обхватът на приложение на всеки метод за анализ на смеси, посочен в други части на ISO 1833, определя влакната, за които методът е приложим. Този стандарт е приложим за смеси от влакна с повече от три компонента, при условие че комбинацията от методи за изпитване води до случай на прости смеси от влакна. Таблицата, предоставена в стандарта, показва типични тройни смеси и съответните части от серията ISO 1833, които се прилагат за тях.
• Стандартът „EN ISO 1833-3 Част 3: Смеси от ацетат с някои други влакна (метод с използване на ацетон)“ описва метод, използващ ацетон за определяне на масовия процент ацетат след отстраняване на невлакнести вещества в текстилни изделия, изработени от смеси от ацетат с вълна, животински косми, коприна, протеин, памук (избелен, варен или избелен), лен, коноп, юта, абака, алфа, кокосови влакна, метла, рами, сизал, мед, вискоза, модал, полиамид, полиестер, полипропилен, акрил, еластолефин, еластомултиестер, меламин, полипропилен/полиамиден двукомпонент, полиакрилат и стъклени влакна. Той не е приложим за смеси, съдържащи модакрилни влакна, някои хлоровлакна или повърхностно деацетилирани ацетатни влакна.
• Стандартът „EN ISO 1833-4 Част 4: Смеси от определени протеинови влакна с определени други влакна (метод с използване на хипохлорит)“ описва метод, използващ хипохлорит за определяне на процента по маса протеинови влакна след отстраняване на невлакнести вещества в текстилни изделия, изработени от смеси от определени непротеинови влакна и определени протеинови влакна.
• Стандартът „EN ISO 1833-5 Част 5: Смеси от вискозни, медни или модални и памучни влакна (метод с използване на натриев цинкат)“ описва метод, използващ натриев цинкат за определяне на процента вискозни, медни или модални влакна след отстраняване на невлакнести материали в текстилни изделия, изработени от бинарни смеси от суров, изтъркан, сварен или избелен памук с преобладаващо количество вискозни, медни или модални влакна. Ако присъстват медни или модални влакна, трябва да се извърши предварителен тест, за да се определи тяхната разтворимост в реагента. Този метод не е приложим за смеси, при които памукът е претърпял обширно химическо разграждане или при които вискозните, медните или модалните влакна са направени напълно неразтворими поради наличието на определени трайни обработки или реактивни багрила, които не могат да бъдат напълно отстранени.
• Стандартът „EN ISO 1833-6 Част 6: Смеси от вискоза, определени видове мед, модал или лиоцел с някои други влакна (Метод с използване на мравчена киселина и цинков хлорид)“ описва метод, използващ смес от мравчена киселина и цинков хлорид за определяне на масовия процент на вискоза, определени видове мед, модал или лиоцел в текстилни изделия, изработени от смеси от вискоза, определени видове мед, модал или лиоцел с памук, след отстраняване на невлакнести вещества. Този стандарт първоначално е разработен специално за смеси от вискоза, определени видове мед, модал или лиоцел с памук, но е приложим и за смеси от полипропилен, еластолефин и меламин.
• Стандартът „EN ISO 1833-7 Част 7: Смеси от полиамид с някои други влакна (метод с използване на мравчена киселина)“ описва метод, използващ мравчена киселина за определяне на процента по маса на полиамидни влакна след отстраняване на невлакнести вещества в текстилни изделия, изработени от смеси от полиамид с памук, вискоза, мед, модал, лиоцел, полиестер, полипропилен, хлорофибър, акрил, стъклени влакна, еластомултиестер, еластолефин и меламин или вълна (ако съдържанието на вълна е по-малко или равно на 25 процента) или влакна от животински косми. Този стандарт не се прилага, когато съдържанието на вълна надвишава 252 процента, като в този случай се прилага ISO 1833-4.
• Стандартът „EN ISO 1833-8 Част 8: Смеси от ацетатни и триацетатни влакна (метод с използване на ацетон)“ описва метод, използващ ацетон, за определяне на процента ацетат след отстраняване на невлакнести вещества в текстилни изделия, изработени от бинарни смеси от ацетатни и триацетатни влакна.
• Стандартът „EN ISO 1833-9 Част 9: Смеси от ацетат с някои други влакна (метод с използване на бензилов алкохол)“ описва метод за определяне на масовия процент ацетат в текстилни изделия, изработени от ацетат, триацетат, полипропилен, еластолефин, меламин, двукомпонентни смеси от полипропилен/полиамид и полиакрилатни влакна, след отстраняване на невлакнестите вещества, използвайки бензилов алкохол.
• Стандартът „EN ISO 1833-10 Част 10: Смеси от триацетат или полилактид с някои други влакна (метод с използване на дихлорометан)“ определя метод с използване на дихлорометан за определяне на масовия процент на триацетат или полилактид в текстилни изделия, изработени от смеси от триацетат или полилактид с вълна или други животински косми, коприна, протеин, памук, вискоза, мед, модал, лиоцел, полиамид, полиестер, акрил, еластомултиестер, полипропилен, еластолефин, меламин, полипропилен/полиамиден двукомпонент, полиакрилат и стъклени влакна, след отстраняване на невлакнестите вещества. Частично хидролизирани (осапунени) триацетатни влакна стават напълно неразтворими в реагента. В такива случаи този метод не е приложим.
• Стандартът „EN ISO 1833-11 Част 11: Смеси от определени целулозни влакна с определени други влакна (метод с използване на сярна киселина)“ описва метод, използващ сярна киселина за определяне на масовия процент целулозни влакна след отстраняване на невлакнести вещества в текстилни изделия, изработени от смеси от естествени и синтетични целулозни влакна, като памук, лен, коноп, рами, вискоза, мед, модал, лиоцел и полиестер, полипропилен, еластолов естер, еластолефин и двукомпонентен полипропилен/полиамид.
• Стандартът „EN ISO 1833-12 Част 12: Смеси от акрил, някои модакрилни влакна, някои хлоровлакна, някои еластанови влакна с някои други влакна (метод с диметилформамид)“ описва метод, използващ диметилформамид за определяне на масовия процент на акрил, модакрил, хлоровлакна или еластан в текстилни изделия, изработени от смеси от акрил, някои модакрилни влакна, някои хлоровлакна, някои еластанови влакна с вълна, животински косми, коприна, памук, вискоза, мед, модал, лиоцел, полиамид, полиестер, полипропилен, еластомултиестер, еластолефин, меламин, полипропилен/полиамиден двукомпонент, полиакрилат или стъклени влакна, след отстраняване на невлакнести вещества. Той не е приложим за животински косми, вълна и коприна, боядисани с байцващи багрила на основата на хром. Идентификацията на багрилата е описана в ISO 16373-1.
• Стандартът „EN ISO 1833-13 Част 13: Смеси от определени хлоровлакна с определени други влакна (метод с използване на въглероден дисулфид/ацетон)“ описва метод, използващ въглероден дисулфид/ацетон, за определяне на масовия процент на хлоровлакна след отстраняване на невлакнест материал в текстилни изделия, изработени от смеси от определени хлоровлакна с вълна, животински косми, коприна, памук, вискоза, мед, модал, лиоцел, полиамид, полиестер, еластомултиестер, акрил, меламин, полипропилен, двукомпонентни полипропилен/полиамид, полиакрилат и стъклени влакна. Възможно е също така да се анализират смеси, съдържащи хлоровлакна, като се използват методите за изпитване, описани в ISO 1833-17 или ISO 1833-21.
• Стандартът „EN ISO 1833-14 Част 14: Смеси от ацетат с някои други влакна (метод с ледена оцетна киселина)“ описва метод, използващ ледена оцетна киселина за определяне на масовия процент ацетат в текстилни изделия, изработени от смеси от ацетат с някои хлоровлакна или постхлорирани хлоровлакна, след отстраняване на невлакнести вещества. Смеси, съдържащи ацетат, могат да бъдат анализирани и с помощта на методите за изпитване, описани в ISO 1833-3 или ISO 1833-9.
• Стандартът „EN ISO 1833-15 Част 15: Смеси от юта и някои животински влакна (Метод за определяне на съдържанието на азот)“ описва метод за определяне на съдържанието на азот в текстилни изделия, изработени от бинарни смеси от юта и животински влакна след отстраняване на невлакнести материали. Компонентът от животински влакна може да се състои единствено от коса или вълна, или от всякаква смес от двете. Този стандарт не се прилага за продукти, в които багрилата или апретурите съдържат азот. Този метод е представен в пълна форма, тъй като се различава по принцип от общия метод, основан на селективната разтворимост, посочен в ISO 1833-1.
• Стандартът „EN ISO 1833-16 Част 16: Смеси от полипропиленови влакна с някои други влакна (метод с използване на ксилен)“ описва метод за определяне на масовия процент на полипропилен след отстраняване на невлакнести вещества в текстилни изделия, изработени от смеси от полипропиленови влакна с вълна, животински косми, коприна, памук, вискоза, мед, модал, лиоцел, ацетат, триацетат, полиамид, полиестер, акрил, стъклени влакна, еластомултиестер, меламин и полиакрилат, с използване на ксилен.
• Стандартът „EN ISO 1833-17 Част 17: Смеси от целулозни влакна и някои влакна с хлоровлакна и някои други влакна (метод с използване на концентрирана сярна киселина)“ описва метод, използващ концентрирана сярна киселина за определяне на процента по маса на хлоровлакна и някои други влакна, след отстраняване на невлакнестия материал, в текстилни изделия, изработени от памук, вискоза, мед, модал, лиоцел, ацетат, триацетат, полиамид, полиестер, еластомултиестер, някои акрилни и някои модакрилни влакна с хлоровлакна (на базата на хомополимери на винилхлорид), полипропилен, еластолефин, меламин и двукомпонентни смеси от полипропилен/полиамид. Разглежданите модакрилни влакна са тези, които дават бистър разтвор, когато се потопят в концентрирана сярна киселина. Този метод може да се използва, по-специално вместо методите, описани в стандартите ISO 1833-12 и ISO 1833-13, във всички случаи, когато предварителните тестове са показали, че хлоровлакната са напълно неразтворими в диметилформамид или в азеотропна смес от серовъглерод и ацетон.
• Стандартът „EN ISO 1833-18 Част 18: Смеси от коприна с други протеинови влакна (метод с използване на сярна киселина)“ описва метод, използващ сярна киселина за определяне на масовия процент коприна след отстраняване на невлакнести вещества в текстилни изделия, изработени от двукомпонентни смеси от коприна с други протеинови влакна (напр. вълна или животински косми).
• Стандартът „EN ISO 1833-19 Част 19: Смеси от целулозни влакна и азбест (метод на нагряване)“ специфицира метод за определяне на процента целулозни влакна в текстилни изделия, изработени от бинарни смеси от памук или регенерирана целулоза с хризотил и крокидолит азбест чрез нагряване. Този метод може да се прилага и за други видове азбест, при условие че е постигнато споразумение между участващите страни. Този метод се различава по принцип от общия метод, основан на селективна разтворимост, посочен в ISO 1833-1.
• Стандартът „EN ISO 1833-20 Част 20: Смеси от еластан с някои други влакна (метод с диметилацетамид)“ описва метод, използващ диметилацетамид за определяне на масовия процент еластан в текстилни изделия, изработени от смеси от някои еластанови влакна с памучни, вискозни, купро, модални, лиоцелни, полиамидни, полиестерни или вълнени влакна след отстраняване на невлакнести материали. Този метод не е приложим, когато присъстват акрилни влакна. Смеси, съдържащи някои еластанови влакна, също могат да бъдат анализирани с помощта на методите за изпитване, описани в ISO 1833-12 или ISO 1833-21.
• Стандартът „EN ISO 1833-21 Част 21: Смеси от хлоровлакна, някои модакрилни влакна, някои еластани, ацетати, триацетати с някои други влакна (метод с циклохексанон)“ описва метод, използващ циклохексанон, за определяне на масовия процент на хлоровлакна, модакрилни влакна, еластани, ацетати и триацетати в текстилни изделия, изработени от смеси от ацетат, триацетат, хлоровлакна, някои модакрилни влакна, вълна, животински косми, коприна, памук, мед, модал, вискоза, лиоцел, полиамид, акрил, меламин, полиакрилат и стъклени влакна, след отстраняване на невлакнестия материал. Възможно е също така да се анализират смеси, съдържащи хлоровлакна, като се използват методите за изпитване, описани в ISO 1833-13 или ISO 1833-17.
• Стандартът „EN ISO 1833-22 Част 22: Смеси от вискоза или някои видове медни, модални или лиоцелни влакна с ленени влакна (метод с използване на мравчена киселина и цинков хлорид)“ описва метод, използващ мравчена киселина и цинков хлорид за определяне на процента по маса на вискоза или някои видове медни, модални или лиоцелни влакна след отстраняване на невлакнести вещества в текстилни изделия, изработени от смеси от вискоза или някои видове медни, модални или лиоцелни влакна с ленени влакна. Този стандарт не се прилага за смеси, в които ленените влакна са претърпели обширно химическо разграждане, или за ситуации, в които вискозните, медните, модалните или лиоцелните влакна са направени напълно неразтворими поради наличието на определени трайни апретирания или реактивни багрила, които не могат да бъдат напълно отстранени.
• Стандартът „EN ISO 1833-23 Част 23: Смеси от полиетилен и полипропилен (метод с използване на циклохексанон)“ описва метод за определяне на процента полиетилен в текстилни изделия, изработени от бинарни смеси от полиетилен и полипропилен, след отстраняване на невлакнестите вещества, с помощта на циклохексанон.
• Стандартът „EN ISO 1833-24 Част 24: Смеси от полиестер и някои други влакна (метод с използване на фенол и тетрахлороетан)“ описва метод, използващ фенол и тетрахлороетан за определяне на процента полиестер след отстраняване на невлакнести вещества в текстилни изделия, изработени от бинарни смеси от някои полиестерни влакна с акрилни, полипропиленови или арамидни влакна. Този метод не е приложим за покрити тъкани.
• Стандартът „EN ISO 1833-25 Част 25: Смеси от полиестер с някои други влакна (метод с трихлороцетна киселина и хлороформ)“ описва метод, използващ трихлороцетна киселина и хлороформ за определяне на процента по маса на полиестерните влакна след отстраняване на невлакнести вещества в текстилни изделия, изработени от смеси от полиестерни влакна с арамидни влакна (с изключение на полиамид имид), огнеупорна (FR) вискоза и полиакрилат.
• „EN ISO 1833-26 Част 26: Смеси от меламинови и памучни или арамидни влакна (метод с използване на гореща мравчена киселина) описва метод, използващ гореща мравчена киселина за определяне на процента меламинови влакна след отстраняване на невлакнести вещества в текстилни изделия, изработени от двукомпонентни смеси от меламинови влакна и памучни или арамидни влакна.“
• Стандартът „EN ISO 1833-27 Част 27: Смеси от целулозни влакна с някои други влакна (метод с използване на алуминиев сулфат)“ описва метод, използващ алуминиев сулфат за определяне на масовия процент на целулозните влакна след отстраняване на невлакнести вещества в текстилни изделия, изработени от смеси от целулозни влакна (естествени или регенерирани) с полиестерни, полиамидни, акрилни, вълнени и еластанови влакна.
• Стандартът „EN ISO 1833-28 Част 28: Смеси от хитозанови влакна с някои други влакна (метод с използване на разредена оцетна киселина)“ специфицира метод за определяне на масовия процент на хитозанови влакна в текстилни изделия, изработени от смеси от хитозанови влакна с някои други влакна, след елиминиране на невлакнестия материал с помощта на разредена оцетна киселина. Този метод е приложим за смеси от хитозанови влакна с целулозни влакна (памук, лен, рами, вискоза, модал, лиоцел), протеинови влакна (вълна, кашмир, коприна) или синтетични влакна (полиестер, полиамид, акрил).
• Стандартът „EN ISO 1833-29 Част 29: Двукомпонентни смеси от полиамид и полипропилен/полиамид (метод с използване на сярна киселина)“ описва метод за определяне на масовия процент полиамид в текстилни изделия, състоящи се от двукомпонентни смеси от полиамид и двукомпонентния полипропилен/полиамид, след отстраняване на невлакнестите вещества с помощта на сярна киселина.

Нашата организация, която от години подкрепя бизнеса във всички сектори чрез широк спектър от дейности по тестване, измерване, анализ и оценка, разполага със силен екип от служители, които следят отблизо световните развития в науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенстват. В този контекст, ние също така предоставяме услуги за тестване в съответствие със стандарта EN ISO 1833 Текстил - Количествен химичен анализ.