ISO 17299 Текстил - Определяне на дезодориращи свойства

Стандартът „ISO 17299 Текстил - Определяне на дезодориращи свойства“, разработен от Международната организация по стандартизация (ISO) , се състои от следните подраздели, публикувани под едно и също заглавие:

• Стандартът „ISO 17299-1 Част 1: Общ принцип“ описва общия принцип и методите за изпитване на дезодориращи текстилни продукти като тъкани, плетени, нетъкани текстилни изделия, влакна и прежди, плетени продукти, ленти и сапани.

По принцип, концентрацията на газообразни химични компоненти на миризмата в контейнерите, от които са взети проби (А), и контейнерите, от които не са взети проби (Б), се измерва с помощта на посочените инструменти след определеното време на контакт. Степента на намаление се определя от концентрацията на химикала със и без пробата. Изпитването трябва да се проведе или само с химикала на миризмата, или със смесени химични компоненти на миризмата, както е описано във всеки раздел на ISO 17299.

Тестовата среда трябва да се поддържа при 20 градуса по Целзий и 65 процента относителна влажност, съгласно стандарта ISO 139. Пробите се съхраняват при същите условия в продължение на поне 24 часа. За това изпитване може да се използва температура от 23 градуса по Целзий и 50 процента относителна влажност, съгласно стандарта ISO 139, като използваните условия се записват в протокола от изпитването.

Процедурата на изпитване е описана в други части на този стандарт. Във всички части концентрациите на изпитвания газ без и с пробата са показани съответно като B и A.

• Стандартът „ISO 17299-2 Част 2: Метод с детекторна тръба“ описва метод за изпитване на дезодоранти, използващ детекторна тръба за всички видове текстил. Този метод е приложим за одоранти като амоняк, оцетна киселина, метилмеркаптан и сероводород.

По принцип, концентрацията на газообразни химикали с миризма в контейнери със или без тестова проба след определено време на контакт се измерва с помощта на детекторни тръби. Процентното намаляване на миризмата на химическата концентрация се изчислява от данните за концентрацията със и без пробата. Всеки химикал трябва да се тества отделно.

Тестването за всеки химичен компонент на миризмата се извършва отделно. Всеки химичен компонент на миризмата се приготвя непосредствено преди тестването. Могат да се използват и други методи за приготвяне на газ, като например използване на стандартен газов генератор (напр. пармеаратор или цилиндър).

Изпитвателната среда се поддържа при 20 градуса по Целзий и 65 процента относителна влажност в съответствие с ISO 139. Размерите и масите на пробите са показани в таблицата, предоставена в стандарта. Броят на тестовите проби за едно изпитване е три. За многослойни продукти, ръбът и необработеният слой (или несвързаният слой) могат да бъдат покрити с алуминиево фолио, за да се предотврати контакт с миризлив газ, или пробата може да бъде сгъната наполовина с необработения слой вътре. Пробите се кондиционират при условията, използвани за изпитването, в продължение на най-малко 24 часа.

• Стандартът „ISO 17299-3 Част 3: Метод на газова хроматография“ описва метод за газова хроматография за тестване на дезодоранти на всички текстилни продукти. Този метод се прилага за химични съставки на ароматизатори като индол, изовалерианова киселина, нонал и оцетна киселина с добавен натриев хлорид. Този метод за изпитване описва два метода за приготвяне:
  • При метод А, ароматизиращ химикал се нанася в контейнер, като се избягва контакт с проба. Всеки химикал се тества поотделно.
  • При метод Б, одорант се инжектира директно в проба в контейнер. Тестваните химикали по този метод са смес от оцетна киселина и натриев хлорид.

По принцип, концентрацията на газообразни одорантни химикали в контейнери със или без тестова проба се измерва чрез газова хроматография (GC) след определено време на контакт. Скоростта на намаляване на концентрацията на одоранти в контейнера се изчислява от данните за концентрацията със и без пробата.

Тестовата среда, използвана в този тест, е стайна температура от 20 градуса и относителна влажност от 65 процента в съответствие със стандарта ISO 139.

Този стандарт определя два метода за подготовка: метод А и метод Б. Единият метод се избира с одобрението на съответните страни. За текстилни продукти размерът или масата на пробата са посочени в таблицата, предоставена в стандарта. За многослойни продукти ръбът и необработеният слой (или несъответстващият слой) могат да бъдат покрити с алуминиеви листове, за да се предотврати контакт с миризмата, или при метод А продуктът може да се сгъне наполовина с несъответстващия слой вътре.

• Стандартът „ISO 17299-4 Част 4: Анализ на кондензационни проби“ описва метод за изпитване на дезодоранти, използващ аналитични инструменти, след прилагане на методи за кондензационно вземане на проби за всички текстилни продукти. Този метод е приложим за газообразни ароматизатори като индол, метилмеркаптан, сероводород, изовалерианова киселина и нонал.

По принцип, концентрацията на газообразен одорант в контейнер със или без текстилна проба се измерва с помощта на инструменти след определено време. Скоростта на намаляване на концентрацията на газообразен одорант се изчислява от разликата между средните данни за концентрацията, получени между контейнера със и без пробата. Тестването трябва да се извършва отделно за всеки химикал.

За текстилни продукти размерът или масата на пробата са показани в таблицата, предоставена в стандарта. За многослойни продукти ръбът и необработеният слой (или необработеният слой) могат да бъдат покрити с алуминиев лист или изпитваната проба може да бъде сгъната наполовина с необработените слоеве навътре, за да се предотврати контактът им с миризливата атмосфера. Пробата се кондиционира, както е посочено в ISO 17299-1.

• Стандартът „ISO 17299-5 Част 5: Метод с метал-оксид-полупроводников сензор“ описва метод за изпитване на дезодорант, използващ анализатор на миризми, оборудван с множество метал-оксид-полупроводникови сензори за сложни миризми. Изкуствените сложни миризми, използвани в този стандарт, са наполовина миризма на пот, наполовина миризма на тяло (миризма на неналенална смес) и наполовина миризма на фекалии. Този стандарт се прилага за всички видове текстил, включително тъкани, плетива, прежди, конци, влакна, плитки и шнурове.

По принцип, полунеприятните миризливи газове се поставят в пластмасови торбички със или без тестова проба. След 2-часово време за реакция, концентрацията на миризма на останалите газове се получава с помощта на тестер за миризма с 10 металооксидно-полупроводникови сензора. Скоростта на намаляване на концентрацията на миризма в химикала се изчислява от концентрацията на миризма със и без пробата.

• Стандартът „ISO 17299-6 Част 6: Метод на газова хроматография с автоматично дозиране и вземане на проби“ описва методи за газова хроматография (GC) за тестване на дезодоранти на всички текстилни продукти. Тези методи се прилагат за химични съставки на аромати като индол, изовалерианова киселина и нонал. Този документ описва два метода:
  • Метод А (единичен анализ) е методът, при който ароматизиращо химично вещество се нанася в контейнер, като се избягва контакт с тестова проба.
  • Метод Б (авторегенерация) е методът, при който ароматизиращ химикал се нанася в контейнер, като се избягва контакт с тестова проба, и се тества многократно с тестова проба.

Един или и двата метода се избират с одобрението на съответните страни. Примери за условия на изпитване са включени в стандартното приложение (Приложение Б).

Нашата организация, която от години подкрепя бизнеса във всички сектори чрез широк спектър от дейности по тестване, измерване, анализ и оценка, разполага със силен екип от служители, които следят отблизо световните развития в науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенстват. В този контекст, ние също така предоставяме услуги по тестване в съответствие със стандарта ISO 17299 Текстил - Определяне на свойствата на дезодорантите.