Реологичен и физикохимичен анализ на дермални филъри

Филърите за меки тъкани, използвани за премахване на стареенето на лицето, се увеличават и варират. Минимално инвазивните процедури за коригиране на свързани с възрастта дефекти на лицето се превърнаха в норма не само за повърхностните меки тъкани като кожа и подкожна тъкан, но и за дълбоките анатомични слоеве на лицето. Широкото използване на пълнители за меки тъкани се увеличи с въвеждането на пълнители с хиалуронова киселина, които сега представляват приблизително 80 процента от всички пълнители, използвани за подмладяване и корекция на обема.

Използването на филъри с хиалуронова киселина става широко разпространено, тъй като те имат нисък процент на усложнения, добра издръжливост, относително икономични и обратими.

Филърите с хиалуронова киселина са хидрогелове, направени от омрежена хиалуронова киселина, суспендирана във физиологични или фосфатно-буферирани разтвори.

Повечето съвременни филъри с хиалуронова киселина се извличат от бактериална хиалуронова киселина поради намаления й алергизиращ и имуногенен потенциал. Това означава, че хиалуроновата киселина, която обикновено се получава от животински източници като амарант, може да задържа примеси, които могат да причинят нежелани реакции. Всъщност не всички филъри са еднакви и клиницистите избират различни продукти за различни показания в ежедневната си практика в зависимост от личния си клиничен опит. Изборът се основава главно на пряка употреба на продуктите и личен опит.

Разбирането на основите на всяко реологично и биофизично свойство и техните клинични последици улеснява избора на правилния пълнител с хиалуронова киселина и подходящата равнина на инжектиране за всяка конкретна употреба. Ясно е, че филър, използван в дълбокия план за възстановяване на обема на лицето, има различни свойства от филър, използван за фини бръчки по кожата. Пълнителите за дълбоко инжектиране обикновено се определят като по-твърди, докато пълнителите за фини линии се определят като по-меки.

Меките пълнители имат по-нисък вискозитет и еластичност и са склонни да се разпространяват в меките тъкани. Така че е идеален за фини линии и бръчки. Твърдите пълнители, от друга страна, имат по-висок вискозитет и гъвкавост и осигуряват повдигане и опора с незначителна миграция на продукта. Така че е идеален за възстановяване на обема. Въпреки това, нито едно твърдение не може да даде подробности за поведението на пълнителя след инжектиране и неговото взаимодействие с деформиращите сили, действащи върху него. След инжектирането филърите се подлагат на компресия, срязване, разтягане, усукване поради мускулни движения, тегло на меките тъкани, натиск, приложен върху външните повърхности и силата на гравитацията. Всички тези сили променят формата, разпределението, продължителността и степента на корекция на дефекта в резултат на инжектирания филър.

Освен това всеки пълнител се определя от производителите за едно и също показание, без да се взема предвид, че реологичните и физикохимичните свойства се различават значително между марките пълнители. Това означава, че пълнителите могат да имат една и съща индикация, докато имат различни реологични, физични и химични свойства. Пример за такава разлика съществува между две големи семейства агенти с хиалуронова киселина: монофазни и бифазни пълнители. Монофазният филър е хомогенна смес от омрежени вериги на хиалуронова киселина с високо или ниско молекулно тегло. Като цяло монофазните филъри имат по-ниска еластичност и по-висок вискозитет от бифазните филъри с хиалуронова киселина. Неправилното използване на тези видове филъри намалява качеството на крайните естетични резултати.

Който и кожен пълнител да се използва, тестовете и анализите, които трябва да се извършат в напреднали лаборатории, са изключително важни, за да се гарантира, че той е съвместим с телесните стойности на човека.

Сред многобройните тестове, измервания, анализи и оценки, предоставяни от нашата организация на бизнеса, са услугите за реологичен и физикохимичен анализ на дермални филъри.