
Европейският стандарт „EN 1021 Мебели - Оценка на запалимостта на тапицирани мебели“ се състои от следните подраздели, публикувани под едно и също заглавие:

На практика обикновено се установява, че има ясно разграничение между материали, които могат да се овъглят под въздействието на източника на запалване, но не се разпространяват допълнително (непрогресивно горене), и материали, в които тлеенето се разширява и разпространява (прогресивно горене).
Запалване на пламък се счита образуването на всеки пламък, иницииран от тлеещ източник.
По принцип, сглобката от тапицерски материали е подложена на тлеещ източник на запалване. Сглобката е проектирана да стилизира съединението между седалката и облегалката (или седалката и подлакътника), което би се получило на типичен стол. Запалимостта на сглобката се определя чрез прилагане на тлеещ източник на запалване, като например цигара. Методът на изпитване измерва запалимостта на цялостния състав на материалите, както са конструирани в изпитвателното приспособление, т.е. външния капак, вътрешния капак или пълнежа. Изпитванията дават индикация за поведението при запалване на готовата мебел, но не могат да го гарантират. Резултатите не трябва да се тълкуват като приложими за цялостното поведение на който и да е отделен компонент. Тестови проби, приготвени от материали, взети от употребявани мебели, могат да дадат различни резултати от тези от същите материали преди употреба.
Стандартът EN 1021-1 е част от двуетапен европейски стандарт, който оценява доколко тапицираните мебели са устойчиви на запалване от често срещани източници. Част 1 разглежда специално тлеещите цигари, често срещан и опасен източник на запалване.
По принцип, сглобката на тапицерските материали се подлага на запалване с газов пламък. Сглобката е проектирана да стилизира съединението между седалката и облегалката (или седалката и подлакътника), което би се получило на типичен стол. Запалимостта на сглобката се определя чрез прилагане на газов пламък, еквивалентен на запален кибрит. Методът на изпитване измерва запалимостта на общия състав на материалите, както са конструирани в изпитвателното приспособление, т.е. външния капак, вътрешния капак, пълнежа и подобен състав. Изпитванията дават индикация за поведението при запалване на готовата мебел, но не могат да го гарантират. Резултатите не трябва да се тълкуват като приложими за цялостното поведение на който и да е отделен компонент. Тестови проби, приготвени от материали, взети от употребявани мебели, могат да дадат различни резултати от тези от същите материали преди употреба.
За целите на този стандарт, всички от следните типове поведение се считат за прогресивно тлеещо запалване:
На практика е установено, че като цяло има ясно разграничение между материали, които могат да се овъглят под въздействието на източник на запалване, но не се разпространяват допълнително (непрогресивно горене), и материали, в които тлеенето става широко разпространено и се разпространява (прогресивно горене).
Всички от следните видове поведение се считат за пламъчно горене:
Нашата организация, която от години подкрепя бизнеса във всички сектори чрез широк спектър от дейности по тестване, измерване, анализ и оценка, разполага със силен екип от служители, които следят отблизо световните развития в науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенстват. В този контекст, ние също така предоставяме услуги по тестване в съответствие със стандарта EN 1021 Мебели - Оценка на запалимостта на тапицирани мебели.
