Стандартът „EN ISO 15025 Защитно облекло - Защита от пламък - Метод за изпитване за ограничено разпространение на пламъка“, разработен от Международната организация по стандартизация (ISO) и по-късно публикуван като европейски стандарт в рамките на усилията за хармонизация, описва две процедури (повърхностно запалване и запалване под ръба) за определяне на свойствата на разпространение на пламъка на вертикално ориентирани гъвкави материали под формата на еднокомпонентни или многокомпонентни тъкани (покрити, ватирани, многослойни, сандвич структури и подобни комбинации), когато са изложени на малък и дефиниран пламък. Този стандарт не е приложим в ситуации, когато подаването на въздух е ограничено или е необходимо излагане на интензивни източници на топлина; други методи за изпитване са по-подходящи за тези ситуации. Освен това, този метод за изпитване не е подходящ за материали, показващи прекомерно топене или свиване.
Този метод на изпитване е тясно свързан с метода на изпитване, специфициран в стандарта ISO 6941. Той използва същото основно оборудване, но прилага по-тесни държачи за проби и шаблони за една операция. Материалите, които не изгарят до горната част или вертикалните ръбове на използваната в това изпитване проба, могат да бъдат класифицирани като материали, които произвеждат ограничено разпространение на пламъка.
Този метод оценява свойствата на текстилните тъкани в отговор на кратък контакт с малък пламък на запалка при контролирани условия. Влиянието на шевовете върху поведението на тъканите може да се определи чрез този метод, като шевът се поставя вътре в тестовата проба, така че да е изложен на тестовия пламък. Винаги, когато е възможно, парчетата трябва да се тестват като част от сглобката на тъканта, в която се използват или ще се използват.
По принцип, определен пламък от специфична горелка се прилага към повърхността или долния ръб на вертикално поставени текстилни проби за 10 секунди. Записва се информация за топенето, разпространението на пламъка и тлеенето, както и образуването на пламтящи отломки, пламтящи отломки или дупки. Записва се продължителността на тлеенето и продължителността на тлеенето. Записването на повредената дължина е по избор при процедурата за запалване на ръба.
Тестовете за повърхностно излагане могат да се извършват от двете страни на многослойни тъканни сглобки, а в случай на еднослойни тъкани с различни свойства - от двете страни.
За изпитвания за запалване по ръб, всеки слой от многослойна конструкция може да се изпитва поотделно или като цяло. За да се определи дали е необходимо зашиване на краищата на изпитваните образци, трябва да се направи справка със съответните продуктови стандарти, определящи този метод на изпитване.
EN ISO 15025 е един от най-важните стандарти, когато става въпрос за изпитване на свойствата за разпространение на пламъка на материалите, използвани в облеклото за защита от топлина и пламък. Този стандарт замени по-стария стандарт EN 532 и остава основният метод за изпитване, на който се позовават множество стандарти за облекло, като EN ISO 11611 (заваряване), EN ISO 11612 (обща топлина и пламък) и EN 61482-1-2 (работа под напрежение - дъгова светкавица).
Този стандарт включва два метода за оценка на свойствата за ограничено разпространение на пламъка на материали или групи материали, когато са изложени на малък и определен пламък: Процедура А и Процедура Б. Тези методи за изпитване са предназначени предимно за вертикално ориентирани проби, използвани в защитно облекло. Следните обаче са извън обхвата на този стандарт:
Двата метода на изпитване са описани, както следва:
След прилагане на пламък, пробата се оценява по шест критерия:
Ако даден материал премине процедура А, той се класифицира като А1. Ако не премине процедура А1, но не премине процедура Б, той се класифицира като А2. Ако не премине и двете, материалът не отговаря на изискването за ограничено разпространение на пламъка.
Почти всяка дреха, сертифицирана съгласно стандарта EN ISO 11612, трябва да постигне поне клас A1 или A2. Дрехите, използвани за заваръчни работи (стандарт EN ISO 11611), изискват клас 1 (A1) или клас 2 (A1 и по-висока лъчиста топлина). Много естествено огнеупорни тъкани (арамиди, модакрилни смеси, огнеупорен памук) лесно постигат клас A1. Термопластичните тъкани (100% полиестер, найлон) обикновено се топят и не могат да достигнат клас A1, но могат да преминат в клас A2, ако стопилката не отделя пламък.
Въпреки че е сравнително прост тест за малък пламък, преминаването на стандарта EN ISO 15025 е задължителна първа стъпка, която дадена тъкан трябва да предприеме, преди да бъде оценена за сериозно облекло, предпазващо от топлина и пламък. Този стандарт служи като основен инструмент за скрининг, за да се елиминират материали, които са лесно запалими или ще продължат да горят след отстраняване на източника на пламък.
Накратко, ако дадено работно облекло твърди, че отговаря на EN ISO 11612, EN ISO 11611 или подобни стандарти, тъканта почти сигурно е тествана и е преминала процедура А или процедура Б по EN ISO 15025, което е съществено доказателство за ограниченото му разпространение на пламъка.
В продължение на много години нашата организация, със своя компетентен и опитен персонал, разбира нуждите на своите клиенти, предоставяйки им необходимите съвременни услуги за тестване и подпомагайки ги при създаването, внедряването и подобряването на системите за управление. В тази рамка ние също така предоставяме услуги за тестване на предприятия в съответствие със стандарта „EN ISO 15025 Защитно облекло - Защита от пламък - Метод за изпитване за ограничено разпространение на пламък“.
Можете да ни помолите да попълним формуляра, за да получим среща, да получим по-подробна информация или да поискаме оценка.
