EN 13501-5 Пожарна класификация на строителни продукти и строителни елементи - Част 5: Класификация с използване на данни от външно пожароотлагане на покриви

EN 13501-5 Пожарна класификация на строителни продукти и строителни елементи - Част 5: Класификация с използване на данни от външно пожароотлагане на покриви

Европейски стандарт „EN 13501-5 Класификация на строителни продукти и строителни елементи по отношение на пожар - Част 5: Класификация с използване на данни от външно огнево въздействие върху покриви“ описва процедурите за класификация на огнеупорните характеристики на покриви и покривни покрития, изложени на външен огън, въз основа на четирите метода за изпитване, дадени в стандарта „CEN/TS 1187 Методи за изпитване на външно огнево въздействие върху покриви“ и съответните разширени правила за приложение.

EN 13501-5 Пожарна класификация на строителни продукти и строителни елементи - Част 5: Класификация с използване на данни от външно пожароотлагане на покриви

За класификацията на покрив и покривно покритие е необходимо да се прилагат само онези методи за изпитване и правила за приложение, за които е предоставена съответната класификация. Продуктите се разглеждат във връзка с крайното им приложение. Разграничението между стръмно наклонени покриви и фасади може да бъде предмет на национални разпоредби по отношение на прилагания стандарт за изпитване и класификация. Обща информация за четирите метода за изпитване, дефинирани в стандарта CEN/TS 1187, е включена в приложението към този стандарт (Приложение А).

За целите на този стандарт, в допълнение към термините и определенията, дадени в EN ISO 13943 и CEN/TS 1187, се прилагат следните определения:

  • Времето за разпространение на външен огън се отнася до времето, необходимо на външния огън да се разпространи до края на зоната на измерване.
  • Времето за проникване на огън се отнася до времето, през което огънят прониква, както е дефинирано по-долу.
  • Огнеупорна основа или палуба се отнася до основата или палубата, класифицирани съгласно стандарт EN 13501-1.
  • Запалим субстрат или палуба означава субстрат или палуба, която не отговаря на определението за незапалим продукт от този стандарт.
  • Проникването на пламъка се отнася до появата на пламък или сияние, различно от тестовия пламък, от долната страна на пробата. Всякакви тестови пламъци, излизащи от предварително съществуващи отвори в тестовата проба, се игнорират.
  • Директното приложение се отнася до резултата от процес, при който резултатът от изпитване се счита за еднакво приложим за промени в една или повече характеристики на продукта или предвидени крайни приложения.
  • Разширеното приложение се отнася до резултата от процес, който предвижда резултат от тест за промяна в характеристиката на продукта или предвидените крайни приложения, въз основа на един или повече резултати от тестове по един и същ стандарт за тестване.
  • Разширеното приложение се отнася до прогнозирания резултат за параметъра на производителност, получен след удължения период на полево приложение.
  • Резултатът от разширеното приложение се отнася до прогнозирания резултат за параметъра на производителност, получен след удължения период на полево приложение.
  • Докладът за разширеното приложение е документ, изготвен в съответствие със стандарт EN 15725, в който се отчитат резултатите от разширеното приложение, включително всички подробности за процеса, довел до тези резултати.

Класификацията на външните огнеупорни характеристики на покриви и покривни покрития, определена в този стандарт, се основава на методите за изпитване, включени в стандарта CEN/TS 1187. Този стандарт включва четири отделни метода за изпитване, съответстващи на различни сценарии на пожарна опасност. Няма пряка връзка между методите за изпитване и следователно няма общоприета йерархия на класификация между тях. Продуктите, попадащи в даден клас, се считат за отговарящи на всички изисквания на всеки подклас за същия метод на изпитване и сценарий на пожарна опасност. Класовете, заедно със съответните им пожароустойчивост, са дадени в таблицата, предоставена в стандарта.

Четирите метода за изпитване, определени в стандарта CEN/TS 1187, са тези, които се използват за целите на класификацията на покриви и покривни покрития. Методите за тестване включват:

  • Тест 1: Метод с горящи главни. Този тест оценява характеристиките на покрива при условия на термично въздействие с горящи огньове. Характеристиките включват разпространение на огъня по външната повърхност на покрива, разпространение на огъня в покрива и проникване на огън.
  • Тест 2: Метод с горящи главни и вятър. Този тест оценява характеристиките на покривното покритие при условия на термично въздействие с горящи глави и допълнителен вятър. Производителността включва повредена дължина както в покривната обшивка, така и в основата.
  • Тест 3: Метод с горящи главни, вятър и допълнителна лъчиста топлина. Този тест оценява характеристиките на покрива при условия на термично въздействие с горящи глави, с допълнителен вятър и лъчиста топлина. Производителността включва външно разпространение на огъня и проникване на огън.
  • Тест 4: Двуетапен метод, комбиниращ горящи глави, вятър и допълнителна лъчиста топлина. Този тест оценява работата на покрива при условия на термично въздействие от горящи глави, вятър и лъчиста топлина. Производителността включва разпространение на огъня навън и проникване на огъня навътре.

Преди изпитването, пробите за изпитване се подготвят, кондиционират и монтират, ако е необходимо, в съответствие със съответния метод за изпитване и продуктовите стандарти или други спецификации.

Външните огнеупорни характеристики на покрива и покривната обвивка включват аспекти като външно и вътрешно разпространение на огъня, външни и вътрешни повреди, проникване на огъня и образуване на горящи капки или отломки. Следователно, външните огнеупорни характеристики на покрива и покривното покритие зависят не само от поведението при горене на откритата повърхност, покривното покритие, но и от въздействието на различните компоненти на покрива, като например естеството и дебелината на изолационните слоеве и пароизолациите, заедно с техните носещи елементи. Това може да зависи и от системите за свързване на всички компоненти, например дали са залепени или механично закрепени.

Следователно, пробите за изпитване трябва да бъдат представителни във всички детайли на практическото приложение по отношение на:

  • Субстрат и палуба
  • Вид, брой и комбинация от всички слоеве покривни материали (включително изолация, пароизолации и др.)
  • Фиксиране на слоеве.

За да се намали количеството тестове, отделните методи за изпитване определят стандартни схеми за извадки, които обхващат по-широк спектър от приложения. Такива стандартни спецификации се отнасят до видовете и разположението на фугите с носещи палуби и основи.

Нашата организация, която от години се стреми да подкрепя бизнеса от всеки сектор с широк спектър от тестове, измервания, анализи и оценки, разполага със силен екип, който следи отблизо развитието в света в областта на науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенства. В този контекст, на предприятията се предоставят и услуги за изпитване в съответствие със стандарта „EN 13501-5 Пожарна класификация на строителни продукти и строителни елементи - Част 5: Класификация с използване на данни, получени от външно пожароопасно въздействие върху покриви“.

WhatsApp