В европейския стандарт „EN 50267-2-1 Общи методи за изпитване на кабели при условия на огън – Тестове на газове, отделяни по време на изгарянето на материали от кабели – Част 2-1: Процедури – Определяне на количеството на халогенен киселинен газ“, се посочва, че съединения на базата на халогенирани полимери и Описана е процедура за определяне на количеството халогенен киселинен газ, различен от флуороводородна киселина, освободен по време на отстраняването на съединения, съдържащи халогенирани добавки от кабелни структури.
От съображения за точност този метод не се препоръчва, когато количеството освободена халогенна киселина е по-малко от 5 mg/g от взетата проба. Този метод не е подходящ за идентифициране на съединения или материали, определени като нула халогенирани или халогенирани. За такива съединения или материали и за всички съединения или материали, съдържащи по-малко от 5 mg/g еквивалент на халогенна киселина „EN 50267-2-2 Общи методи за изпитване на кабели при условия на огън - Изпитвания на газове, отделяни по време на изгаряне на материали от кабели - Част 2 Препоръчително е да се използва методът, посочен в стандарт -2: Процедури - Определяне на киселинността на газове за материали чрез измерване на pH и проводимост.
За целите на този стандарт горенето се отнася до екзотермична реакция на вещество с окислител и емисия на отпадъчен материал, обикновено придружена от емисия на пламъци или дим.
По време на изпитването по принцип изпитваното устройство се нагрява в поток от сух въздух и газовете, абсорбирани в 0,1 М разтвор на натриев хидроксид, се съхраняват в бутилки за измиване. Всяка бутилка за промиване трябва да съдържа най-малко 220 ml 0,1 М разтвор на натриев хидроксид. След това количеството халогенна киселина се определя чрез подкисляване на разтвора с азотна киселина, добавяне на измерен обем от 0,1 М разтвор на сребърен нитрат и обратно титруване на излишъка с 0,1 М амониев тиоцианат, като се използва железен амониев сулфат като индикатор или всеки еквивалентен аналитичен метод на поне същата точност.
Следва да се извършат повторни тестове на пробата и да се направи празна проба без проба. Резултатът трябва да се приеме като средна стойност от две определяния. Индивидуалните стойности не трябва да варират с повече от плюс/минус 10 процента от средната стойност.
Една проба трябва да се състои от 500 mg до 1000 mg от материала. Пробата трябва да се вземе от представителни проби от материала и да се нареже на малки парчета. Пробите трябва да се съхраняват в среда с 16 процента плюс/минус 50 процента относителна влажност за най-малко 5 часа. След кондициониране до чувствителност от 0,1 mg, пробата за претегляне се поставя в съд за горене. Пробата трябва да бъде равномерно разпределена на дъното на съда. След това съдът се поставя в горивната тръба, поставена в тръбната пещ.
Дебитът на алуминия трябва да се регулира от скоростта на въртене на игления вентил и да се поддържа постоянен по време на изпитването. Пробата се нагрява при приблизително еднаква скорост на нагряване за период от 800 минути плюс/минус 10 минути, за да се повиши температурата на пробата до 40 градуса плюс/минус 2 градуса и след това се държи при тази температура за 20 минути плюс/минус 1 минута. Скоростта на нагряване и температурата на пробата се контролират с подходящ метод.
При определяне на съдържанието на халогенна киселина, след охлаждане до стайна температура, 200 ml от разтвора се измерват в колба с помощта на пипета или бюрета и след това 4 ml концентрирана азотна киселина, 20 ml 0,1 М сребърен нитрат и 3 ml нитробензен се добавят последователно. Съдържанието трябва да се разклати добре, за да се групира и покрие сребърния халид. След това се добавя 6 ml от 40 процента воден разтвор на железен амониев сулфат, съдържащ няколко капки 1 М азотна киселина и всичко се смесва. След това разтворът се титрува с 0,1 М разтвор на амониев тиоцианат, като се използва магнитна бъркалка.
Можете да ни помолите да попълним формуляра, за да получим среща, да получим по-подробна информация или да поискаме оценка.
