ASTM D4169 Тест за транспортни контейнери и системи

Разработена от Американското дружество за изпитване и материали (ASTM), ASTM D4169, Стандартна практика за изпитване на експлоатационните характеристики на транспортни контейнери и системи, предоставя основа за оценка на способността на транспортните единици да издържат на средата на дистрибуция в лаборатория. Това се постига чрез прилагане на план за изпитване, състоящ се от серия от очаквани опасности, срещани по време на различни цикли на дистрибуция. Тази практика обаче не е предназначена да замени свойствата на материалите или съществуващите процедури за тестване преди изпращане.

ASTM D7386 се препоръчва за тестване на опаковки за единични пратки. Въпреки това, пригодността му за употреба с опасни материали не е установена.

За целите на този стандарт се прилагат следните определения в допълнение към термините и определенията, дадени в ASTM D996:

• Критериите за приемане се отнасят до приемливото ниво на качество, което трябва да бъде постигнато, след като транспортната единица е била подложена на плана за изпитване.
• Нивото на сигурност представлява нивото на интензивност на тестовете, базирано на вероятността за възникване в типичен цикъл на разполагане. Ниво I е високо ниво на интензивност на тестовете с ниска вероятност за възникване. Ниво III е ниско ниво на интензивност на тестовете, но със съответно висока вероятност за възникване. Ниво II се намира между тези крайности. За цикъл на разполагане 18, MIL-STD-2073–1 се прилага за дефинициите на нивата на военна защита.
• Коефициентът на възстановяване изразява съотношението на скоростта на отскок към скоростта на удара.
• Цикълът на дистрибуция е последователен списък от графици за изпитване, използвани за симулиране на опасните елементи, които се очаква да възникнат по конкретен маршрут на транспортна единица от производството до потреблението.
• Фидерният самолет се отнася до малък, потенциално нехерметизиран самолет, използван за превоз на експресни пакети.
• Опасният елемент е специфично събитие, случващо се в цикъл на дистрибуция, което би могло да представлява опасност за транспортна единица. Елементът обикновено се симулира с един-единствен тестов график.
• Транспортна единица се отнася до най-малката цялостна единица, която ще бъде поставена в дистрибуторска среда, като например транспортен контейнер и неговото съдържание. Малка транспортна единица се определя като единица, която няма страничен размер или диаметър по-голям от 1,52 м и бруто тегло от 45 кг или по-малко. Голяма транспортна единица се определя като единица, която има поне един страничен размер или диаметър по-голям от 1,52 м или бруто тегло по-голямо от 45 кг или бруто тегло по-голямо от 45 кг и е закрепена към основа или дъното на транспортна единица.
• Планът за тестване е специфичен списък с последователността от тестове, която трябва да се следва, за да се симулират очакваните опасности по време на цикъла на разполагане на корабната единица. Това включва интензивността на тестовете и броя на последователните тестове, които трябва да се проведат.
• Програмата за изпитване включва препратка към конкретната процедура, която ще се използва, трите нива на интензитет на сигурност и методологията на изпитване, залегнала в основата на програмата. Целта на програмата е да симулира силите, генерирани по време на всеки опасен елемент от цикъла на разгръщане.
• Общата промяна в скоростта е сума от скоростите на удара и отскока.

Тестовите проби се състоят от представителни проби от цели транспортни единици, включително действителното съдържание. Продукти с дефекти или незначителни дефекти могат да се използват, ако дефектният компонент няма да бъде изследван чрез тестване и дефектът ще бъде документиран в протокола. Фиктивни тестови натоварвания са приемливи, ако тестването на действителния продукт би било опасно. Ако се използва фиктивен товар, трябва да се използва апаратура, за да се определи дали е превишено нивото на чупливост на действителния продукт.

Ако тестовите пакети се изпращат до мястото на тестване, трябва да се внимава да няма повреди по продукта или опаковката. Ако има съмнение относно състоянието на опаковката, продуктът трябва да бъде преопакован в нов опаковъчен материал преди тестване.

Броят на повторните тестове зависи от желаните цели на тестването и наличието на резервни продукти и транспортни контейнери. Препоръчва се повторно тестване, за да се увеличи надеждността на резултатите от тестовете.

Ако цикълът на дистрибуция включва климатични условия, които влияят върху експлоатационните характеристики на продукта, транспортния контейнер или компоненти, като например омекотяване, се използва една от следните процедури:

• Тестването се провежда при стандартни условия, компенсиращи евентуални климатични условия. Транспортните единици се кондиционират в стандартна атмосфера от 23 градуса по Целзий плюс/минус 1 градус по Целзий и 50 процента относителна влажност плюс/минус 2 процента. Същите атмосферни условия трябва да се използват за всяко дадено ниво на сигурност. Препоръчва се период на кондициониране от 72 часа или достатъчно време, за да достигнат всички компоненти на опаковката и продукта равновесие.
• В някои случаи може да се наложи да се извършат някои или всички тестове при специфични климатични условия, като например изброените в ASTM D4332 или ASTM D951, или други (сол, пръски, потапяне във вода, влажност или температура). Същите климатични условия трябва да се използват за всяко дадено ниво на сигурност. Трябва да се осигури период на кондициониране, за да се осигури достатъчно време за всички компоненти на опаковката и продукта да достигнат равновесие.

Накратко, този стандарт предоставя структуриран метод за тестване на способността на опаковъчните системи да издържат на опасности при дистрибуция. Обикновено се използва за пакети, превозвани с различни средства, като например камион, въздушен или железопътен транспорт. Общите стъпки, включени в прилагането на този стандарт, са:

• Определяне на транспортната среда (цикъл на дистрибуция): например автомобилни превози, въздушни и автомобилни превози, международни превози или износни превози с морски контейнери).
• Изберете нивото на сигурност: Ниво I е най-тежкото, Ниво II е умерено (най-често използвано) и Ниво III е най-малко тежкото.
• Определяне на вида и съдържанието на опаковката: конфигурация на опаковката, вид и чупливост на продукта, както и тегло и размери на опаковката.
• Разработване на план за тестване (последователност от рискове): Създаване на последователност от тестове въз основа на избрания цикъл на разполагане и ниво на сигурност. Например, боравене (тестове за падане, ротационен удар), компресия (статична и динамична компресия), вибрации (случайни или повтарящи се вибрации), удар (наклонен удар или хоризонтален удар) и околна среда (атмосферни условия).
• Кондициониране на опаковката: Опаковката се кондиционира съгласно указанията за околната среда (напр. температура и влажност), ако е приложимо.
• Извършване на тестове: Тестовете се извършват в посочения ред. Типичните тестове могат да включват:
  • Тестове за падане на определени височини и посоки
  • Изпитване на натиск за якост на подреждане
  • Вибрационен тест, симулиращ транспорт
  • Ударни тестове, като например удари от внезапни спирания
• Оценка на резултатите: След теста опаковката и продуктът се проверяват. Проверява се за повреда на продукта, оценява се целостта на опаковката и дали опаковката все още отговаря на критериите за ефективност.

Нашата организация, която от години подкрепя бизнеса във всички сектори чрез широк спектър от дейности по тестване, измерване, анализ и оценка, разполага със силен екип от служители, които следят отблизо световните развития в науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенстват. В този контекст, ние също така предоставяме услуги по тестване в съответствие със стандартната практика ASTM D4169 за изпитване на експлоатационните характеристики на транспортни контейнери и системи.