Стандартът „CPSC-CH-E1002-08 Стандартна оперативна процедура за определяне на общото съдържание на олово (Pb) в неметални детски продукти“, публикуван от Комисията за безопасност на потребителските продукти на САЩ (CPSC), описва метод за изпитване, установен за определяне на общото съдържание на олово (Pb) в неметални детски продукти. Този стандарт е част от усилията за прилагане на Закона за подобряване на безопасността на потребителските продукти (CPSIA), който определя строги ограничения за съдържанието на олово в детските продукти, за да се предпази от отравяне с олово.
Този метод очертава процедурите за подготовка, смилане и анализ на пробите за измерване на съдържанието на олово в различни неметални материали. Той включва специфични протоколи за различни видове материали като керамика, стъкло, пластмаси и полимери. Анализът обикновено се извършва с помощта на техники като атомно-абсорбционна спектроскопия (AAS) или индуктивно свързана плазмена оптична емисионна спектрометрия (ICP-OES). Тези процедури гарантират, че продуктите отговарят на ограниченията за съдържание на олово, определени от Закона за подобряване на безопасността на потребителските продукти, които са определени на 100 mg/kg за достъпни части от детски продукти.
С течение на времето този стандарт е актуализиран, за да включва разработки в методите за тестване. Например, последната актуализация предлага разширени опции за използване на рентгенофлуоресцентна (XRF) спектрометрия, която предоставя алтернатива за безразрушителен контрол на определени материали.
Производителите и вносителите са длъжни да използват одобрени от CPSC лаборатории, за да тестват продуктите си спрямо този стандарт и да сертифицират съответствието с приложимите разпоредби за безопасност. Това сертифициране включва издаването на сертификат за детски продукт (CPC), съдържащ резултатите от тестовете и друга необходима информация.
Методът за изпитване, представен в този стандарт, е разделен на три части:
Този метод е валиден за повечето неметални компоненти, различни от боя, но не се препоръчва за материали, които биха довели до неподходяща комбинация от материали, несъвместима с безопасните лабораторни практики, когато се комбинират със съответните киселини. В такива случаи химикът трябва да вземе информирано решение относно подходящи модификации на метода, за да поддържа лабораторната безопасност, като същевременно следва описания тук общ подход.
Общият подход е да се пулверизира всяка достъпна съставна част от пробата, да се разреди напълно прахът в азотна киселина или, за силициеви продукти, в комбинация от гореща, концентрирана азотна и флуороводородна киселини, и да се анализира чрез индуктивно свързана плазмено-оптична емисионна спектроскопия (ICP-OES). Други аналитични методи, като например индуктивно свързана плазмена масспектрометрия (ICP-MS), пламъчна атомно-абсорбционна спектроскопия (FLAA) и атомно-абсорбционна спектроскопия с графитна пещ (GFAA), могат да се използват при подходящи условия, като се използват валидни, признати аналитични техники за алтернативния аналитичен метод. Полимерните материали могат да бъдат анализирани и с помощта на XRF, следвайки стандартния метод за изпитване ASTM F 2617-08 с ограниченията, описани в този стандарт.
В първата част, при подготовката на проба в процеса на разграждане за определяне на общото съдържание на олово в керамика, стъкло и кристал и други силициеви материали, лабораторията трябва да гарантира, че компонентна част (аликвотна част) от пробата е представителна за тествания компонент и не съдържа замърсяване. Всеки уникален тип компонент от подпроба се анализира за общо съдържание на олово. За определяне на съдържанието на олово в керамични или кристални материали се използва метод, базиран на стандарта EPA 30523. Пробата трябва да бъде тествана, след като е била обработена съгласно тази процедура.
Във втората част, когато се приготвя проба в процеса на киселинно разграждане за определяне на общото съдържание на олово в пластмаси, полимери и други несиликонови материали, лабораторията трябва да гарантира, че компонентна част (аликвотна част) от пробата е представителна за тествания компонент и не съдържа замърсяване. Всеки уникален тип компонент от подпроба се анализира за общо съдържание на олово. Той използва метод, базиран на методологията, описана в стандарта C-02.31 на Канадското бюро за безопасност на продуктите, за определяне на съдържанието на олово в пластмасови материали като полиетилен и поливинилхлорид (PVC). Стандартът EPA Method 3051 A5 е приемлив и при промени в теглото на пробата, температурата, времето и обема на киселината. Пробата трябва да бъде тествана, след като е била обработена съгласно тази процедура.
В третата част се извършва анализ за определяне на общото съдържание на олово при киселинно разграждане на полимерни или силициеви материали, докато разредените проби се анализират за концентрация на олово с помощта на ICP спектрометър (или атомно-абсорбционен спектрометър). Процедурите за анализ за ICP-OES, FLAA и GFAA се основават на методологията в стандарта ASTM E1613-046. ICP-MS може да се използва и с подходящи процедури, като например EPA 6020A7. Като се вземат предвид всички разреждания, общата концентрация на олово в компонентната част се изчислява от разредената проба. Посочва се като процент от теглото на самия компонент.
Нашата организация, която от години се стреми да подкрепя бизнеса от всеки сектор с широк спектър от тестове, измервания, анализи и оценки, разполага със силен екип, който следи отблизо развитието в света в областта на науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенства. В този контекст, на предприятията се предоставят и услуги за тестване в съответствие със стандарта „CPSC-CH-E1002-08 Стандартна оперативна процедура за определяне на общото съдържание на олово (Pb) в неметални детски продукти“.
Можете да ни помолите да попълним формуляра, за да получим среща, да получим по-подробна информация или да поискаме оценка.
