ISO 5644 Порцеланови съдове за хранене - Спецификация и метод за изпитване

Стандартът „ISO 5644 Порцеланови съдове за хранене - Спецификация и метод за изпитване“, публикуван от Международната организация по стандартизация (ISO), описва техническите спецификации, методите за изпитване и процедурите за вземане на проби, маркиране и етикетиране на порцеланови съдове за хранене, използвани при приготвянето и сервирането на храна.

За целите на този стандарт се прилагат следните термини и определения:

• Керамиката е неорганичен, неметален материал, произведен чрез изпичане на смес от суровини при високи температури. Температурата на изпичане е достатъчно висока, за да придаде необходимата здравина на вече оформения материал, но по-ниска от температурата, необходима за постигане на пълно сливане на сместа.
• Глазурата е вещество, образувано чрез топене или синтероване на неорганични компоненти и предназначено да образува повърхностен слой, който се слива в един или повече слоеве по време на процеса на изпичане. Глазурите могат да бъдат непрозрачни или прозрачни.
• Порцеланът е остъклен, непропусклив, бял или изкуствено оцветен, полупрозрачен и резонансен керамичен материал. Обикновено се изработва от каолин или други каолини, силициев диоксид, фелдшпат или фелдшпатови флюси, а понякога и от калциев карбонат или алуминиев оксид. Водопоглъщаемостта на порцелана, определена съгласно метод за изпитване А на EN 1217, е по-малка от 0,5 процента. Порцеланът обикновено се изпича в пещ при температури между 1200°C и 1400°C. Изпеченият порцелан едновременно съдържа стъкловидна фаза и мулитна кристална фаза в пропорции съответно от 60 до 80 процента и от 40 до 20 процента.
• Мекият (мекопастов) порцелан е порцелан, който обикновено съдържа по-малко алуминиев оксид, но повече силициев диоксид и флюси, отколкото твърдият порцелан. След първоначално изпичане при висока температура за получаване на стъкловидно бисквитно парче, то обикновено се покрива с безцветна, прозрачна глазура и след това се изпича при по-ниска температура, за да се позволи на глазурата да се втвърди. Началната температура на изпичане обикновено е над 1220°C (1220°F). Абсорбцията на вода от тялото, определена съгласно метод за изпитване А на EN 1217, е по-малка от 0,5 процента.
• Порцеланът е остъклен керамичен материал, непропусклив, бял или изкуствено оцветен, полупрозрачен и резонансен материал. Това е вид мек порцелан, обикновено изработен от каолин (или други каолинови глини), силициев диоксид, фелдшпат или фелдшпатови флюси, а понякога и калциев карбонат или алуминиев оксид. Абсорбцията на вода от тялото, определена съгласно метод за изпитване А на EN 1217, е по-малка от 0,5 процента.

Този стандарт се прилага за порцеланови съдове за хранене, предназначени за приготвяне и сервиране на храна. Той описва подробно физичните и химичните изисквания, на които трябва да отговарят порцелановите съдове за хранене, за да се гарантира безопасността и пригодността им за контакт с храни.

Описаните методи за изпитване включват процедури за оценка на качеството и безопасността на порцелановите съдове за хранене, включително изпитвания за устойчивост на термичен удар, механична якост и химическа стабилност.

Този стандарт е важен за производителите, специалистите по осигуряване на качеството и регулаторните органи, за да се гарантира, че порцелановите съдове за хранене са безопасни и отговарят на международните стандарти за качество.

Методите за изпитване на порцеланови съдове за хранене са предназначени да оценят издръжливостта, безопасността и производителността на порцеланови съдове, използвани за сервиране на храни. Типичните методи за изпитване, използвани за порцеланови съдове за хранене, обикновено включват:

• Тест за устойчивост на термичен шок: Този тест проверява дали порцеланът може да издържи на бързи температурни промени без напукване. По време на теста продуктът се нагрява например до 180 градуса по Целзий и след това се потапя в студена вода. След това се проверява за пукнатини или повреди.
• Тестване за химическа устойчивост: Този тест гарантира, че глазурата и корпусът са устойчиви на въздействието на киселини и основи, които се намират в храни или детергенти. По време на теста повърхността е изложена на киселинни (лимонена киселина) или алкални (натриев карбонат) разтвори. След това се оценяват промени във външния вид на повърхността, текстурата или загубата на маса.
• Изпитване за механична якост: Това изпитване измерва устойчивостта на счупване при механично натоварване (например от падане или удар). По време на изпитването се прилага натиск върху центъра на прибор за хранене (като например чиния). След това се измерва силата, необходима за счупване на продукта.
• Тест за издръжливост на съдомиялна машина: Този тест проверява издръжливостта чрез многократни цикли на измиване в съдомиялна машина. По време на теста продуктите преминават през множество цикли на измиване в съдомиялна машина. След това се проверяват за влошаване на глазурата, избледняване на шарките или структурно отслабване.
• Тест за водопоглъщане: Този тест определя порьозността на порцелана (която трябва да е много ниска). Продуктът се потапя във вода. След това се претегля преди и след това, за да се измери водопоглъщането.
• Тестване за отделяне на олово и кадмий: Този тест гарантира, че повърхностите, които са в контакт с храна, не отделят вредни тежки метали. Използва се киселинен разтвор за симулиране на контакт с храна. След това разтворът се анализира за олово и кадмий с помощта на атомно-абсорбционна спектроскопия.
• Визуална проверка: Този тест проверява за повърхностни дефекти (пукнатини, дефекти от глазура, дупки). Ръчната или автоматизирана проверка се извършва при контролирани условия на осветление по време на тестването.

Стандартът ISO 5644 е важен, защото гарантира безопасността при контакт с храни. Порцеланът е в директен контакт с храната, така че е от решаващо значение да се гарантира, че не се отделят вредни вещества (като олово или кадмий). Този стандарт е важен и за проверка на съответствието с глобалните разпоредби за здраве и безопасност на храните. Той също така определя критерии за производителност, като устойчивост на термичен удар, механична якост и безопасност при миене в съдомиялна машина. Производителите разчитат на този стандарт, за да произвеждат по-висококачествен порцелан, който е устойчив на напукване, отчупване или оцветяване.

Нашата организация, която от години подкрепя бизнеса във всички сектори чрез широк спектър от дейности по тестване, измерване, анализ и оценка, разполага със силен екип от служители, които следят отблизо световните развития в науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенстват. В този контекст, ние също така предоставяме услуги за тестване в съответствие със стандарта „ISO 5644 Порцеланови съдове за хранене - Спецификация и метод за изпитване“.