
Съдържанието на твърдо вещество в боите се отнася до частта от покриващия компонент, която се превръща в покриващ филм, след като покриващият филм изсъхне. Изразява се като съотношение на останалата маса на покритието след нагряване и изпичане при определена температура към първоначалната маса на пробата.

Това, което се изпарява, след като покритието се превърне във филм, е разтворителят, разредителят и някои добавки в покритието. Останалото са смоли, пигменти, пълнители и подобни нелетливи компоненти в боята. Следователно съдържанието на твърди вещества се нарича още съдържание на нелетливи вещества. Колкото по-високо е съдържанието на твърди вещества в боята, толкова по-голяма е дебелината на първоначалния филм при боядисване. Тоест, за да се постигне същата дебелина на сухия филм, покритието с по-високо съдържание на твърди вещества изразходва по-малко покритие от покритието с по-ниско съдържание на твърди вещества. Следователно, когато избирате вид боя, често е по-икономично да изберете боя с високо съдържание на твърди вещества.
Твърдото съдържание на боята може да определи ефективната степен на използване на боята и съдържанието на агента, а също така да определи ефективността на боята за опазване на околната среда. Съотношението на твърди вещества в боите е важен показател за ефективност на боята на основата на разтворител.
Съдържанието на твърдо вещество в покритията обикновено се измерва по метода на пещта. Той може допълнително да бъде разделен на метод на пещ, метод на петриево блюдо и метод на часовниково стъкло. Стандартите за откриване в различните държави са малко по-различни, но основните принципи са едни и същи. Използваният метод е боята да се загрее и изпече при определена температура и да се сравни количеството вещество, останало след изсъхване на боята, с първоначалната маса на пробата.
В тази връзка се спазва стандартът "ISO 3251 Бои и лакове - Определяне на летливи и нелетливи вещества", разработен от Международната организация по стандартизация (ISO).
Този документ определя метода за определяне на съдържанието на нелетливо вещество по маса на бои, лакове, свързващи вещества за бои и лакове, полимерни дисперсии и кондензационни смоли като фенолни смоли (резоли, новолачни разтвори и др.). Този стандарт описва метод, който е валиден и за формулирани дисперсии, съдържащи пълнители, пигменти и други ексципиенти (напр. сгъстители, филмообразуващи агенти).
Съдържанието на нелетливо вещество в продукта не е абсолютно количество, а зависи от температурата и времето за нагряване, използвани за определяне. В резултат на това, когато се използва този метод, се получават само относителни и нереални стойности за съдържанието на нелетливи вещества поради задържане на разтворител, термично разлагане и изпаряване на компоненти с ниска молекулна маса. Следователно методът е предназначен предимно за тестване на различни партиди от един и същи тип продукт.
Този метод е подходящ за клетки от синтетичен каучук, ако нагряването за определен период от време се счита за подходящо.
Вътрешните методи, използвани за определяне на нелетливи вещества, обикновено включват изсушаване с инфрачервено или микровълново лъчение. Стандартизирането на такива методи не е възможно, тъй като те не са общоприложими. Много полимерни състави са склонни към разграждане по време на такава обработка и следователно дават неточни резултати.
При тези тестове се използва обикновено лабораторно оборудване, както и контейнери с плоско дъно, въздушни пещи, аналитични везни и ексикатори.
Различни методи за изпитване, публикувани от Американското дружество за изпитване и материали (ASTM), също се използват за масова фракция на твърди компоненти и обемна фракция на твърди компоненти:
Сред многобройните изпитвания, измервания, анализи и проучвания за оценка, които предоставя за бизнеса в различни сектори, нашата организация също предоставя услуги за анализ на твърди вещества в бои със своя обучен и експертен персонал и усъвършенствано технологично оборудване.
