EN 12350 Изпитване на пресен бетон

Европейският стандарт „EN 12350 Изпитване на пресен бетон“ се състои от следните подраздели, публикувани под едно и също заглавие:

• Стандартът „EN 12350-1 Част 1: Вземане на проби и общи устройства“ описва две процедури за вземане на проби от пресен бетон: композитно вземане на проби и точково вземане на проби. Изискването за повторно смесване на пробата преди изпитване на пресен бетон или приготвяне на пробни образци също е включено в съответните стандарти. При смесване и вземане на проби от бетон в лаборатория може да се изискват различни процедури. Освен това, този стандарт изброява общите устройства, посочени в стандартите от серията EN 12350 и EN 12390-2.

В зависимост от предназначението на пробата, трябва да се вземе решение дали да се вземе точкова или съставна проба. Взема се проба от поне 1,5 пъти количеството, очаквано необходимо за изпитванията. Ако е необходимо да се измерят свойствата за задържане на консистенцията на бетона, количеството бетон, от което ще се взема проба, трябва да бъде поне 1,5 пъти количеството, очаквано за изпитванията, и достатъчно, за да запълни затворения контейнер, оставяйки разстояние от 25 mm до 50 mm на капака.

• Стандартът „EN 12350-2 Част 2: Изпитване за слягане“ описва метод за определяне на консистенцията на пресен бетон чрез изпитване за слягане. Изпитването за слягане е чувствително към промени в консистенцията на бетона, съответстващи на слягания между 10 mm и 210 mm. Извън тези екстремни стойности измерването на слягане може да не е подходящо и трябва да се обмислят други методи за определяне на консистенцията. Ако слягането продължи да се променя в продължение на 1 минута след прибиране на конуса, изпитването за слягане не е подходящо за измерване на консистенцията. Изпитването не е подходящо, ако декларираната стойност на най-голямата фракция на агрегата, действително използвана в бетона, е по-голяма от 40 mm.

По принцип, пресният бетон се уплътнява в конус. Когато конусът се издърпа нагоре, разстоянието, на което бетонът се свлича, е мярка за неговата консистенция.

• Стандартът „EN 12350-3 Част 3: Изпитване на Вебе“ описва метод за определяне на консистенцията на пресен бетон, използвайки времето на Вебе. Този тест е подходящ за проби, при които декларираната стойност на най-едрата фракция на агрегатите, действително използвана в бетона, не е по-голяма от 63 mm. Ако времето на Вебе е по-кратко от 5 секунди или по-дълго от 30 секунди, бетонът има консистенция, за която тестът на Вебе не е подходящ.

По принцип, пресният бетон се уплътнява в конус за слягане. Конусът се повдига от бетона и прозрачен диск внимателно се спуска върху бетона, като се завърта над него и се държи в контакт с него. Слягането на бетона се регистрира. Активира се вибрираща маса и се измерва времето, необходимо на долната повърхност на прозрачния диск да се докосне напълно до разтвора (време на Вебе).

• Стандартът „EN 12350-4 Част 4: Степен на свиваемост“ описва метод за определяне на консистенцията на пресен бетон чрез определяне на степента на свиваемост. Това изпитване е подходящо за проби, при които декларираната стойност на фракцията на най-едрия агрегат, действително използван в бетона, не е по-голяма от 63 mm. Ако степента на свиваемост е по-малка от 1,04 или по-голяма от 1,46, бетонът има консистенция, за която изпитването за степен на свиваемост не е подходящо.

По принцип, пресният бетон се поставя внимателно в контейнер за уплътняване с помощта на мистрия, като се избягва уплътняване. След като контейнерът за уплътняване се напълни, горната му повърхност се подравнява с горната повърхност на контейнера за уплътняване. Бетонът се уплътнява чрез вибрации и разстоянието от повърхността на уплътнения бетон до горния ръб на контейнера за уплътняване се използва за определяне на неговата свиваемост.

• Стандартът „EN 12350-5 Част 5: Изпитване с таблица за разтичане“ описва метод за определяне на разтичането на пресен бетон. Той не е приложим за самоуплътняващ се бетон, пенобетон, нефин бетон или бетон с декларирана стойност на най-голямата фракция на агрегатите, използвана в бетона, по-голяма от 63 mm. Изпитването с таблица за разтичане е чувствително към промени в консистенцията на бетона, съответстващи на стойности на разтичане между 340 mm и 620 mm. Извън тези екстремни стойности, изпитването с таблица за разтичане може да не е подходящо и трябва да се обмислят други методи за определяне на консистенцията.

По принцип, това изпитване е предназначено да определи консистенцията на пресния бетон чрез измерване на разпространението на бетона върху плоска плоча, подложена на разклащане.

• Стандартът „EN 12350-6 Част 6: Плътност“ описва метод за определяне на плътността на прясно уплътнен бетон, както в лаборатория, така и на място. Той може да не е приложим за много твърд бетон, който не може да се уплътни чрез нормални вибрации.

По принцип, пресният бетон се уплътнява в твърд, водоустойчив контейнер с известен обем и маса и след това се претегля.

• Стандартът „EN 12350-7 Част 7: Съдържание на въздух - Методи за налягане“ описва два метода за определяне на съдържанието на въздух в прясно уплътнен бетон, направен с нормално тегло или относително плътни агрегати, при които декларираната стойност на най-едрата фракция на агрегатите, действително използвана в бетона, не е по-голяма от 63 mm. Изпитването не е подходящо за бетони със слягане по-малко от 10 mm съгласно EN 12350-2. Поради голямата величина на корекционния коефициент за агрегатите в сравнение със съдържанието на увлечен въздух в бетона, нито един от методите не е приложим за бетони, направени с леки агрегати, въздушно охладена доменна шлака или агрегати с висока порьозност.

Съществуват два метода за изпитване, всеки от които използва устройства, използващи закона на Бойл-Мариот. За справка, двата метода се наричат ​​метод на водния стълб и метод на манометъра, а устройствата се наричат ​​измервател на водния стълб и манометър. Ако бетонът се изпитва в различни точки, трябва да се следва една и съща процедура, независимо от използвания метод за запълване и уплътняване на бетона в съда за изпитване с въздух.

При метода на водния стълб, вода се вкарва в затворен съд за изпитване на въздух до предварително определена височина над известен обем на уплътнена бетонна проба и върху водата се прилага предварително определено въздушно налягане. Намаляването на обема на въздуха в бетонната проба се измерва чрез наблюдение на нивото на водата, а водният стълб се калибрира по отношение на процента въздух в бетонната проба.

При метода за измерване на налягане, известен обем въздух при известно налягане се комбинира с неизвестен обем въздух от бетонната проба в затворен съд за изпитване на въздух. Циферблатът на устройството за измерване на налягане се калибрира по отношение на процента въздух за полученото налягане.

• Стандартът „EN 12350-8 Част 8: Самоуплътняващ се бетон - Изпитване за слягане и разтичане“ описва процедурата за определяне на слягането и времето t500 за самоуплътняващ се бетон. Изпитването е подходящо за проби с обявена стойност на най-едрата фракция на агрегатите, използвани в бетона, не по-голяма от 40 mm.

По принцип, времето за слягане и времето t500 се използват за оценка на течливостта и дебита на самоуплътняващ се бетон при липса на препятствия. Изпитването за слягане се основава на изпитването за слягане, описано в EN 12350-2. Резултатът е индикатор за способността за запълване на самоуплътняващия се бетон. Времето t500 е мярка за дебита и индикатор за относителния вискозитет на самоуплътняващия се бетон. Пресен бетон се излива в конус, както се използва в изпитването за слягане по EN 12350-2. Когато конусът се издърпа нагоре, се измерва времето от началото на движението на конуса нагоре, докато бетонът достигне диаметър от 500 mm, което е времето t500. След това се измерват най-големият диаметър на разпръскването на бетона и диаметърът на разпръскването под прав ъгъл спрямо него, а средната стойност е разпръскването. Измерването на времето t500 може да се пропусне, ако не е желателно.

• EN 12350-9 Част 9: Самоуплътняващ се бетон - V-образно фуниево изпитване" описва процедурата за определяне на времето за изтичане през V-образната фуния за самоуплътняващ се бетон. Това изпитване не е подходящо, когато максималният размер на агрегата надвишава 20 mm.

V-образният фунийен тест се използва главно за оценка на вискозитета и способността за запълване на самоуплътняващ се бетон. V-образна фуния се пълни с пресен бетон и времето, необходимо на бетона да протече през фунията, се измерва и записва като време на протичане през V-образната фуния.

• Стандартът „EN 12350-10 Част 10: Самоуплътняващ се бетон - L-кутия изпитване“ описва процедурата за определяне на степента на преминаване на самоуплътняващ се бетон, използвайки L-кутия изпитване.

L-образният тест се използва предимно за оценка на способността на самоуплътняващия се бетон да тече през тесни отвори, включително пролуки между арматурни пръти и други препятствия, без сегрегация или запушване. Има два варианта: тест с два пръта и тест с три пръта. Тестът с три пръта симулира по-компактна армировка. Измерено количество пресен бетон се оставя да тече хоризонтално през пролуките между вертикалните, гладки арматурни пръти. Както е показано на фигурата, се измерват височините на бетона в края на вертикалното сечение и края на хоризонталното сечение и се определя съотношението. Това съотношение предоставя мярка за поведението на преминаване или запушване на самоуплътняващия се бетон.

• Стандартът „EN 12350-11 Част 11: Самоуплътняващ се бетон - Изпитване за сегрегация чрез сито“ описва процедурата за определяне на устойчивостта на самоуплътняващ се бетон на сегрегация чрез сито. Това изпитване не е приложимо за бетон, съдържащ фибри или леки агрегати.

Изпитването за устойчивост на сегрегация през сито се използва предимно за оценка на устойчивостта на самоуплътняващ се бетон на сегрегация. След вземане на проби, пресният бетон се оставя да престои 15 минути и се отбелязва всяко изтичане на вода. Определена част от пробата се изсипва върху квадратно сито с размери 5 мм. След 2 минути се записва теглото на материала, преминаващ през ситото. Скоростта на сегрегация се изчислява като съотношение на пробата към материала, преминаващ през ситото.

• Стандартът „EN 12350-12 Част 12: Самоуплътняващ се бетон - J-пръстенно изпитване“ описва процедурата за определяне на способността за преминаване (измерена със стъпката на блокиране), разпределението на потока и времето за протичане t500J на самоуплътняващ се бетон при протичане през J-пръстен. Изпитването не е подходящо за агрегати с максимален размер над 40 mm. Що се отнася до връзката между размера на агрегата и разстоянието между прътите, изпитването има за цел да оцени способността за преминаване на предложения бетон с разстоянието между прътите, което обикновено се използва в работата. Ако се използват бетонни блокове, размерът на агрегата може да е твърде голям за конкретното приложение.

J-пръстеновият тест се използва главно за оценка на способността на самоуплътняващия се бетон да тече през тесни отвори, включително пролуки между арматурни пръти и други препятствия, без сегрегация или запушване. Описани са тестове за тясно и широко разстояние между арматурните пръти. Тясното разстояние между арматурните пръти симулира по-плътно опакована армировка.

J-образният тест е алтернатива на L-образния тест в EN 12350-10, въпреки че резултатите не са директно сравними. Методът следва процедурата, описана в EN 12350-8, с изключение на това, че J-образен пръстен, състоящ се от пръстен от равномерно разположени вертикални прави пръти, се поставя върху конуса на слягане, преди да се запълни с бетон. Освен това, ако е посочено, трябва да се измери времето, необходимо на бетона да достигне диаметър от 500 mm (t500J).

• Стандартът „EN 12350-13 Част 13: Изпитване за кървене - Статично и компресионно“ описва процедури за определяне на статично и компресионно кървене в пресен бетон. Изпитванията са подходящи за проби с декларирана най-едра фракция на използвани в бетона агрегати, ненадвишаваща 40 mm. Те могат да се извършват в лаборатория или на строителната площадка.

Нашата организация, която от години подкрепя бизнеса във всички сектори чрез широк спектър от дейности по тестване, измерване, анализ и оценка, разполага със силен екип от служители, които следят отблизо световните развития в науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенстват. В този контекст, ние също така предоставяме услуги по тестване в съответствие със стандарта EN 12350 „Тестване на пресен бетон“.