EN 12372 Методи за изпитване на естествен камък - Определяне на якостта на огъване при концентрирано натоварване

Европейският стандарт „EN 12372 Методи за изпитване на естествен камък - Определяне на якостта на огъване при концентрирано натоварване“ описва метод за изпитване за определяне на якостта на огъване на естествен камък при концентрирано натоварване. Включени са както спецификация, така и технологична процедура за изпитване на продукта. Принципът на този метод е да се постави проба в два цилиндъра и да се натовари постепенно в средата. Измерва се натоварването на скъсване и се изчислява якостта на огъване.

Оборудването, използвано в тестовете, включва:

• Везни: Везни, способни да претеглят проба с точност до 0,01 процента от масата на пробата.
• Вентилирана фурна: Вентилирана фурна, която може да поддържа температура от 70 градуса плюс/минус 5 градуса.
• Линейно измервателно устройство: линейно измервателно устройство с точност 0,05 мм.
• Изпитвателна машина: Изпитвателна машина с подходяща сила, съответстваща на EN 12390-4 и калибрирана съгласно този стандарт.
• Устройство, което прилага триточково натоварване върху образеца. Състои се от две долни ролки (опорни ролки) и горна ролка (ролка за прилагане на натоварване), разположена по средата между двете опорни ролки. Разстоянието между двете опорни ролки трябва да бъде определено съгласно изискванията на този стандарт.
• Стая: Газирана напитка, която може да се съхранява при температура от 20 градуса плюс/минус 10 градуса.

Вземането на проби не е отговорност на изпитвателната лаборатория, освен ако не е изрично поискано. От хомогенна партида трябва да се изберат минимум 10 проби. Повърхностната обработка на пробите, използвани като стандартни референтни стойности, трябва да бъде нарязана, шлифована или полирана.

Пробите за технологични изпитвания могат да бъдат готови продукти или нарязани образци от дъски или други полуготови или готови продукти. Ако дадена проба има нанесена повърхностна текстура (напр. пламъчно чукната, чукната с вдлъбнатина, дробометна обработка), естеството на нанесената текстура трябва да бъде посочено в протокола. Ако дадена проба има прикрепена мрежа или подобна армировка, тя трябва да бъде отстранена преди изпитването или наличието ѝ трябва да бъде отбелязано в протокола от изпитването. Размерите на пробите трябва да бъдат докладвани.

За камъни с максимален размер на зърната по-малък от 25 мм, предпочитаните размери са 50 мм x 50 мм x 300 мм, с допустимо отклонение плюс/минус 3 мм за всеки размер. Възможни са и други размери, но те трябва да отговарят на следните изисквания:

• Дебелината трябва да бъде между 25 мм и 100 мм и да е по-голяма от два пъти размера на най-голямото зърно в камъка.
• Общата дължина трябва да е равна на шест пъти дебелината.
• Ширината трябва да бъде между 50 мм и три пъти дебелината, но не по-малка от дебелината.

Разстоянието между опорните ролки трябва да бъде равно на пет пъти дебелината.

Допустимото отклонение на разстоянието между опорните ролки трябва да бъде плюс/минус 1 мм.

Ако камъкът показва равнини на анизотропия (напр. пластове, фолиации), пробите трябва да бъдат подготвени в съответствие с поне едно от подрежданията, показани на фигурите, и посоката на равнините на анизотропия трябва да бъде маркирана върху всяка проба с поне две успоредни линии. Ако употребата на камъка по отношение на посоката на равнините на анизотропия е известна, изпитването трябва да се извърши със силата, приложена към повърхността, която ще бъде натоварена по време на употреба. Ако употребата на камъка е неизвестна, но посоката на равнините на анизотропия е посочена върху пробите (с поне две успоредни линии), изпитването трябва да се извърши във всяко от трите подреждания, показани на фигурите. Общият брой на пробите трябва да бъде три пъти по 10.

Пробите трябва да се изсушат до постоянна маса при 70°C плюс/минус 5°C или 40°C плюс/минус 5°C. За геоложки дефиниран мрамор, 40°C се счита за подходяща. Постоянна маса се постига, когато разликата между две претегляния, взети през 24 часа плюс/минус 2 часа, не е по-голяма от 0,1 процента от първата от двете маси. След изсушаване и преди изпитване, пробите трябва да се съхраняват при 20°C плюс/минус 5°C, докато се достигне термично равновесие. След това изпитването трябва да се извърши в рамките на 24 часа.

По време на изпитването повърхностите на цилиндрите се почистват и се отстранява ронлив пясък от повърхностите на пробата, които ще контактуват с цилиндрите. Пробата се поставя в центъра на опорните цилиндри. Натоварващият цилиндър се поставя в центъра на пробата. Натоварването се увеличава постепенно със скорост от 0,25 плюс/минус 0,05 MPa/s, докато пробата се счупи. Натоварването при счупване се закръглява до най-близките 10 N и се записва местоположението на счупването. Ширината и дебелината на пробата се измерват в близост до равнината на счупване, а размерите се изразяват в милиметри с точност до 0,1 mm.

Якостта на огъване на всеки образец се изчислява по формулата, дадена в стандарта. Резултатът се изразява с точност до 0,1 мегапаскала. Ако счупването е извън центъра, на повече от 15 процента от разстоянието между опорните цилиндри от центъра на образеца, или ако се дължи на наличието на дефекти (като жилки или пукнатини), това се отбелязва в протокола от изпитването. Условията за счупване извън центъра са посочени в приложението към стандарта (Приложение Б).

Нашата организация, която от години подкрепя бизнеса във всички сектори чрез широк спектър от дейности по тестване, измерване, анализ и оценка, се гордее със силен екип от служители, които следят отблизо световните развития в науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенстват. В този контекст, ние също така предоставяме услуги по тестване в съответствие със стандарта „EN 12372 Методи за изпитване на естествен камък - Определяне на якостта на огъване при интензивно натоварване“.