EN 12390 Изпитване на втвърден бетон

Европейският стандарт „EN 12390 Изпитване на втвърден бетон“ се състои от следните подраздели, публикувани под едно и също заглавие:

• EN 12390-1 Част 1: Форма, размери и други изисквания за образци и форми описва формата, размерите и допустимите отклонения за образци за изпитване от лят бетон във формата на кубове, цилиндри и призми, както и формите, необходими за тяхното производство. Допустимите отклонения, посочени в този стандарт, се основават на изискванията за изпитвания на якост, но могат да се прилагат и за изпитвания на други свойства.

За целите на този стандарт се прилагат следните определения в допълнение към термините и определенията, дадени в EN ISO 1101:

• Номиналният размер е често използваното описание на размера на извадката.
• Посоченият размер е размерът на образеца в милиметри, избран и деклариран от диапазона от номинални размери, разрешени от потребителя на този стандарт.

Пробите за изпитване трябва да се вземат в съответствие с EN 12350-1. Пробата трябва да се смеси отново с помощта на контейнер или тава за рециклиране и бъркалка преди напълване на формите. Ако пробите се произвеждат извън мястото на вземане на проби, те могат да бъдат транспортирани до производствената площадка, при условие че пробата остане дехидратирана и годна за повторно смесване.

• Стандартът „EN 12390-3 Част 3: Якост на натиск на изпитвателни образци“ описва метод за определяне на якостта на натиск на втвърдени бетонни образци. По време на изпитването образците обикновено се натоварват до разрушаване в машина за изпитване на натиск, отговаряща на EN 12390-4. Максималното натоварване, поддържано от образеца, се записва и се изчислява якостта на натиск на бетона.
• Стандартът „EN 12390-4 Част 4: Якост на натиск - Спецификация за изпитвателни машини“ определя изискванията за производителност на машини за изпитване под налягане, използвани за измерване на якостта на натиск на бетон. Този стандарт се счита за важен поради следните причини:
  • Осигурява надеждни и повторяеми резултати от изпитванията за якост на натиск.
  • Помага за предотвратяване на грешки, причинени от неправилно подравняване на машината, лошо калибриране или неправилно зареждане.
  • Подпомага спазването на строителните разпоредби и осигуряването на качеството в строителните проекти.
  • Това повишава безопасността и експлоатационните характеристики на бетонните конструкции, като осигурява правилна класификация на якостта.
• Стандартът „EN 12390-5 Част 5: Якост на огъване на изпитвателни образци“ описва метод за определяне на якостта на огъване на втвърдени бетонни образци. По време на изпитването призматичните образци се подлагат на огъващ момент чрез прилагане на натоварване чрез горен и долен цилиндър. Записва се максималното понесено натоварване и се изчислява якостта на огъване.
• Стандартът „EN 12390-6 Част 6: Якост на опън на изпитвателни образци“ описва метод за определяне на якостта на опън на изпитвателни образци от втвърден бетон. Референтните образци са формовани цилиндрични образци. С този метод могат да се изпитват ядра с минимален диаметър 75 mm, отговарящи на изискванията на EN 12504-1. Използването на кубични или призматични образци е обхванато в приложението на стандарта (Приложение А). По принцип цилиндричният образец се подлага на натиск, приложен към тясна област по дължината му. Получената ортогонална сила на опън води до разрушаване на образеца при опън.
• Стандартът „EN 12390-7 Част 7: Плътност на втвърден бетон“ описва метод за определяне на плътността на втвърден бетон. Този метод е валиден за лек, нормален и тежък бетон. Той прави разлика между втвърден бетон, когато:
  • Както е получено
  • Наситена с вода
  • Сушени във фурна

Определят се масата и обемът на втвърдената бетонна проба и се изчислява плътността.

• Стандартът „EN 12390-8 Част 8: Дълбочина на проникване на вода под налягане“ описва метод за определяне на дълбочината на проникване на вода под налягане във втвърден бетон, втвърден с вода. Изпитването се извършва основно чрез прилагане на вода под налягане върху повърхността на втвърдения бетон. След това пробата се разделя и се измерва дълбочината на проникване на водния фронт.
• Стандартът „EN 12390-9 Част 9: Устойчивост на замръзване и размразяване със соли за размразяване - Образуване на котлен камък“ описва изпитването на бетон за устойчивост на замръзване и размразяване с вода и разтвор на натриев хлорид. Този метод може да се използва за сравняване на нови компоненти или нови бетонни състави с компонент или бетонен състав, за които е известно, че се представят адекватно в местната среда, или за оценка на резултатите от изпитванията спрямо някаква абсолютна числова стойност, базирана на местния опит.

Екстраполацията на резултатите от тестовете за оценка на различни бетони, т.е. нови компоненти или нови състави на бетона, изисква експертна преценка.

В някои случаи методите за изпитване може да не са подходящи за изпитване на специални бетони, като например високоякостен бетон или пропусклив бетон. В тези случаи резултатите трябва да се тълкуват с повишено внимание. Освен това, методите за изпитване в този стандарт може да не са в състояние да идентифицират агрегати, подложени на случайно излагане.

Няма установена корелация между резултатите, получени с трите метода на изпитване. Всички тестове ясно идентифицират лошо и добро поведение, но се различават по оценката си на граничното поведение. Прилагането на различни граници на приемане към резултатите от тестовете позволява оценка на различните степени на тежест на експозицията.

По време на изпитването, образци от плочи, изрязани от бетонни тестови образци, се подлагат на замразяване-размразяване в присъствието на 3 mm слой дейонизирана вода или 3% разтвор на натриев хлорид. Устойчивостта на замразяване-размразяване се оценява чрез измерване на масата, отделена от тестовата повърхност след 56 цикъла на замразяване-размразяване.

• Стандартът „EN 12390-10 Част 10: Определяне на устойчивостта на карбонизация на бетона спрямо нивата на въглероден диоксид в атмосферата“ описва метод за определяне на скоростта на карбонизация на бетона. Този стандарт включва процедура, използваща стандартизирана климатизирана камера и поставяне на проби в естествена зона, защитена от пряк дъжд. Процедурата със стандартизирана климатизирана камера е референтният метод. Тези процедури са приложими за първоначално изпитване на бетон, но не и за фабричен производствен контрол.

По време на изпитването, двойки греди (или два куба за всяка тестова възраст), взети от една и съща партида бетон, се съхраняват в климатизирано помещение или зона с естествено излагане, както е посочено тук. След определените времена на излагане, парче от гредата с дебелина приблизително 50 мм за всяка тестова възраст се чупи и се тества за дълбочина на карбонизация. Ако се използват кубчета, те се чупят наполовина и половината от всеки куб се използва за измерване на дълбочината на карбонизация, а другата половина се изхвърля. Дълбочината на карбонизация се измерва в три точки на всяка страна на всяка греда или куб, което води до потенциален общ брой от 12 измервания на проба и потенциален общ брой от 24 измервания за две проби. Изчислява се средната дълбочина на карбонизация от всички измервания. Останалите греди се връщат в климатизираното помещение за изпитване при други предварително определени възрасти. Скоростта на карбонизация се определя с помощта на поне три комплекта измервания, направени на 3 месеца, 6 месеца и 1 година.

• Стандартът „EN 12390-11 Част 11: Определяне на устойчивост на бетон към хлориди, еднопосочна дифузия“ описва метод за определяне на еднопосочна, нестационарна дифузия на хлориди и повърхностна концентрация в кондиционирани проби от втвърден бетон. Методът за изпитване позволява определянето на проникването на хлориди при определена възраст, например за класиране на качеството на бетона чрез сравнителни тестове. Тъй като устойчивостта на проникване на хлориди зависи от стареенето, включително ефектите от продължаващата хидратация, класирането може също да се промени с възрастта. Процедурата за изпитване не е приложима за бетон с повърхностни обработки като силани и може да не е приложима за бетон, съдържащ фибри.
• Стандартът „EN 12390-12 Част 12: Определяне на устойчивостта на карбонизация на бетон - Метод на ускорена карбонизация“ описва метод за количествено определяне на устойчивостта на карбонизация на бетон, използвайки условия на изпитване, които увеличават скоростта на карбонизация. След период на предварителна подготовка, изпитването се провежда при контролирани условия на експозиция с повишени нива на въглероден диоксид. Изпитването, проведено при референтни условия, продължава минимум 112 дни, с минимална възраст на пробата 28 дни преди втвърдяване, минимален период на предварителна подготовка 14 дни и период на експозиция 70 дни на повишени нива на въглероден диоксид. Тази процедура не е метод за определяне на дълбочината на карбонизация в съществуващи бетонни конструкции.
• Стандартът „EN 12390-13 Част 13: Определяне на модула на еластичност при срязване под натиск“ описва метод за определяне на секантен модул на еластичност под натиск на втвърден бетон, който може да бъде отлят или отстранен от конструкция. Методът на изпитване позволява определянето на два секантен модула на еластичност: началния модул, измерен при първото натоварване, и стабилизирания модул, измерен след три цикъла на натоварване.

Този стандарт включва два различни метода за изпитване. Метод А е за определяне както на началния, така и на стабилизирания модул, а Метод Б е за определяне само на стабилизирания модул.

По принцип, изпитваният образец се натоварва с аксиален натиск, напреженията и деформациите се записват и секантен наклон на кривата на напрежение-деформация се определя при първоначално натоварване (само метод А) и след три цикъла на натоварване (методи А и Б). Секантен наклон е известен като сечен модул на еластичност при натиск. Изпитвателните образци могат да бъдат отлети или взети от съществуваща конструкция.

• Стандартът „EN 12390-14 Част 14: Полуадиабатен метод за определяне на топлината, отделена от бетона по време на процеса на втвърдяване при полуадиабатни условия“ описва процедура за определяне на топлината, отделена от бетона по време на процеса на втвърдяване в лаборатория. Процедурата за полеви изпитвания е включена в Приложение Б. Изпитването е подходящо за проби, при които декларираната стойност на най-едрата фракция на агрегатите, действително използвана в бетона, не е по-голяма от 32 mm. Адиабатната термодинамика е процесът, при който няма загуба или получаване на топлина или маса в работния флуид.
• Стандартът „EN 12390-15 Част 15: Адиабатен метод за определяне на топлината, отделена по време на процеса на втвърдяване на бетона“ описва процедура за определяне на топлината, отделена от бетона по време на процеса на втвърдяване при адиабатни условия. Изпитването е подходящо за проби, при които декларираната стойност на действително използваната в бетона фракция на най-едрия агрегат не е по-голяма от 32 mm.

По принцип, изпитването определя количеството топлина, отделено от бетона по време на процеса на втвърдяване при адиабатни условия на равни интервали, непосредствено след изливането на пробата. Изпитването се извършва с помощта на адиабатен калориметър, проектиран да минимизира загубите на топлина от бетонната проба. Прясно смесена бетонна проба се поставя във форма, която след това се вкарва в адиабатния калориметър и се измерва вътрешната температура на втвърдения бетон.

Изпитването е подходящо за бетон, съдържащ всички видове цимент, посочени в стандарт EN 206, с изключение на бързовтвърдяващи се цименти.

• Стандартът „EN 12390-16 Част 16: Определяне на свиване на бетон“ описва процедура за определяне на общото свиване на бетонни проби при условия на сушене. Всяко свиване или промени в дължината, които се случват в рамките на 24 часа след стареене и които могат да имат значителна амплитуда или последици в ограничено състояние, може да се наложи да бъдат измерени с помощта на допълнителна процедура, която не е включена в този стандарт. Информация за опростена процедура за определяне на автогенно свиване е включена в Приложение А. Изпитването е подходящо за проби, при които декларираната стойност на най-едрата фракция на агрегатите, действително използвана в бетона, не е по-голяма от 32 mm.
• Стандартът „EN 12390-17 Част 17: Определяне на пълзенето на бетон под натиск“ описва процедурата за определяне на пълзенето (общо пълзене, основно пълзене и пълзене при изсъхване) на втвърдени бетонни образци за изпитване, подложени на постоянни надлъжни компресионни товари. Този метод е подходящ за образци, при които декларираната стойност на най-едрата фракция на агрегатите, действително използвана в бетона, не е по-голяма от 32 mm. По принцип, образците за изпитване претърпяват промени в дължината си, когато са подложени на постоянни компресионни товари при специфични температурни условия и условия на относителна влажност.
• Стандартът „EN 12390-18 Част 18: Определяне на коефициента на миграция на хлориди“ описва процедурата за определяне на коефициента на миграция на хлориди в нестационарно състояние на втвърдени бетонни проби с определена възраст. Процедурата за изпитване не отчита взаимодействието на бетона със соления разтвор с течение на времето. Резултатът от изпитването е индикатор за дълготрайността на изследвания бетон по отношение на неговата устойчивост на проникване на хлориди.

Процедурата за изпитване не е приложима за бетонни проби с повърхностни обработки като силани. Ако агрегатът или други вградени елементи (като метални влакна или проводими частици) са електропроводими, това ще повлияе на величината на миграция на хлориди. Този факт се взема предвид при определяне на праговите стойности. Ако агрегатите произвеждат разлика в миграцията на хлориди с повече от половин порядък (по-висока или по-ниска), това ще попречи на сравняването на стойностите на миграция на хлориди между бетоните.

По принцип, проба от бетон или хоросан се поставя между алкален разтвор без хлорид и разтвор, съдържащ хлорид, и между два външни електрода се прилага електрическо напрежение, за да се насочат хлоридните йони в бетонната проба. След определено време пробата се разделя и дълбочината на проникване на свободните хлоридни йони се определя с помощта на подходящ цветен индикаторен разтвор. Коефициентът на миграция на хлоридите се изчислява въз основа на измерената дълбочина на проникване, величината на приложеното напрежение и други параметри.

• Стандартът „EN 12390-19 Част 19: Определяне на електрическо съпротивление“ описва два метода за измерване на електрическото съпротивление на бетон при условия на водонаситеност: референтен обемен метод и повърхностен метод. Този стандарт включва процедурата за калибриране на повърхностния метод, използвайки референтния обемен метод. И двата метода дават един и същ резултат за съпротивлението, при условие че се спазват принципите на настоящия стандарт.

Обемният метод е приложим за отлети проби или сърца, докато повърхностният метод е подходящ за използване с отлети проби, сърца и на строителни площадки, въпреки че не всички тези приложения са обхванати от този стандарт.

Този метод е приложим за стандартната гама бетон, обхванат от приложимите стандарти. Той не обхваща бетон, съдържащ метални компоненти или направен с порести агрегати. Използването на съпротивление за оценка на корозионния потенциал на армировката в съществуващи конструкции не е посочено в този стандарт. Използването на съпротивление за изпитване на ядки, взети от съществуваща конструкция, които изискват предварителна обработка чрез насищане с вода, не е разгледано в този стандарт.

• Стандартът „EN 12390-20 Част 20: Определяне на порьозност“ описва метод за определяне на порьозността (отворените пори) на втвърден бетон върху образци за изпитване от всякакъв вид (формовани, нарязани, с сърцевина) или форма. Този метод е подходящ за образци, при които декларираната стойност на най-едрата фракция на агрегатите, действително използвана в бетона, не е по-голяма от 40 mm. Методът за изпитване не е приложим за бетон, съдържащ леки агрегати.

Нашата организация, която от години подкрепя бизнеса във всички сектори чрез широк спектър от дейности по тестване, измерване, анализ и оценка, разполага със силен екип от служители, които следят отблизо световните развития в науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенстват. В този контекст, ние също така предоставяме услуги по тестване в съответствие със стандарта EN 12390 „Изпитване на втвърден бетон“.