EN 12371 Методи за изпитване на естествен камък - Определяне на устойчивост на замръзване

Европейски стандарт „EN 12371 Методи за изпитване на естествен камък - Определяне на устойчивост на замръзване“ описва метод, използван за оценка на ефекта от циклите на замръзване и размразяване върху естествени камъни. При използването на този стандарт, за терминологията е валиден стандартът „EN 12670 Естествен камък - Терминология“, а за наименуването - стандартът „EN 12440 Естествен камък - Номенклатура“.

Устойчивостта на замръзване е важен параметър за издръжливостта на несвързания естествен камък в студена среда. Устойчивостта на замръзване и размразяване в дадена среда зависи от порьозността на камъка, съдържанието му на влага и евентуалното наличие на разтворени соли.

Стандартът EN 12371 съдържа насоки както за по-кратък технологичен тест (Тест А), така и за идентификационен тест (Тест Б) за оценка на влиянието на циклите на замразяване и размразяване върху съответните експлоатационни характеристики. Както е определено в стандарт EN 12440, някои мрамори претърпяват промени във физическите си свойства в резултат на условията на изпитване, а не на циклите на замразяване и размразяване. В тези случаи трябва да се приложат допълнителни изпитвания (напр. стандарт „EN 14066 Методи за изпитване на естествен камък - Определяне на устойчивостта на стареене чрез термичен шок“).

Устойчивостта на замръзване на естествените каменни елементи се определя чрез метод на изпитване, който се състои главно от цикли на замръзване на въздух и размразяване във вода.

Основното оборудване, използвано в тези тестове, включва:

• Резервоар за замразяване с капацитет да побере необходимия брой проби и евентуално автоматична система за управление за програмиране на циклите на замразяване и размразяване в камерата с толеранс от плюс/минус 2,0 градуса. Ако няма подходяща автоматизирана система, тестовете могат да се извършат ръчно.
• Система за запис на температура, която може да измерва температурата с точност до 0,1 градуса.
• Устройство, което измерва динамичния модул на еластичност в съответствие със стандарта „EN 14146 Методи за изпитване на естествен камък - Определяне на динамичния модул на еластичност (чрез измерване на основната резонансна честота)“.
• Везнен инструмент с точност най-малко 0,01 процента от масата, която ще се претегля.
• Вентилирана фурна, която може да поддържа температура от 70 градуса плюс/минус 5 градуса.

Вземането на проби не е отговорност на изпитвателната лаборатория, освен ако не е изрично поискано. Броят на пробите за технологични изпитвания трябва да отговаря на съответния стандарт (включен също в таблицата, предоставена в стандарта). Необходими са два комплекта проби, единият тестван след цикли на замразяване и размразяване, а другият тестван без цикли на замразяване и размразяване. Всеки комплект се избира на случаен принцип от групата камъни, които ще бъдат тествани. Освен това се използва допълнителна проба за наблюдение на температурата на пробите. За тест за идентификация се избират седем проби, считани за представителни за каменното тяло, което се тества. Една от всеки седем проби се използва за наблюдение на основната температура.

Размерът на пробите трябва да бъде:

• Технологично изпитване (Тест А): Когато това изпитване се провежда за определяне на влиянието на циклите на замразяване и размразяване върху експлоатационните характеристики, пробите трябва да отговарят на съответния стандарт. Съответните стандарти са EN 12372 или EN 13161 за якост на огъване, EN 13364 за натоварване при скъсване в отвора за дюбел, EN 14066 за устойчивост на термичен шок и EN 1926 за якост на натиск.
• Тест за идентификация (Тест Б): Пробите са с форма на правоъгълни призми с размери 50 mm × 50 mm × 300 mm. Дългата ос трябва да е успоредна на равнините на анизотропията.

Първоначалните дефекти и всички неравности трябва да бъдат маркирани върху пробите с незаличими маркировки. За да се гарантира, че различните измервания на динамичния модул на еластичност, направени преди и след циклите на замразяване и размразяване, се извършват в едни и същи точки върху пробите, върху съответните повърхности на пробите трябва да се направят незаличими точкови маркировки. По време на определянето на динамичния модул на еластичност (в режим на огъване) се начертава незаличима линия през точката на оста на двете опори, върху които ще бъдат поставени пробите.

Пробата трябва да бъде снабдена с устройство (напр. термодвойка) за измерване на температурата на пробата по време на цикли на замразяване и размразяване. Устройството трябва да се постави в пробит отвор, успореден на дългата ос на пробата. Диаметърът на този отвор трябва да съответства на диаметъра на устройството. Центърът на отвора трябва да е на еднакво разстояние от краищата на пробата и на дълбочина най-малко 50 mm от горната част. Ако се използват кубчета, отворът трябва да е с дълбочина 25 мм плюс/минус 5 мм. Устройството трябва да се постави в отвора, който след това се запечатва, за да се предотврати проникването на вода.

Нашата организация разполага със силен екип, който следи отблизо развитието в областта на науката и технологиите по света и непрекъснато се усъвършенства. Сред многобройните проучвания за изпитване, измерване, анализ и оценка, предоставяни на предприятия в различни сектори, има и услуги за изпитване в съответствие със стандарта „EN 12371 Методи за изпитване на естествен камък - Определяне на устойчивост на замръзване“.