Тест на изолирани стъклопакети (IGU)

Изолационните стъклопакети (IGU) са проектирани да поддържат домовете по-топли през зимата и по-хладни през лятото. Изолационният стъклопакет обикновено се състои от два (понякога повече) стъклени панела, разделени от дистанционер и свързани по краищата. Изолационното въздушно пространство е запълнено с въздух или инертен газ, като аргон или криптон. Всеки стъклен панел има две повърхности, така че типичните стъклопакети с двоен стъклопакет имат четири повърхности.

Използването на аргон или криптон във въздушното пространство между два стъклопакета осигурява по-добра изолация, тъй като тези газове са по-плътни от въздуха и е по-малко вероятно да пропускат топлина през стъклопакета. В комбинация с нискоемисионно покритие на стъклото, тези газове работят за подобряване на общата U-стойност на прозореца (мярка за топлопреминаване през строителен елемент, като стена или прозорец). Колкото по-ниска е U-стойността, толкова по-добър е стъклопакетът.

Използването на 90 процента аргонов газ вместо въздух в нискоемисионен изолационен стъклопакет може да подобри U-стойността на прозореца с до 16 процента. По подобен начин, криптонът увеличава U-стойността в нискоемисионен изолационен стъклопакет с до 27 процента. Използването на инертен газ вместо въздух в изолационен стъклопакет обаче може да увеличи както времето, така и разходите за изграждане на прозореца.

Компонентите на изолираните стъклопакети са:

• Стъкло: Стъклото в стъклопакетите може да бъде с различна дебелина и вид. Ламинирано или закалено стъкло може да се използва в зони, където безопасността или издръжливостта са приоритет. Стъклопакетите могат да съдържат до три стъклени панела за ситуации, изискващи допълнителна топло- или звукоизолация. По-дебелото стъкло е по-скъпо, но по-ефективно.
• Дистанционер: Изолационните стъклопакети използват дистанционер, който разделя два стъклени панела по краищата/рамката на прозореца, където се срещат. Тези дистанционери обикновено съдържат някакъв вид десикант, който абсорбира влагата между панелите и предотвратява замъгляването. Ширината на дистанционера зависи от използвания газ за изолация и вида на прозореца. Обикновено, колкото по-широк е дистанционерът, толкова по-ефективен е прозорецът.
• Рамка на прозореца: Изолираното стъкло се използва в много различни видове прозорци, където ефективността е от съществено значение: прозорците с двойно окачване, прозорците с панорамни врати, прозорците с крило и покривните прозорци използват изолирано стъкло, за да предотвратят загубата на топлина.
• Газ: Газът, използван между стъклените панели, варира в зависимост от производителя. Обикновено инертен газ, като аргон, криптон или смес от двата, образува изолационна бариера между вътрешността и външната част.

Основната цел на изолираните стъклопакети е да подобрят топлинните характеристики на сградата, като намалят скоростта на топлопреминаване между вътрешността и външната част. Тези стъклопакети са проектирани да осигуряват по-добра изолация от еднослойните прозорци, което води до по-енергийно ефективно отопление и охлаждане.

Основната функция на стъклопакета е неговата изолационна способност, осигурена от следните механизми:

• Топлоизолация: Въздухът или газът между стъклата действат като термична бариера. Тъй като газове като аргон са по-плътни от въздуха, те осигуряват по-добра изолация, като намаляват количеството топлина, преминаващо през прозореца. Това помага за поддържане на вътрешната температура, намалявайки зависимостта от отоплителни или охладителни системи.
• Звукоизолация: Стъклените слоеве и запълненото с газ пространство действат и като ефективна звукова бариера, намалявайки предаването на шум отвън. Това е особено полезно в градска среда или в близост до натоварени пътища, където шумовото замърсяване е проблем.
• Контрол на кондензацията: Благодарение на изолационната бариера, вътрешната стъклена повърхност на прозореца има тенденция да се задържа по-близо до стайната температура. Това намалява вероятността от образуване на конденз от вътрешната страна на прозореца, подобрявайки качеството на въздуха в помещенията и предотвратявайки развитието на мухъл.
• UV защита: Някои стъклопакети са със специални покрития, които блокират значителен процент от вредното ултравиолетово (UV) лъчение на слънцето. Това помага за удължаване на живота на интериорни мебели като килими, завеси и тапицерия, като предотвратява избледняването им.

Важно е да се тестват изолираните стъклопакети, за да се гарантира, че отговарят на стандартите за производителност, безопасност и издръжливост. Тези тестове оценяват изолационната способност на устройството и структурната му цялост спрямо топлина, звук, влага и други фактори на околната среда. Често срещаните методи за тестване, използвани за оценка на производителността и качеството на изолираните стъклопакети, включват:

• Изпитване на топлоизолация: Топлинните характеристики са един от най-важните аспекти на стъклопакетите. Тези тестове оценяват колко добре стъклопакетът задържа топлината или се съпротивлява на топлинния поток, което пряко влияе върху енергийната ефективност.
  • Изпитване на U-стойност: U-стойността (коефициент на топлопреминаване) е мярка за това колко топлина се губи през стъклопакет. Колкото по-ниска е U-стойността, толкова по-добри са изолационните характеристики на стъклопакета. Този метод е в съответствие с ASTM E2188 или ISO 12567-2. Измервател на топлинен поток или подобно устройство измерва количеството топлина, преминаващо през стъклопакета.
  • Изпитване за U-стойност на средното стъкло: Това изпитване измерва топлинните характеристики на стъклената част на изолиран стъклопакет, с изключение на рамката. То оценява скоростта на топлопреминаване през слоевете стъкло. Този метод е в съответствие с ASTM E2190 или ISO 12567-1.
• Изпитване за устойчивост на конденз: Устойчивостта на конденз се отнася до способността на прозореца да устои на образуването на влага по повърхността си. Образуването на конденз от вътрешната страна на прозорците може да доведе до развитие на мухъл и влошаване на строителните материали. Методите, описани в ASTM E903 или ISO 10292, измерват температурата на повърхността на изолационен елемент при стандартни условия, за да се определи дали се образува конденз.
• Изпитване на звукоизолация и акустични характеристики: Звукоизолацията или акустичните характеристики на изолираните стъклопакети са важни в зони, чувствителни към шум. Този тест определя колко ефективно изолационният елемент намалява предаването на звук от външни източници. ASTM E90 е общ стандарт за изпитване на загубите от предаване на звук в прозорци.
• Тестове за въздухонепропускливост и уплътняване: Въздухонепропускливостта е важен фактор за загубата на енергия и работата на изолационните елементи. Уплътнението между стъклата трябва да остане херметично, за да се запазят изолационните им свойства. Стандартите ASTM E283 или ISO 5970 измерват въздухонепропускливостта през прозорците. Към стъклопакета се прилага постоянен въздушен поток и се измерва количеството въздух, изтичащ през уплътнителния ръб.
• Изпитване за структурна цялост и устойчивост на натоварване: Стъклопакетът трябва да може да издържи на външни натоварвания, като например налягане на вятъра, като същевременно запази структурната си цялост. Стандартите ASTM E330 и ASTM E331 обикновено се използват за оценка на структурните характеристики на прозорците под налягане на вятъра и проникване на вода.
• Тест за водоустойчивост: Тестът за водоустойчивост гарантира, че изолираният стъклопакет може ефективно да предотврати навлизането на вода в сградата по време на силен дъжд или други екстремни метеорологични условия. Стандартът ASTM E331 включва пръскане на вода под налягане в прозореца, за да се определи дали има изтичане на вода в сградата.
• Изпитване за устойчивост на удар: Устойчивостта на удар е особено важна в зони, където безопасността и сигурността са от първостепенно значение, като например търговски сгради с висок трафик или зони, изложени на тежки метеорологични условия. ASTM F1915 и ASTM E1996 са стандарти, използвани за изпитване на устойчивостта на удар на прозорци и остъкляващи системи. Тези тестове симулират удара на предмети или отломки върху прозорец.
• Тестване за устойчивост на UV лъчи и избледняване: UV лъчението може да влоши характеристиките на прозорците и да доведе до избледняване на вътрешното обзавеждане. Върху стъклопакетите могат да се нанесат специални покрития, за да се намали пропускането на UV лъчи. Стандартите ASTM G154 или ISO 4892 оценяват как покритията или самото стъкло предпазват от UV разграждане, като симулират дългосрочно UV излагане на повърхността на изолационния елемент.
• Тестове за издръжливост и стареене: За да се оцени колко добре се представят стъклопакетите с течение на времето, тестовете за издръжливост и стареене симулират дългосрочно излагане на фактори на околната среда, като топлина, влажност и UV лъчение. Често се използват стандартите ASTM E773 и ASTM E2190.
• Изпитване за задържане на газ: За изолационни стъклопакети, пълни с инертни газове като аргон или криптон, е важно да се гарантира, че газът остава в стъклопакета за продължителни периоди от време, запазвайки изолационните си свойства. Стандартите ASTM E2188 или ASTM E2190 могат да се използват за оценка на задържането на газ в пространството между стъклата. Това включва измерване на концентрацията на газ с течение на времето, за да се определи дали тя остава в рамките на определените граници.

Нашата организация, която от години подкрепя бизнеса във всички сектори чрез широк спектър от дейности по тестване, измерване, анализ и оценка, разполага със силен екип от служители, които следят отблизо световните развития в науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенстват. В този контекст, ние предоставяме и услуги за тестване на стъклопакети (IGU) на бизнеса.