EN 772 Методи за изпитване на зидани елементи

Европейският стандарт „EN 772 Методи за изпитване на зидани елементи“ се състои от множество подраздели, публикувани под едно и също заглавие. Те са:

• Стандартът „EN 772-1 Част 1: Определяне на якостта на натиск“ описва метод за определяне на якостта на натиск на зидарски елементи. По принцип, след подготовка, образците се поставят и центрират върху плочата на машина за изпитване на натиск, ако е необходимо. Прилага се равномерно разпределено натоварване, което се увеличава непрекъснато до разрушаване. Като материали се използват пясък и цимент с максимален размер на зърната 1 mm.

Методът за вземане на проби трябва да отговаря на съответния раздел на този стандарт. Минималният брой проби трябва да бъде шест, но в спецификацията на продукта може да бъде посочен по-голям минимален брой, като в този случай се използва по-големият брой. В случай на големи зидарски блокове, представителни парчета, като например кубчета, могат да бъдат изрязани от зидарския блок на различни места, както е посочено в съответния раздел на EN 771.

• Стандартът „EN 772-2 Част 2: Определяне на процентната площ на кухините в зидарски блокове от бетонни агрегати (чрез вдлъбване на хартия)“ описва метод за определяне на процентната площ на кухините в зидарски блокове от бетонни агрегати. По принцип, след подготовка на пробите, дебели листове хартия се притискат към тестовите повърхности на зидарските блокове и процентната площ на кухините се определя чрез измерване на вдлъбнатината.

Методът за вземане на проби трябва да отговаря на EN 771-3. Минималният размер на пробата е шест, но в спецификацията на продукта може да бъде посочен по-голям минимален размер на пробата, като в този случай се използва по-големият брой. Всякакви грапавости по изпитваната повърхност на стенния шкаф трябва да бъдат отстранени.

• Стандартът „EN 772-3 Част 3: Определяне на нетния обем и процента на кухините в глинени зидарски блокове чрез хидростатично претегляне“ описва метод за определяне на нетния обем и процента на кухините в глинени зидарски блокове (включително кухини и клетки). Принципът на това изпитване е да се получи нетният обем на зидарския блок чрез претеглянето му във въздух и във вода и да се получи обемът на кухините чрез изваждане на този обем от брутния обем, получен чрез измерване на неговите размери.

Методът за вземане на проби трябва да отговаря на EN 771-1. Минималният размер на пробата е шест, но в спецификацията на продукта може да бъде посочен по-голям минимален размер на пробата, като в този случай се използва по-големият брой.

По време на изпитването дължината, ширината и височината на пробата се измерват съгласно EN 772-16. Пробата се потапя във вода за поне един час. Ако видимите маси, измерени чрез две последователни претегляния през 30-минутни интервали, се различават с по-малко от 0,2 процента, пробата се изважда от водата и резултатът от второто претегляне се записва като видима маса. Повърхностната вода се отстранява с влажна кърпа и теглото се определя веднага.

• Стандартът „EN 772-4 Част 4: Определяне на истинска и обемна плътност, както и на обща и открита порьозност за зидарски блокове от естествен камък“ описва метода за определяне на истинската плътност, обемната плътност и откритата и общата порьозност на зидарски блокове от естествен камък. По принцип обемната и истинската плътност на блоковете се изчисляват след изсушаване до постоянна маса и изчисляване на обема и непропускливия обем.

Методът за вземане на проби трябва да отговаря на стандарт EN 771-6. Минималният брой проби трябва да бъде пет, но в спецификацията на продукта може да бъде посочен по-голям минимален брой, като в този случай трябва да се използва по-големият брой. Тестовите проби могат да бъдат във формата на цилиндър, куб или призма и трябва да бъдат получени чрез диамантено рязане или пробиване с ядка. Обемът им трябва да бъде най-малко 25 cm³. Освен това съотношението повърхност/обем трябва да бъде между 0,1 и 0,2 mm⁻¹ ^. Пробите се сушат при температура от 70 градуса плюс/минус 5 градуса, докато се достигне постоянна маса. Постоянна маса се постига, ако по време на процеса на сушене последващи претегляния на интервали от най-малко 24 часа покажат, че загубата на маса между две определяния е по-малка от 0,1 процента от масата.

• Стандартът „EN 772-5 Част 5: Определяне на съдържанието на активни разтворими соли в глинени зидарски блокове“ описва метод за определяне на съдържанието на активни разтворими соли в глинени зидарски блокове. Методът се основава на екстракция на вода от представителна натрошена проба от глинени зидарски блокове и определя количествата разтворими магнезиеви, натриеви и калиеви йони, отделени при условията на изпитване. Това може да бъде свързано с потенциално вредното въздействие на солите на тези йони върху циментовите разтвори или дори върху самите блокове при определени условия. Тези соли са известни като активни разтворими соли в EN 771-1.

Тестовете използват солна киселина (относителна плътност 1,18) с дестилирана или дейонизирана вода за екстрахиране на активни разтворими соли от пробата и приготвяне на аналитични тестови разтвори. Всички химикали трябва да са с аналитична реактивна чистота.

Методът за вземане на проби трябва да отговаря на EN 771-1. Минималният брой проби, необходими за определяне на съдържанието на активна разтворима сол, е шест и трябва да обхващат всички единици, но в спецификацията на продукта може да бъде посочен по-голям брой, като в този случай трябва да се използва по-големият брой. Пробите трябва да се вземат по такъв начин, че да не са изложени на вода, която би могла да отдели разтворими соли от единиците. Представителна проба от 50 g до 250 g материал, смлян така, че да премине през сито за изпитване с размери 150 µm, се приготвя от общата проба от единици, като се използва описаният тук метод на раздробяване.

• Стандартът „EN 772-6 Част 6: Определяне на якостта на опън при огъване на зидарски елементи от бетонни агрегати“ описва метод за определяне на якостта на опън при огъване на зидарски елементи от бетонни агрегати с ширина по-малка от 100 mm и съотношение дължина/ширина по-голямо от 10, в съответствие със стандарт EN 771-3.

Минималният размер на пробата трябва да бъде три, но спецификацията на продукта може да посочи по-голям минимум, като в този случай трябва да се използва по-големият брой. Всички единични тестови проби трябва да бъдат климатизирани в среда със следните условия: относителна влажност 65 процента, температура 15°C и продължителност 14 дни. По време на процеса на кондициониране, ако загубата на маса е по-малка от 1 процент от единичната маса при последователни претегляния на интервали от най-малко 24 часа, единицата може да се счита за изсушена на въздух. Методът за вземане на проби трябва да бъде посочен в протокола от изпитването. Размерите на пробите се измерват в съответствие с EN 772-16.

• Стандартът „EN 772-7 Част 7: Определяне на водопоглъщаемостта на хидроизолационни глинени стенни елементи чрез варене във вода“ описва метод за определяне на водопоглъщаемостта на хидроизолационни едри глинени стенни елементи чрез варене на проби във вода за определен период от време. По принцип пробите се претеглят след изсушаване до постоянна маса, след което се потапят във вряща вода за 5 часа, избърсват се и се претеглят. Изчислява се съотношението на увеличението на масата на наситените проби към сухата маса.

Методът за вземане на проби трябва да отговаря на EN 771-1. Минималният размер на пробата е шест, но в спецификацията на продукта може да бъде посочен по-голям минимален размер на пробата, като в този случай трябва да се използва по-големият брой. Тестовите проби трябва да се сушат до постоянна маса във вентилирана сушилня при 105°C плюс/минус 5°C. По време на процеса на сушене постоянна маса се постига, ако при две последователни претегляния, направени през 24 часа, загубата на маса между двете определяния не е повече от 0,2 процента от общата маса.

• Стандартът „EN 772-8 Част 8: Определяне на водопоглъщаемостта на зидарски елементи от бетонни агрегати чрез омокряне“ описва метод за определяне на водопоглъщаемостта на зидарски елементи от бетонни агрегати чрез накисване на проби във вода за определено време.
• Стандартът „EN 772-9 Част 9: Определяне на обем, процент на кухини и нетен обем на глинени и калциево-силикатни зидарски блокове с пясъчен пълнеж“ описва метод за определяне на обема, процента на кухини и нетния обем на калциево-силикатни зидарски блокове, съдържащи клетки, жаби и отвори. Принципът на това изпитване е да се измери обемът на кухините в зидарски блок чрез измерване на обема пясък, необходим за запълването им.
• Стандартът „EN 772-10 Част 10: Определяне на съдържанието на влага в зидарски блокове от калциев силикат и автоклавен газобетон“ описва метод за определяне на съдържанието на влага в зидарски блокове от калциев силикат и автоклавен газобетон. По принцип, след изсушаване до постоянна маса, съдържанието на влага се изчислява като съотношение на загубата на маса по време на сушене към масата след изсушаване.
• Стандартът „EN 772-11 Част 11: Определяне на водопоглъщането поради капилярно действие на агрегатни бетонни, газобетонни, изкуствени и естествени каменни зидарски елементи и на началната водопоглъщаемост на глинени зидарски елементи“ описва метод за определяне на коефициента на водопоглъщане поради капилярно действие за агрегатни бетонни, газобетонни, естествени и изкуствени каменни зидарски елементи и на началната водопоглъщаемост на глинени зидарски елементи.
• Стандартът „EN 772-12 Част 12: Определяне на промяната в дължината по време на движение на влага в автоклавирани газобетонни стенни елементи“ описва метода за измерване на промяната в размерите на автоклавирани газобетонни стенни елементи между две определени условия на влажност.
• Стандартът „EN 772-13 Част 13: Определяне на нетната и брутната суха плътност на зидарски блокове (с изключение на естествен камък)“ описва метод за определяне на нетната и брутната суха плътност на зидарски блокове (с изключение на зидарски блокове от естествен камък). По принцип пробите, които ще бъдат изпитвани, се поставят в отворените отвори на кръгли контейнери, в които налягането на водните пари се поддържа на подходящи нива посредством наситени солеви разтвори. Контейнерите се поставят в контролирана температура с постоянно налягане на водните пари, различно от това вътре в контейнерите. Скоростта на пренос на влага се определя от промяната в теглото на контейнерите при постоянни условия.
• Стандартът „EN 772-14 Част 14: Определяне на движението на влагата в бетон с агрегати и произведени зидарски елементи“ описва метод за измерване на движението на влагата в бетон с агрегати и произведени зидарски елементи между две определени екстремни стойности на влага. По принцип този метод на изпитване определя следното в зидарски елементи със същия състав на бетона и същия метод за вземане на проби:
  • Първоначално състояние и състояние на разширение след 4 дни накисване във вода
  • Първоначално състояние и свиване след сушене в продължение на 21 дни във вентилирана фурна при 33 градуса
• Стандартът „EN 772-15 Част 15: Определяне на пропускливостта на водни пари на автоклавирани газобетонни стенни елементи“ описва метод за определяне на стационарната пропускливост на водни пари на автоклавирани газобетонни стенни елементи в горния и долния хигроскопичен диапазон. Този метод на изпитване е ограничен до продукти, от които могат да се изработят дисковидни образци с еднаква дебелина. Не са дадени изисквания за кондициониране на образците. Ако обаче образците не са в приблизително въздушно сухо състояние в началото на изпитването, изпитвателната схема отнема повече време, за да достигне равновесие.

Пробите, които ще бъдат изпитвани, се поставят в отворените отвори на кръгли контейнери, в които налягането на водните пари се поддържа на подходящи нива посредством наситени солеви разтвори. Контейнерите се поставят в температурно контролирана среда с постоянно налягане на водните пари, различно от това вътре в контейнерите. Скоростта на пренос на влага се определя от промяната в теглото на контейнерите при постоянни условия.

• Стандартът „EN 772-16 Част 16: Определяне на размери“ описва метода за определяне на общите размери, дебелината и комбинираната дебелина на стените и обвивките, дълбочината на кухините и равнинната паралелност на носещите повърхности на стенните елементи. По принцип, след подготовката, дължината, ширината и височината на пробите, дебелината на обвивките и стените, дълбочината на отворите и равнинната паралелност на носещите повърхности се измерват с подходящ инструмент.
• Стандартът „EN 772-18 Част 18: Определяне на устойчивостта на замръзване-размразяване на калциево-силикатни зидарски блокове“ описва метод за определяне на устойчивостта на замръзване-размразяване на калциево-силикатни зидарски блокове. По принцип калциево-силикатните зидарски блокове се кондиционират чрез потапяне във вода за предварително определен период и след това се подлагат на многократни цикли на замръзване-размразяване. Повредите се оценяват визуално. За образци, при които са видими визуални повреди, якостта на натиск на блоковете може да се сравни с подобни образци, които не са подложени на режим на замръзване-размразяване.
• Стандартът „EN 772-19 Част 19: Определяне на разширението на големи хоризонтално перфорирани глинени зидарски блокове“ описва ускорен метод за определяне на разширението на големи хоризонтално перфорирани глинени блокове с размер 400 mm или повече и дебелина на обвивката по-малка от 12 mm. По принцип, това изпитване измерва промяната в дължината, произтичаща от излагането на изпитваните образци на вряща вода в продължение на 24 часа.
• В стандарта „EN 772-20 Част 20: Определяне на гладкостта на повърхностите на зидарски елементи от бетон с агрегати, изкуствен камък и естествен камък“ е описан метод за определяне на гладкостта на повърхностите на зидарски елементи от бетон с агрегати, изкуствен камък и естествен камък.

Методът за вземане на проби трябва да бъде посочен в протокола от изпитването. Минималният размер на пробата е шест, но в спецификацията на продукта може да бъде посочен по-голям минимален размер на пробата, като в този случай трябва да се използва по-големият брой. Преди измерване, всички ненужни материали, полепнали по единицата от производствения процес, трябва да бъдат отстранени.

• Стандартът „EN 772-21 Част 21: Определяне на водопоглъщаемостта на глинени и калциево-силикатни зидарски елементи чрез поглъщане на студена вода“ описва метод за определяне на водопоглъщаемостта на глинени и калциево-силикатни зидарски елементи чрез потапяне в студена вода. По принцип, след изсъхване до постоянна маса, зидарският елемент се потапя във вода за 24 часа и се определя увеличението на масата.
• Стандартът „EN 772-22 Част 22: Определяне на устойчивостта на замръзване/размразяване на глинени зидарски елементи“ описва метод за определяне на устойчивостта на замръзване/размразяване на глинени зидарски елементи в една от двете категории, F1 или F2. По принцип, панел от глинени зидарски елементи се сглобява от елементи и бързовтвърдяващ се хоросан, които след като се втвърдят достатъчно, се потапят във вода за определен период. След това панелът се охлажда за определен период и водата в съседните елементи се размразява и замразява отново многократно, докато задната страна на панела остава постоянно замръзнала (което създава т.нар. ефект на компресия). Повредите, причинени от замръзването и размразяването, се оценяват и използват за определяне на устойчивостта на замръзване/размразяване на тухлите.

Нашата организация, която от години подкрепя бизнеса във всички сектори чрез широк спектър от дейности по тестване, измерване, анализ и оценка, разполага със силен екип от служители, които следят отблизо световните развития в науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенстват. В този контекст, ние също така предоставяме услуги за тестване в съответствие със стандарта EN 772 Методи за изпитване на зидани елементи.