EN ISO 5173 Разрушителни изпитвания на заварки в метални материали - Изпитвания на огъване

Стандартът „EN ISO 5173 Разрушителен контрол на заваръчни шевове в метални материали - Изпитвания на огъване“, който се основава на европейски стандарт и впоследствие е публикуван от Международната организация по стандартизация (ISO), описва метода за извършване на напречни изпитвания на огъване в корена, челната част и страничната част на образци за изпитване, взети от челни заварки, плакирани челни заварки (подразделени на заварки в плакирани листове и плакирани заварки) и плакирани без челни заварки, с цел да се разкрият дефекти на или близо до повърхността на образеца за изпитване под опън по време на изпитването на огъване или да се оцени пластичността.

Този стандарт определя също размерите на изпитвания образец. Той също така определя методи, които да се използват вместо изпитвания на напречно огъване с матрица за заварени съединения, когато основните материали, зоните, засегнати от топлина, или заваръчният метал имат значителни разлики във физичните и механичните свойства в сравнение с огъването. Този стандарт се прилага за метални материали във всички форми на изделия със заварени съединения, изработени чрез какъвто и да е заваръчен процес.

За целите на този стандарт се прилагат следните термини и определения:

• Образецът за изпитване на напречно огъване за заваряване с единия край се отнася до образеца за напречно заваряване, при който повърхността е опъната.
• Образецът за изпитване на напречно огъване на корена при заваряване на единия край се отнася до образеца за напречно заваряване на края, при който коренът е опънат.
• Образец за изпитване с напречно странично огъване за заваряване от единия край се отнася до образеца за заваряване, при който повърхността под напрежение е заваръчният участък.
• Изпитвателният образец за надлъжно огъване на повърхността при заваряване на единия край се отнася до образеца, чиято посока е успоредна на посоката на заваряване на края, а повърхността е под напрежение.
• Изпитвателната проба за надлъжно огъване на корена при заваряване на единия край се отнася до заваръчна проба, чиято посока е успоредна на посоката на заваряване на края, а коренът е под напрежение.
• Образецът за изпитване с челно огъване за нечелно заварена облицовка се отнася до образец, в който облицовката е под напрежение. Може да се прилага както за напречни, така и за надлъжни образци.
• За облицовка без челно заваряване, образецът за изпитване на странично огъване се отнася до образец, при който напречното сечение на облицовката е под напрежение. Може да се прилага както за напречни, така и за надлъжни образци.
• Образец за изпитване на челно огъване за челно заварена облицовка се отнася до образец за челно заваряване, при който облицовката е под напрежение.
• Образец за изпитване на странично огъване за челно заварена облицовка се отнася до образеца за челно заваряване, при който напречното сечение на облицовката е под напрежение.

По принцип, при провеждане на изпитването, от заварено съединение се взема напречен или надлъжн образец за изпитване и се подлага на пластична деформация чрез огъване, без да се обръща посоката на огъване, така че една от повърхностите или секциите на завареното съединение да е под напрежение. Температурата, при която се провеждат изпитванията, трябва да се запише. Скоростта на изпитването трябва да бъде постоянна и, когато е известна, трябва да се запише. Изпитването трябва да се извърши в съответствие с един от методите, описани в този стандарт.

Методите за изпитване, описани в EN ISO 5173, се използват за оценка на пластичността и якостта на заваръчните шевове, по-специално способността на заварения материал да претърпи пластична деформация без напукване. Основните методи за изпитване на огъване са:

• Изпитване за огъване на повърхността: Външната повърхност (лицевата страна) на заваръчния шев се подлага на опън. Това изпитване се извършва, за да се провери за пукнатини, липса на сплав, непълно проникване или други дефекти на заваръчния шев и да се гарантира, че заваръчният метал и зоната, засегната от топлина, могат да издържат на пластична деформация.
• Изпитване за огъване на корена: Коренът (противоположната страна) на заваръчния шев се подлага на опън. Това изпитване се извършва за откриване на дефекти в корена, като непълно проникване, непълно сливане, порьозност, пукнатини в или близо до корена на заваръчния шев, и за да се гарантира, че областта на корена може да претърпи пластична деформация без разрушаване.
• Изпитване за странично огъване: Напречно сечение на заваръчния шев се изпитва, като страната е под опън. Това изпитване се извършва, за да се идентифицират вътрешни дефекти, които не могат да бъдат открити само чрез изпитвания за огъване по лице или в корен, и за да се гарантира, че цялата заваръчна зона има достатъчна пластичност и якост. Обикновено се използва, когато дебелината на материала е твърде голяма за изпитвания за огъване по лице или в корен.
• Изпитване за надлъжно огъване: Образец се огъва по оста на заваръчния шев (по-рядко срещано). Това изпитване се извършва, за да се оцени общата пластичност на заваръчния шев и околните области по посока на заваръчния шев и да се идентифицират дефекти като надлъжни пукнатини, липса на сплав, включвания и порьозност, подравнена със заваръчния шев.

Тези методи за изпитване се използват в различни ситуации за оценка на механичната цялост и якостта на заварени съединения в метални материали.

Образците за изпитване трябва да се подготвят така, че процесът на подготовка да не повлияе на основния материал или заваръчния метал. Размерът и подготовката на образците зависят от дебелината на материала и вида на изпитването за огъване. Образците обикновено са правоъгълни и се изработват от заварено съединение.

При провеждане на изпитването, пробата се поставя върху две опори и се огъва над матрица (дорник) с определен диаметър. В зависимост от метода, огъването може да се извърши с помощта на машина за насочвано изпитване на огъване или ролки. Ъгълът на огъване и диаметърът на матрицата се избират въз основа на вида и дебелината на материала.

След огъване, изпитваният образец се изследва за повърхностни пукнатини или други прекъсвания. Критериите за приемане се основават на максимално допустимите размери на пукнатините или наличието на очевидни дефекти. Пукнатини, причинени от ръбови ефекти или съществуващи дефекти (не свързани със заваряване), могат да бъдат игнорирани, ако са ясно идентифицирани.

Накратко, целта на този стандарт е да гарантира, че заварените съединения имат адекватна пластичност и не съдържат значителни вътрешни или повърхностни дефекти. Той се използва често при изпитвания за квалификация на заваръчни шевове и контрол на качеството на заварени продукти.

Нашата организация, която от години подкрепя бизнеса във всички сектори чрез широк спектър от дейности по тестване, измерване, анализ и оценка, разполага със силен екип от служители, които следят отблизо световните развития в науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенстват. В този контекст, ние също така предоставяме услуги за тестване в съответствие със стандарта EN ISO 5173 „Разрушителен контрол на заварки в метални материали - Изпитвания на огъване“.