EN 826 Топлоизолационни продукти за строителни приложения - Определяне на поведението под налягане

Европейският стандарт „EN 826 Топлоизолационни продукти за строителни приложения - Определяне на компресионното поведение“ описва оборудването и процедурите, които трябва да се използват при определяне на компресионното поведение на изпитваните образци. Тези процедури се отнасят за топлоизолационни продукти и могат да се използват за определяне на напрежението на натиск при изпитвания за пълзене под налягане и за приложения, където изолационните продукти са подложени само на краткотрайни натоварвания.

Този метод може да се използва за целите на контрол на качеството. Може да се използва и за получаване на референтни стойности, от които могат да се изчислят проектните стойности, използвайки коефициенти на безопасност.

За целите на този стандарт се прилагат следните термини и определения:

• Относителна деформация: Отнася се до съотношението на намаляването на дебелината на изпитвания образец, измерено в посока на натоварване, към началната дебелина.
• Якост на натиск: Отнася се до съотношението на максималната сила на натиск, достигната, когато деформацията при провлачване или разкъсване е по-малка от 10 процента, към началната площ на напречното сечение на изпитвания образец.
• Напрежение на натиск при 10 процента деформация: За продукти, които показват 10 процента деформация преди евентуално огъване или разкъсване, това се отнася до съотношението на силата на натиск при 10 процента деформация към началната площ на напречното сечение на изпитваната проба.
• Модул на еластичност на натиск: Отнася се до частното на напрежението на натиск спрямо съответното напрежение под границата на пропорционалност, когато има линейна зависимост.

По принцип, натискната сила се прилага с определена скорост на изместване, перпендикулярна на основните повърхности на квадратно изрязан образец за изпитване, и се изчислява максималното напрежение, понасяно от образеца. За конични продукти, образците за изпитване трябва да бъдат изрязани, за да се получат две успоредни повърхности. Когато максималната стойност на напрежението съответства на деформация по-малка от 10 процента, тя се определя като якост на натиск и съответната деформация се отчита. Ако не се наблюдава счупване преди достигане на 10-процентната деформация, се изчислява напрежението на натиск при 10 процента деформация и стойността му се отчита като напрежение на натиск при 10 процента деформация.

Оборудването, използвано в тестовете, е:

• Машина за изпитване на натиск: Машина за изпитване на натиск, имаща две много твърди, полирани, квадратни или кръгли плоскопаралелни плочи, проектирани да отговарят на съответния диапазон от сили и премествания, и с минимална дължина на страната (или диаметър), равна на дължината на страната (или диагонала) на изпитвания образец. Едната плоча трябва да бъде неподвижна, другата, ако е приложимо, подвижна и свързана чрез централно разположена сферична връзка, за да се гарантира, че върху изпитвания образец се прилага само аксиална сила. Подвижната плоча трябва да може да се движи с постоянна скорост на преместване в съответствие с този стандарт.
• Измервател на преместване: Устройство за измерване на преместване, което е инсталирано в машина за изпитване на налягане и осигурява непрекъснато измерване на преместването на движещата се плоча с точност плюс/минус 5 процента или плюс/минус 0,1 мм, което от двете е по-малко.
• Силамер: Сензор, прикрепен към една от плочите на машината, за измерване на силата, генерирана от реакцията на пробата спрямо плочите. Този сензор трябва да е такъв, че собствената му деформация по време на процеса на измерване да е незначителна в сравнение с измерената деформация или, ако не, да бъде включена в изчислението. Той също така трябва да може да измерва силата непрекъснато с точност плюс или минус 1 процент.
• Записващо устройство: Устройство, което позволява едновременно записване на сила и преместване, предоставяйки крива като функция на преместването. Кривата предоставя допълнителна информация за поведението на продукта и евентуално позволява определянето на модула на еластичност на натиск.

Тестовите проби трябва да са с дебелината на оригиналния продукт. Ширината на тестовите проби не трябва да бъде по-малка от тяхната дебелина. Продукти с формовани външни повърхности, които остават в употреба, се изпитват с непокътнати външни повърхности. Тестовите проби не трябва да се наслагват, за да се получи по-дебела повърхност за изпитване.

Тестовите проби трябва да бъдат нарязани на квадрати и да имат следните размери:

• 50 мм х 50 мм
• 100 мм х 100 мм
• 150 мм х 150 мм
• 200 мм х 200 мм
• 300 мм х 300 мм

Изборът на размери, които ще се използват, е посочен в съответния продуктов стандарт. При липса на продуктов стандарт, размерите на изпитваните образци могат да бъдат договорени между страните. Линейните размери се определят в съответствие с EN 12085 с точност от 0,5 процента. Допустимото отклонение за паралелизъм и плоскост между двете страни на образеца не трябва да надвишава 0,5 процента от дължината на ръба на изпитвания образец или 0,5 mm, което от двете е по-малко. Ако образците не са плоски, те трябва да се шлайфат или да се нанесе достатъчно покритие, за да се подготви повърхността за изпитване. Не трябва да се наблюдава значителна деформация на покритието по време на изпитването. Ако дебелината на изпитваните образци е по-малка от 20 mm, точността на резултата от изпитването ще бъде намалена.

При подготовката на образците за изпитване, те трябва да се режат с основите им, перпендикулярни на посоката на натиск, в съответствие с предназначението на продукта. Образците за изпитване трябва да се режат, като се използват методи, които не променят структурата на оригиналния продукт. Методът за избор на образци за изпитване трябва да бъде както е посочено в съответния продуктов стандарт. За конични продукти, успоредността на двете страни на образеца за изпитване трябва да съответства на този стандарт. При липса на продуктов стандарт, методът за избор на скорости на изпитване може да бъде договорен между страните. Конкретни методи за подготовка, ако е необходимо, са посочени в съответния продуктов стандарт. Когато се желае по-цялостна характеристика или когато основната посока на анизотропията е неизвестна, може да се наложи да се подготвят допълнителни комплекти образци за изпитване.

Броят на пробите за изпитване трябва да бъде посочен в съответния продуктов стандарт. Ако не съществува такава спецификация, трябва да се използват минимум пет проби за изпитване. При липса на продуктов стандарт, броят на пробите за изпитване може да бъде договорен между страните.

Тестовите проби трябва да се съхраняват при температура 23 градуса плюс/минус 5 градуса в продължение на най-малко 6 часа. В случай на несъгласие, те трябва да се съхраняват при температура 23 градуса плюс/минус 2 градуса и относителна влажност 50 процента плюс/минус 5 процента за периода, посочен в съответния продуктов стандарт.

Тестът трябва да се извърши при 23 градуса плюс/минус 5 градуса. В случай на несъгласие, той трябва да се извърши при 23 градуса плюс/минус 2 градуса и 50 процента плюс/минус 5 процента относителна влажност.

Нашата организация, която от години подкрепя бизнеса във всички сектори чрез широк спектър от дейности по тестване, измерване, анализ и оценка, разполага със силен екип от служители, които следят отблизо световните развития в науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенстват. В този контекст, ние също така предоставяме услуги за тестване в съответствие със стандарта EN 826 Топлоизолационни продукти за строителни приложения - Определяне на поведението под налягане.