EN ISO 9015 Разрушителен контрол на заваръчни шевове в метални материали - Изпитване на твърдост

Стандартът „EN ISO 9015 Разрушителен контрол на заваръчни шевове в метални материали - Изпитване на твърдост“, който се основава на европейски стандарт и впоследствие е публикуван от Международната организация по стандартизация (ISO), се състои от следните подраздели, публикувани под едно и също заглавие:

• „EN ISO 9015-1“ Част 1: Изпитване на твърдост на дъгово заварени съединения" описва методи за изпитване на твърдост на напречни сечения на дъгово заварени съединения от метални материали. Този стандарт обикновено обхваща изпитванията на твърдост по Викерс в съответствие с ISO 6507-1 с изпитвателни натоварвания от 49,03 N или 98,07 N. Принципите обаче са приложими за изпитването на твърдост по Бринел в съответствие с ISO 6506-1 и за изпитването на микротвърдост в съответствие с ISO 6507-1 и ISO 9015-2. Изпитването трябва да се извърши, за да се гарантира, че са определени най-високите и най-ниските нива на твърдост както на основния метал, така и на заваръчния метал. Този стандарт не се прилага за изпитвателни заварки от аустенитни неръждаеми стомани.

Видът и обхватът на изпитването трябва да бъдат посочени в съответния стандарт за приложение или в споразумение между договарящите се страни. Изпитването на твърдост се извършва в съответствие с ISO 6507-1 или ISO 6506-1. Изпитванията на твърдост могат да се извършват с помощта на редици от вдлъбнатини или отделни вдлъбнатини. Когато видовете заварки не са посочени, процедурата за изпитване трябва да е подходяща за заварени съединения. Освен ако не е посочено друго, изпитването се извършва при околна температура (23°C плюс/минус 5°C).

Подготовката на изпитваната проба трябва да отговаря на ISO 6507-1 или ISO 6506-1. Напречно сечение на изпитваната проба трябва да се вземе чрез механично рязане, обикновено перпендикулярно на заварената шевка. Този процес и последващата подготовка на повърхността трябва да се извършват внимателно, за да се гарантира, че твърдостта на изпитваната повърхност не е засегната металургично. Повърхността, която ще се изпитва, трябва да бъде правилно подготвена и за предпочитане абразивно обработена, за да се позволят точни измервания на вдлъбнатините в различни области на заварената шевка.

При метода на редово вдлъбване, вдлъбнатините за твърдост се правят в редове, които включват разстоянието от повърхността, така че тези редове или части от тях да позволяват оценка на завареното съединение. Допълнителни редове вдлъбнатини или различни места могат да бъдат направени, ако е поискано от договарящите се страни. Мястото трябва да бъде посочено в протокола от изпитването. Броят и разстоянието между вдлъбнатините трябва да са достатъчни, за да се идентифицират области, втвърдени или омекотени чрез заваряване.

При метода на индивидуално вдлъбване, типичните области за местоположението на индивидуалните вдлъбнатини са показани, както е посочено в стандарта. Серии от 1 до 4 показват незасегнатия основен метал, серии от 5 до 10 показват зоната, засегната от топлина, а серии от 11 до 14 показват заваръчния метал. В противен случай местоположението на вдлъбнатината може да се определи въз основа на металографско изследване. За да се предотврати ефектът от деформация, причинена от вдлъбнатина, минималното разстояние между централните точки на индивидуалните вдлъбнатини във всяка посока не трябва да бъде по-малко от 2,5 пъти средния диагонал/диаметър на най-близкото съседно вдлъбване.

• Стандартът „EN ISO 9015-2 Част 2: Изпитване на микротвърдост на заварени съединения“ описва метод за изпитване на микротвърдост на напречни сечения на заварени съединения на метални материали с високи градиенти на твърдост. Този стандарт обхваща изпитванията на твърдост по Викерс в съответствие с ISO 6507-1 с изпитвателни натоварвания, обикновено вариращи от 0,98 N до по-малко от 49 N. Изпитването позволява определянето на максималната и минималната твърдост както на основните материали (и на двата основни материала в случай на разнородни материали), така и на заваръчния метал. Този стандарт не се прилага за изпитването на твърдост на заваръчни шевове с натоварвания от 49,03 N и повече, които са обхванати от ISO 9015-1. Освен това, този стандарт не се прилага за изпитването на твърдост по Викерс на съпротивителни точкови, режещи и шевни заварки, които са обхванати от ISO 14271.

Изпитването за микротвърдост трябва да се провежда в съответствие с ISO 6507-1. Изпитването за микротвърдост може да се извърши с помощта на редици от вдлъбнатини или отделни вдлъбнатини. Когато видът на заварката не е показан в пробите, процедурата за изпитване трябва да е подходяща за заварени съединения. Като цяло, изпитването трябва да се провежда при температура на околната среда в рамките на 23°C (23°F) плюс/минус 5°C (5°F).

Подготовката на изпитваната проба трябва да отговаря на ISO 6507-1. Секция от изпитваната проба трябва да се вземе чрез механично рязане, обикновено перпендикулярно на заварената шевка. Този процес и последващата подготовка на повърхността трябва да се извършват внимателно, за да се гарантира, че твърдостта на изпитваната повърхност не е металургично засегната от топлинна или студена обработка. Повърхността, която ще се изпитва, трябва да бъде подходящо подготвена и за предпочитане абразивно обработена, за да позволи точни измервания на диагоналните дължини на вдлъбнатините в различни области на заварената шевка.

При метода на редово вдлъбване, фигурите, предоставени в стандарта, показват типични примери за местоположението на вдлъбнатините за твърдост, направени в редове, включително разстоянието от повърхността, което позволява оценка на завареното съединение по редове или техни сегменти. Допълнителни редове вдлъбнатини или различни местоположения могат да бъдат направени, ако е указано друго, например чрез позоваване на стандарт за приложение. Действителните местоположения са включени в протокола от изпитването.

За метода на индивидуалните вдлъбнатини, фигурата, предоставена в стандарта, показва типични области за местоположението на отделните вдлъбнатини: позиции 1-4 предоставят информация за незасегнатия основен материал, позиции 5-8 представляват зоната, засегната от топлина, а позиции 9-11 представляват заваръчния метал. В противен случай местоположението на вдлъбнатината може да се определи въз основа на металографско изследване. За да се предотврати ефектът от деформация, причинена от вдлъбнатина, минималното разстояние между централните точки на отделните вдлъбнатини във всяка посока не трябва да бъде по-малко от стойността, дадена в стандарта ISO 6507-1.

Нашата организация, която от години подкрепя бизнеса във всички сектори чрез широк спектър от дейности по тестване, измерване, анализ и оценка, разполага със силен екип от служители, които следят отблизо световните развития в науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенстват. В този контекст, ние също така предоставяме услуги по тестване в съответствие със стандарта EN ISO 9015 „Разрушителен контрол на заварки в метални материали - Изпитване на твърдост“.