ISO 717-1 Акустика - Оценка на звукоизолацията в сгради и строителни елементи - Част 1: Изолация от въздушен шум

В стандарта „ISO 717-1 Акустика - Оценка на звукоизолацията в сгради и строителни елементи - Част 1: Изолация от въздушен шум“, публикуван от Международната организация по стандартизация (ISO),

• За изолация от въздушен шум в сгради и строителни елементи като стени, подове, врати и прозорци са дефинирани едночислови величини.
• Вземат се предвид различни спектри на нивото на звука на различни източници на шум, като например източници на шум вътре в сграда и трафик извън сграда.
• Дадени са правила за определяне на тези величини от резултатите от измервания, извършени в третини от октава или в октавни ленти, в съответствие например със стандартите ISO 10140-2 и ISO 16283-1.

Едночисловите величини в този стандарт са предназначени да оценят изолацията от въздушен звук и да опростят формулирането на акустичните изисквания в строителните норми. За изразяване на неопределеността е посочена допълнителна едноцифрена оценка в стъпки от 0,1 dB. Необходимите числови стойности на едночисловите количества се определят според променящите се нужди. Едночисловите величини се основават на резултатите от измервания, направени в ленти от една трета октава или октавни ленти. За лабораторни измервания в съответствие със стандарта ISO 10140-2, едночисловите величини се изчисляват, като се използват само ленти от една трета октава. Класификацията на резултатите от измервания, извършени в разширен честотен диапазон, е включена в приложението към стандарта (Приложение Б).

За целите на този стандарт се прилагат следните термини и определения:

• Едноцифрената величина е стойността в децибели при 500 Hz, след като референтната крива (за степента на изолация от въздушен шум) е била изместена в съответствие с метода, определен в този стандарт. Термините и символите за използваните едночислови величини зависят от вида на измерването. Примери са изброени в таблиците, предоставени в стандарта за свойствата на въздушна звукоизолация на строителни елементи и за въздушна звукоизолация в сгради. Като цяло, новите нечетни числа се извеждат по подобен начин.
• Терминът за адаптация на спектъра е стойността в децибели, която се добавя към едночисловата оценка, за да се отчетат характеристиките на определени звукови спектри. В този стандарт са дефинирани два звукови спектъра (в третинооктавни ленти и в октавни ленти). Приложението към стандарта съдържа информация относно целта на въвеждането на тези два термина за адаптация на спектъра (Приложение А).

Съгласно процедурата за оценка на едночислови величини, например в съответствие със стандартите ISO 10140-2 и ISO 16283-1, получените стойности се сравняват с референтни стойности при честоти на измерване в диапазона от 100 Hz до 3150 Hz за ленти от една трета октава и от 125 Hz до 2000 Hz за ленти от една октава. Сравнението се извършва, както е посочено в този стандарт. Освен това, два термина за адаптация на спектъра са изчислени въз основа на два типични спектъра в цитирания по-горе честотен диапазон. Тези два термина могат по избор да бъдат допълнени (ако е необходимо и са налични измерени данни) с допълнителни термини за адаптация на спектъра, обхващащи по-широк честотен диапазон от 50 Hz до 5000 Hz.

Наборът от референтни стойности, използвани за сравнение с резултатите от измерванията, трябва да бъде както е посочено в таблицата, озаглавена „Референтни стойности за въздушен шум“.

За да се изчислят условията за адаптация на спектъра, наборът от звукови спектри в ленти от една трета октава и в октавни ленти трябва да бъде както е дадено в таблицата, озаглавена „Спектри на нивото на звука за изчисляване на условията за адаптация“. Спектрите са А-претеглени и общото ниво на спектъра е нормализирано до 0 dB.

Метод на сравнение: За да се оценят резултатите от измерване на звукоизолацията в ленти от една трета октава (или октавни ленти), данните от измерването трябва да бъдат дадени с точност до един знак след десетичната запетая. Съответната референтна крива се измества на стъпки от 32,0 dB към измерената крива, докато сумата от отрицателните отклонения стане възможно най-голяма, но не повече от 10,0 dB или 1 dB.

Накратко, въздушният звук е шум, пренасян във въздуха. Въздушният шум се предава отвън навътре в сградата, както и от етаж на етаж или от стая на стая (например в рамките на сградата или жилището). Въздушната шумоизолация описва действието за намаляване на предаването на въздушен звук чрез разделителен елемент. Изчислението е съвсем просто. Част от падащата звукова енергия се отразява от повърхността на сепараторния елемент, а друга част се абсорбира от самия сепараторен елемент. Друга част избяга в съседната стая.

Звукоизолационният капацитет на даден сграден компонент се определя като индекс на намаляване на звука. Това е диференциална стойност, което означава, че колкото по-голяма е стойността, толкова по-добра е звукоизолацията. Тази стойност се отнася за сградния компонент, но не и за неговия ефект в помещението. Въздушният шум се предава не само директно през разделителен елемент, но и през съседни елементи (явление, известно като странично разпространение). Изолационният ефект на даден сграден компонент може да се прецени от разликата в нивата на звука между предаващото помещение и приемащото помещение.

Нашата организация, която от години се стреми да подкрепя бизнеса от всеки сектор с широк спектър от тестове, измервания, анализи и оценки, разполага със силен екип, който следи отблизо развитието в света в областта на науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенства. В този контекст, на предприятията се предоставят и услуги за тестване в съответствие със стандарта „ISO 717-1 Акустика - Оценка на звукоизолацията в сгради и строителни елементи - Част 1: Изолация от въздушен шум“.