EN 13161 Методи за изпитване на естествен камък - Определяне на якостта на огъване при постоянен момент

Европейски стандарт „EN 13161 Методи за изпитване на естествен камък - Определяне на якостта на огъване при постоянен момент“ описва метод, използван за определяне на якостта на огъване на естествени камъни при постоянен момент. Този стандарт включва разпоредби както за диагностичен тест, така и за технологичен тест.

След подходяща подготовка, проба от скалата, която ще се тества, се поставя между две опори и се центрира. След това пробата се подлага на натоварване, като се използват два успоредни цилиндъра, действащи върху горната ѝ повърхност. Тези товарни цилиндри са центрирани и разположени на разстояние една трета от дължината на отвора. Натоварванията се увеличават постоянно до повреда.

Основното оборудване, използвано в тези тестове, включва:

• Везни, способни да претеглят проба с точност до 0,01 процента от масата, която ще се претегля.
• Вентилирана фурна, която може да поддържа температура от 70 градуса плюс/минус 5 градуса.
• Линейно измервателно устройство, способно да отчита с точност до 0,05 мм.
• Изпитвателна машина с подходяща сила, съответстваща на и калибрирана по стандарта „EN 12390-4 Изпитване на втвърден бетон - Част 4: Якост на натиск - Спецификация за изпитвателни машини“.
• Устройство, което прилага двуточково натоварване върху образеца в съответствие със стандарта „EN 12390-5 Изпитване на втвърден бетон - Част 5: Якост на огъване на изпитваните образци“. Това устройство се състои от две горни ролки (ролки за прилагане на натоварване) и две долни ролки (опорни ролки). Разстоянието между два опорни цилиндъра трябва да се посочи, както се изисква в този стандарт.
• Стая, в която може да се поддържа температура от 20 градуса плюс/минус 10 градуса.

Вземането на проби, докато пробите се приготвят, не е отговорност на изпитвателната лаборатория, освен ако не е изрично поискано. От хомогенна партида трябва да се изберат поне 10 проби.

Като стандартна отправна точка, качеството на повърхността на пробите трябва да бъде нарязано, шлайфано или полирано (тест за идентификация). Когато се изискват тестове на крайни продукти (технологични тестове), качеството на повърхността на пробите може да бъде обработено с пламък или пясъкоструене в зависимост от крайната употреба. Пробите за технологични изпитвания могат да бъдат крайни продукти или изрязани от крайни продукти. Предназначената за употреба повърхност трябва да е в контакт с двете опорни ролки. Въпреки това, видът на качеството на повърхността трябва да бъде посочен в доклада.

Размерите на пробите се определят от тяхната дебелина:

• Дебелината трябва да бъде между 25 мм и 100 мм и да е по-голяма от два пъти размера на най-големия кристал в камъка.
• Общата дължина трябва да е равна на шест пъти дебелината.
• Разстоянието между опорните ролки l трябва да бъде равно на пет пъти дебелината.
• Ширината трябва да бъде между 50 мм и три пъти дебелината и в никакъв случай по-малка от дебелината.

Граничните отклонения трябва да бъдат плюс/минус 1 мм от номиналните размери. В случай на идентификационно изпитване, повърхностите не трябва да се отклоняват от перпендикулярността спрямо оста на пробата с повече от 2 процента, когато се измерват във всяка посока, с максимална разлика от 2 mm.

Анизотропията е неизотропия, определяна още като промяна на физичните или механичните свойства на веществата в зависимост от посоката. При теста за идентификация, ако камъкът показва равнини на анизотропия (напр. пластове, фолиации), посоката на равнините на анизотропия трябва да бъде маркирана с поне две успоредни линии върху всяка проба. Ако употребата на камъка е известна по отношение на местоположението на равнините на анизотропия, изпитването трябва да се извърши със силата, приложена към повърхността, която ще се натоварва по време на употреба. Ако видът употреба на камъка е неизвестен, но местоположението на равнините на анизотропия е посочено върху пробите, изпитването се провежда върху всяко от трите подреждания, показани на фигурите, дадени в стандарта. Общият брой на пробите трябва да бъде три пъти по 10.

При технологичните изпитвания пробите се изпитват само за съответната посока на продукта, т.е. със силата, приложена към повърхността, която ще бъде натоварена по време на употреба.

Нашата организация разполага със силен екип, който следи отблизо развитието в областта на науката и технологиите по света и непрекъснато се усъвършенства. Сред многобройните изследвания, измервания, анализи и оценки, предоставяни на предприятия в различни сектори, има и услуги за изпитване в съответствие със стандарта „EN 13161 Методи за изпитване на естествен камък - Определяне на якостта на огъване при постоянен момент“.