EN 681-2 Еластомерни уплътнения - Изисквания към материалите за уплътнения на тръбни съединения, използвани във водоснабдяване и канализация - Част 2: Термопластични еластомери

EN 681-2 Еластомерни уплътнения - Изисквания към материалите за уплътнения на тръбни съединения, използвани във водоснабдяване и канализация - Част 2: Термопластични еластомери

Европейският стандарт „ EN 681-2 Еластомерни уплътнения - Изисквания към материалите за уплътнения за тръбни съединения, използвани във водоснабдяване и канализация - Част 2: Термопластични еластомери“ описва изискванията към материалите за уплътнения, изработени от термопластични еластомери (TPE), използвани само в съединенията на следните:

EN 681-2 Еластомерни уплътнения - Изисквания към материалите за уплътнения на тръбни съединения, използвани във водоснабдяване и канализация - Част 2: Термопластични еластомери

  • Термопластични тръбопроводни системи за отводняване на отпадъчни води без налягане вътре в сгради (с прекъсващ поток до 95 градуса).
  • Термопластични тръбни системи за безнапорно подземно отводняване и канализация (непрекъснат поток до 45 градуса и прекъсващ поток до 95 градуса).
  • Термопластични тръбни системи за дъждовна вода.

Този стандарт съдържа общи изисквания за готови уплътнения за съединения. Допълнителни изисквания, изисквани от специфични приложения, са посочени в съответните продуктови стандарти, като се отчита, че характеристиките на тръбните съединения зависят от свойствата на материала на уплътнението, геометрията на уплътнението и дизайна на тръбната връзка.

За целите на този стандарт терминът „термопластичен еластомер“ се отнася до полимер или полимерна смес, която не изисква вулканизация или омрежване по време на обработка, но има еластични свойства при работна температура. Тези свойства се губят при температурата на обработка, което позволява по-нататъшна обработка, но се възстановяват, когато материалът се върне до работна температура.

Номиналната твърдост на материалите трябва да бъде посочена в следните диапазони в таблицата, озаглавена „Категории твърдост“:

  • Клас на твърдост 50: Диапазон на твърдост IRHD 36 до 55
  • Клас на твърдост 60: Диапазон на твърдост IRHD 46 до 65
  • Клас на твърдост 70: Диапазон на твърдост IRHD 66 до 75

Три класа на твърдост за уплътненията на тръбните съединения са посочени в друга таблица, предоставена в стандарта.

Допустимите отклонения в размерите за готовите уплътнения трябва да се определят от съответните класове в ISO 3302-1. Уплътненията трябва да са без дефекти или неравности, които биха могли да повлияят на тяхната функция. Класификацията на дефектите трябва да бъде следната, съгласно ISO 9691:

  • Повърхностните дефекти в области, свързани с уплътнителната функция, се считат за дефекти.
  • Повърхностни дефекти в области, които не са включени в уплътнителната функция, не се считат за дефекти.

Големи повърхностни несъвършенства в области, които не участват в уплътнителната функция, могат да се считат за дефекти. Това трябва да бъде договорено между участващите страни. Критериите за приемане зависят съответно от вида или дизайна на уплътненията.

Вътрешните дефекти могат да се считат за дефекти. Якостта на натиск може да се определи съгласно ISO 77431. Приемливите гранични стойности за якост на натиск трябва да бъдат договорени между участващите страни. Те зависят съответно от вида или дизайна на уплътненията.

Твърдостта в пробите, приготвени съгласно стандарта ISO 48, използвайки метода на микроизпитване, трябва да отговаря на изискванията, посочени в таблицата. Ако размерите на уплътнението са подходящи, може да се използва стандартният метод за изпитване, посочен в ISO 48, при условие че методът на микроизпитване се използва за справочни цели. За едно и също уплътнение разликата между минималната и максималната стойност на твърдостта не трябва да надвишава 5 IRHD. Всяка стойност трябва да бъде в рамките на определените допустими отклонения.

Якостта на опън и удължението при скъсване трябва да се определят, като се използва методът, посочен в ISO 37, за предпочитане върху пробни тела с щанга, изрязани от уплътнение или пробна плоча, перпендикулярно на потока във формата. Резултатите от пробните тела с пробна плоча трябва да се приемат. Пробните плочи трябва да се подготвят, както е посочено в този стандарт. Якостта на опън и удължението при скъсване трябва да отговарят на изискванията, дадени в таблицата.

Ако настройката на налягането се взема от уплътнение, измерването трябва да се извърши в посока на налягането, при което уплътнението работи при 25 процента налягане, доколкото е възможно. Когато се определя по метода, посочен в ISO 815, като се използва малка изпитвателна проба тип B при 23 градуса и 70 градуса, матрицата за измерване на налягането трябва да отговаря на изискванията, изброени в таблицата. Когато се определя по метода, посочен в ISO 815, като се използва малка изпитвателна проба тип B при минус 10 градуса и 30-минутно измерване на възстановяването, матрицата за измерване на налягането за уплътнения, използвани в приложения за дренаж и обезводняване, трябва да отговаря на изискванията, изброени в таблицата.

Накратко, EN 681-2 е европейски стандарт, който определя изискванията за термопластични еластомерни уплътнения, използвани в тръбни връзки във водоснабдителните, дренажните и канализационните системи. Тези уплътнения са от решаващо значение за поддържането на херметични и гъвкави връзки в пластмасови и метални тръбопроводни системи.

Стандартът EN 681-2 е част от по-широката серия EN 681, която определя стандарти за различни еластомерни уплътнители, използвани в тръбопроводни приложения. Докато EN 681-1 обхваща вулканизиран каучук, EN 681-2 се фокусира върху термопластични еластомерни съединения, които стават все по-популярни поради тяхната обработваемост, рециклируемост и постоянни свойства.

Стандартът EN 681-2 се прилага за фабрично произведени и сглобени на място уплътнения, изработени от термопластични еластомери, използвани в:

  • Системи за питейна вода (само за студена вода)
  • Дренажни и канализационни тръбопроводи (както заровени, така и надземни)
  • Системи за дъждовна и повърхностна вода
  • Системи без налягане и с ниско налягане

Уплътненията са специално проектирани за употреба в системи за свързване, където е необходима гъвкавост, за да се поеме движение на почвата, грешки в подравняването на тръбите и термично разширение.

Стандартът EN 681-2 определя стандартите за физични, механични и химични характеристики на термопластичните еластомерни материали, използвани в уплътненията. Основните параметри са:

  • Твърдост: Обикновено измервана в Shore A, материалът трябва да отговаря на определени диапазони на твърдост, подходящи за уплътнителните характеристики и изискванията за монтаж.
  • Якост на опън и удължение при скъсване: Термопластичните еластомерни уплътнения трябва да имат достатъчна якост и еластичност, за да поддържат целостта на уплътнението под напрежение.
  • Компресионна деформация: Позволява на уплътнението да запази формата и гъвкавостта си след продължително компресиране. Това е от съществено значение за осигуряване на плътно и дълготрайно уплътнение.
  • Устойчивост на стареене: Материалът трябва да издържа на термично стареене, излагане на озон и потапяне във вода без значително разграждане.
  • Микробиологична устойчивост: Особено важно в канализационни приложения, където уплътненията могат да бъдат изложени на микробна среда.
  • Гъвкавост при ниски температури: Уплътненията трябва да демонстрират адекватна производителност при ниски температури (обикновено тествани до минус 10 градуса или минус 20 градуса), за да се гарантира функционалност в студен климат.
  • Стабилност на обема: Термопластичен еластомер Уплътненията не трябва да се набъбват или свиват прекомерно, когато са изложени на вода или въздух.

Стандартът EN 681-2 включва няколко класа термопластични еластомери, предназначени за различни приложения:

  • TA: За студена питейна вода (до 45–50 градуса)
  • TC: За студени отпадъчни води и канализация
  • TD: За горещи отпадъчни води (ограничено до определени термопластични еластомери)

Пригодността на термопластичния еластомер за системи за топла вода е по-ограничена от тази на каучука, който е обхванат от стандарта EN 681-1 като типове WB и WD.

Уплътненията по EN 681-2 се използват най-често в:

  • Пластмасови тръбни системи (PVC, PP, PE)
  • Системи от ковък чугун или стомана с термопластични уплътнителни елементи
  • Уплътнения на шахти и връзки на инспекционни шахти
  • Гъвкави системи за свързване както в жилищна, така и в промишлена среда

Използването на термопластични еластомерни материали позволява коекструзия с пластмасови тръбни муфи, автоматичен монтаж и рециклируемост, което ги прави привлекателни за съвременното производство.

С развитието на технологията за термопластични еластомери, тя предлага предимства по отношение на лекота на обработка, прецизност и рециклируемост, което я прави все по-популярен избор, особено за приложения без налягане и при ниски температури.

Нашата организация, която обслужва пазара от много години и следи щателно световните развития в науката и технологиите, разполага с екип от опитни професионалисти и широка инфраструктура за провеждане на тестове, измервания и анализи в широк спектър от области за бизнеса от всички сектори. В този контекст, ние също така предоставяме услуги за тестване в съответствие със стандарта „EN 681-2 Еластомерни уплътнения - Изисквания към материалите за уплътнения на тръбни съединения, използвани във водоснабдителни и канализационни приложения - Част 2: Термопластични еластомери“.

WhatsApp