
В стандарта "ISO 105 G01 Текстил - Тестове за устойчивост на цвета - Част G01: Устойчивост на цвета към азотни оксиди", публикуван от Международната организация за стандартизация (ISO), се посочва, че той е срещу ефекта на азотните оксиди, образувани по време на изгарянето на газ, въглища, нефт и подобни горива и когато въздухът преминава през нагрети нишки Описани са два метода за определяне устойчивостта на цвета на текстил от всички видове и форми. Тези два теста се различават по интензивност, единият или и двата се използват в зависимост от получения резултат.

При извършване на тестове текстилните проби се излагат на азотни оксиди в затворен съд, докато една или три контролни проби, изложени едновременно с тестовите проби, променят цвета си до предварително определена степен. Промяната на цвета на всяка проба се оценява в сива скала.
Оборудването и материалите, използвани в тези тестове, включват:
За тестване на текстил се използва стандартната умерена атмосфера, тоест относителна влажност от 65 процента плюс/минус 2 процента и температура от 20 градуса плюс/минус 2 градуса, за кондициониране и тестване.
Ако текстилната тъкан, която ще се изпитва, е образец с размери 40 mm x 100 mm, се използва образец с размери 40 mm x 100 mm. Ако това е текстилна прежда за изпитване, тя се изплита в плат и се използва парче с размери 40 mm x 100 mm или се увива плътно около рамка, изработена от твърд инертен материал с размери 40 mm x 100 mm, за да се образува слой само с дебелина на преждата от всяка страна. Ако текстилът, който ще се тества, е от свободни влакна, той се пенира и пресова в достатъчно количество, за да се образува лист с размери 105 mm x 40 mm и листът се зашива към съседно парче памучен плат, отговарящ на стандарта ISO 100-F, за да поддържа влакното. Проба с размери 40 mm x 100 mm се изрязва от контролната тъкан за изпитване, а проби с размери XNUMX mm x XNUMX mm се изрязват от небоядисаната тъкан.
Като предварителна обработка всяка проба се монтира чрез фиксиране на по-късата й страна към радиалното рамо на рамката на апарата с помощта на лепило или скоби. Когато се използва лепило, то трябва да се остави да изсъхне добре.
До 40 проби, всяка с размери 100 mm x 12 mm, могат да бъдат монтирани по този начин за изпитване. Ако трябва да се тестват по-малко проби, общо 12 се пълнят с парчета, изрязани от същия тип небоядисана тъкан. Тестовата контролна проба е фиксирана в държача за тестова контрола. Пробите и контролните проби за изпитване се кондиционират най-малко 12 часа в атмосферата, посочена в този стандарт.
Рамката, съдържаща пробите, се поставя вътре в стъкления цилиндър и след това адският буркан се поставя отгоре. Държачът, съдържащ тестовия контролен образец, се прекарва през горния отвор на тапата отстрани и вентилаторът се регулира. Честотата на въртене на вентилатора се регулира на 200-300 минути и устройството е защитено от ярка светлина. За всеки литър капацитет на експозиционната камера, 0,65 ml азотен оксид се инжектира в адския буркан.
След предварителната подготовка се прилага изпитване с един цикъл или изпитване с три цикъла, ако е необходимо. Тези тестове се провеждат в стандартна атмосфера. Ако не е налична камера за кондициониране, в която да може да се извърши цялото изпитване, пробата може да се кондиционира в стандартна атмосфера за изпитване с помощта на подходящ апарат и да се тества при стайна температура.
Нашата организация, със своя обучен и експертен персонал и усъвършенствано технологично оборудване, сред многобройните тестове, измервания, анализи и проучвания за оценка, които извършва за предприятия в различни сектори, определя също така предоставя услуги за тестване.
