Стандартът "ISO 6060 Качество на водата - Определяне на химическата потребност от кислород", разработен от Международната организация по стандартизация (ISO), описва метод за определяне на химическата потребност от кислород (COD) на водата. Този метод е валиден за вода със стойност на ХПК между 0 mg/l и 700 mg/l. Съдържанието на хлориди не трябва да надвишава 1000 mg/l. Водна проба, подходяща за тези условия, се използва директно за анализ. Ако стойността на ХПК надвишава 700 mg/l, водната проба се разрежда. За най-висока точност се предпочита стойността на COD на пробата да бъде между 300 mg/l и 600 mg/l.
При дадените реакционни условия органичните съединения се окисляват интензивно. Изключени са съединения с определени структурни елементи (напр. пиридиново ядро, кватернерни азотни съединения).
Летливите хидрофобни вещества могат да се изпарят и по този начин да избегнат окисляването. Примери за неорганични съединения, които се окисляват при реакционни условия, включват:
От друга страна, някои съединения могат да реагират като окислители при реакционни условия. В зависимост от използването на резултатите от теста, тези условия трябва да се имат предвид. По-специално за смущения, причинени от хлориди, този стандарт трябва да се спазва.
Химическата потребност от кислород е тест, който измерва количеството кислород, необходимо за химическо окисляване на органична материя и неорганични хранителни вещества, като амоняк или нитрати, във водата. Химическата потребност от кислород се измерва чрез лабораторен тест, при който проба се инкубира със силен химически окислител за определен период от време и при постоянна температура (обикновено 150 часа при 2 градуса). Най-често използваният окислител е калиев дихромат, използван с кипяща сярна киселина. Химическият окислител не е специфичен за органични или неорганични съединения и следователно и двата източника на потребление на кислород се измерват в тест за химическо потребление на кислород. Измерванията не са пряко сравними с биохимичното потребление на кислород, но могат да се използват като допълнение.
За целите на този международен стандарт химичната потребност от кислород (COD) се отнася до масовата концентрация на кислород, еквивалентна на количеството дихромат, консумирано от разтворени и суспендирани вещества, когато водна проба се третира с този окислител при определени условия.
Този метод се основава на принципа на кипене на тестова порция с известно количество калиев бихромат и сребърен катализатор в силна сярна киселина за определен период от време в присъствието на живачен (II) сулфат и през това време част от дихромата се редуцира от наличния окисляем материал. Също така се основава на принципа на титруване на остатъка от дихромата с амониев железен сулфат и изчисляване на стойността на химическото потребление на кислород от намаленото количество дихромат. 1 мол дихромат е еквивалентен на 1,5 мола кислород. Ако тестовата проба съдържа повече от 1000 mg/l хлорид, следва да се приложи модифицирана процедура.
Този метод включва обработка и кипене на силни разтвори на сярна киселина и дихромат. При извършване на тестове е необходимо защитно облекло, ръкавици и защита на цялото лице. В случай на разлив, незабавното измиване с много чиста вода е най-простото и най-ефективно решение. Добавянето на концентрирана сярна киселина към водата винаги се извършва внимателно, като леко се разклаща съдържанието на бутилката. Трябва да се внимава, когато се приготвят и използват разтвори, съдържащи сребърен сулфат и живачен сулфат, тъй като тези вещества са токсични. Използваните реагенти съдържат соли на живак, сребро и хром. Използваните реагенти трябва да се третират за изхвърляне в съответствие с националните или местните разпоредби.
По време на анализа се използват само реактиви с признато аналитично качество и само дестилирана вода или вода с еквивалентна чистота. Качеството на водата е от голямо значение за точността на резултатите. Качеството на водата се проверява чрез провеждане на празни проби и подобни паралелни тестове без кипене, но иначе точно както е посочено. И в двата случая трябва да се обърне внимание на консумацията на разтвор на амониев железен сулфат. Разлика от повече от 0,5 ml показва лошо качество на водата. За да се определят стойности на химическото потребление на кислород под 100 mg/l, разликата не трябва да надвишава 0,2 ml. Качеството на дестилираната вода често може да се подобри чрез редестилация от подкислен разтвор на калиев дихромат или калиев перманганат, като се използва изцяло стъклено дестилационно оборудване. Съгласно процедурата, дадена в този стандарт, два празни теста се извършват паралелно с всеки набор от определяния, но тестовата част се заменя с 10,0 ml вода.
Сред многобройните изпитвания, измервания, анализи и проучвания за оценка, които предоставя за бизнеса в различни сектори, нашата организация също така предоставя услуги за изпитване, определени в стандарта „ISO 6060 Качество на водата – Определяне на химическа нужда от кислород“, с обучен и експертен персонал и напреднали технологично оборудване.
Можете да ни помолите да попълним формуляра, за да получим среща, да получим по-подробна информация или да поискаме оценка.
