Тест за самозагряване

Тестове за безопасност на химични вещества и материали

Тест за самозагряване

За откриване на скоростта на самозагряване на веществото се използва специален тип калориметър. Този метод се нарича калориметрия на скоростта на ускорение. Пробата се нагрява стъпка по стъпка до изотермична температура, като се използва така наречения метод за нагряване-готовност-търсене. Отопление-готовност-търсене е метод за измерване, използван в калориметричните устройства според ускоряващия калориметър. При всяка изотермична стъпка скоростта на промяна на температурата на пробата се следи без въвеждане от нагревателите на калориметъра. Ако се установи такова повишаване на температурата, то се определя като самозагряване на пробата. Веднага щом скоростта на самозагряване надвиши екзотермичния праг, се открива реакция на разлагане.

Тест за самозагряване

Като цяло скоростта на самозагряване се изчислява като разликата между максималната температура след нагряване и температурата на първата клетка, разделена на времето за достигане на 5 градуса.

Термичният анализ е признат за ефективен метод за анализиране на реакциите на термично разграждане на различни видове материали. Тази техника се използва широко в различни области. Сред тях науката за огъня, където полимерните материали са толкова разпространени, има специален проблем поради повтарящите се реакции на горене в тези анализи. Термичният анализ има различни свойства в зависимост от материала, който се изследва. Например, полимерните материали претърпяват различни реакции на разграждане, които са силно зависими от дефиницията на граничните условия за термичен анализ. Следните стандарти, публикувани от Международната организация по стандартизация (ISO), описват как да настроите тези гранични условия:

  • ISO 11358-1 Пластмаси - Термогравиметрия на полимери (TG) - Част 1: Стандарт за общи принципи
  • ISO 11357-1 Пластмаси - Диференциална сканираща калориметрия (DSC) - Част 1: Стандарт за общи принципи

Има някои несъответствия между стандартите, когато става въпрос за първоначалното количество на масата на пробата. Например, стандартите препоръчват маса на пробата между 10 и 100 mg за TG и между 2 и 40 mg за DSC. Тази разлика води до различни резултати от тестовете. Той също така показва влиянието върху резултатите от дебелината на пробата, газа носител и скоростта на нагряване по отношение на термичното и термоокислителното разграждане на полимерите. Той обаче не анализира ефекта от самозагряване, както е при опасни материали.

Нашата организация също така предоставя тестови услуги за самонагряване със своя обучен и експертен персонал и модерно технологично оборудване, сред многобройните изследвания, измервания, анализи и оценка, които предоставя за бизнеса в различни сектори.

WhatsApp