Стандартът „OECD TG 435 In vitro мембранен бариерен метод за изпитване за кожно дразнене“, публикуван съгласно указанията на OECD за отговорно бизнес поведение за мултинационални компании (OECD указания), описва in vitro мембранен бариерен метод за изпитване, използван за идентифициране на корозивни химикали. Този метод на изпитване използва изкуствена мембрана, предназначена да реагира на корозивни химикали по начин, подобен на животинската кожа.
Методът за тестване на мембранна бариера in vitro може да се използва за тестване на твърди вещества, течности и емулсии. Въпреки това, водните вещества със стойности на pH в диапазона от 4,5 до 8,5 обикновено не са подходящи за тестване.
Описаният метод за изпитване позволява идентифицирането на корозивни химикали и смеси и подкатегоризацията на корозивните вещества, както е разрешено в глобалната хармонизирана система за класифициране и етикетиране на химикали. Тази класификация се основава на времето за проникване на веществото през мембранната бариера.
Тази система за тестване се състои от два компонента:
Когато се прилага тази система за изпитване, се подготвят подходящ брой повторения за всяко изпитвано вещество и съответните му контроли. Времената на нанасяне на тестваното вещество върху мембранната бариера се записват и разпределят. Времето (в минути) между прилагането на тестваното вещество върху мембранната бариера и проникването през бариерата се използва за определяне на корозивността на тестваното вещество.
Корозивността на кожата традиционно се определя чрез прилагане на изпитвания химикал върху кожата на живи животни и оценка на степента на увреждане на тъканите след определен период от време. Освен стандарта OECD TG 435, редица други in vitro тестови методи са приети като алтернативи на стандартната in vivo процедура за заешка кожа (OECD TG 404), използвана за идентифициране на корозивни химикали. Насоките на OECD препоръчват използването на валидирани и приети in vitro методи за тестване.
При този модулен подход се използват положителни резултати от методите за изпитване in vitro, за да се класифицира даден химикал като корозивен, без да е необходимо изпитване върху животни. По този начин се цели да се предотврати използването на животни в тестове и да се предотврати болката и страданието, които могат да възникнат, ако животни се използват за тази цел.
Този метод на изпитване открива увреждане на мембранната бариера, причинено от корозивни изпитвани химикали при прилагане на изпитвания химикал върху повърхността на синтетичната макромолекулна мембранна бариера чрез „система за откриване на химикали“, вероятно чрез същите механизми на дразнене, които работят в жива кожа.
Проникването или счупването на мембранната бариера може да бъде измерено чрез редица процедури или системи за откриване на химикали, включително промяната в цвета на багрилото на индикатора за pH или друго свойство на индикаторния разтвор под бариерата.
Трябва да се установи, че мембранната бариера е валидна за предназначението си, т.е. подходяща и надеждна. Това включва гарантиране, че различните препарати са последователни по отношение на техните бариерни свойства, като например възможност за поддържане на бариера срещу некорозивни химикали, възможност за категоризиране на корозивните свойства на химикалите сред подкатегориите корозивност на глобално хармонизираната система за класификация и етикетиране на химикали. Назначената класификация се основава на времето, необходимо на химикала да премине през мембранната бариера и да проникне в индикаторния разтвор.
Преди рутинното използване на in vitro метода за мембранно бариерен тест, лабораториите трябва да отговарят на този стандарт и да демонстрират своята техническа компетентност чрез правилно класифициране на предложените вещества за квалификация. Когато изброеното вещество не е налично или е оправдано, може да се използва друго вещество, за което има достатъчно референтни данни in vivo и in vitro.
Тестовете трябва да се извършват при температура на околната среда (диапазон 17-25 градуса) и компонентите трябва да отговарят на условията, посочени в стандарта.
Преди извършване на изпитване за мембранна бариера се извършва изпитване за химическа съвместимост, за да се определи дали изпитваният химикал може да се открие от системата за откриване на химикали. Ако системата за откриване на химикал не открие изпитвания химикал, методът за изпитване с мембранна бариера не е подходящ за оценка на потенциалната корозивност на този изпитван химикал и трябва да се използва различен метод за изпитване. Системата за откриване на химикали и условията на експозиция, използвани за тестване за съвместимост, трябва да отразяват експозицията при последващо тестване на мембранната бариера.
Ако е подходящ за метода за изпитване, изпитваният химикал, квалифициран чрез изпитване за съвместимост, трябва да бъде подложен на изпитване за категория във времевата скала, което е скринингов тест за разграничаване между слаби и силни киселини или основи. Например в валидирания референтен метод за изпитване се използва тест за категоризиране на времева скала, за да се посочи кои две времеви скали трябва да се използват в зависимост от това дали са открити значителни киселинни или алкални резерви. В зависимост от киселинния или алкалния резерв на изпитвания химикал, трябва да се използват две различни времеви скали за пробив, за да се определи корозивността и глобалната хармонизирана система за класифициране и етикетиране на подкатегорията за корозивност на кожата на химикалите.
Мембранната бариера се състои от два компонента: протеинов макромолекулен воден гел и пропусклива поддържаща мембрана. Протеиновият гел трябва да бъде непропусклив за течности и твърди частици, но може да бъде ерозиран и да стане пропусклив. Напълно изградената мембранна бариера трябва да се съхранява при предварително определени условия, за които е доказано, че предотвратяват разграждането на гела, като изсушаване, микробен растеж, срязване или напукване, което би влошило неговата ефективност. Трябва да се определи приемливият период на съхранение и препаратите за мембранна бариера не трябва да се използват след този период. Пропускливата поддържаща мембрана осигурява механична опора на протеиновия гел по време на процеса на желиране и излагане на изпитвания химикал. Поддържащата мембрана трябва да предотвратява увисването или разместването на гела и трябва да бъде лесно пропусклива за всички изпитвани химикали.
По отношение на системата за откриване на химикали, индикаторният разтвор, който е същият разтвор, използван за изпитване за съвместимост, трябва да реагира на присъствието на изпитван химикал. Следва да се използва багрило с индикатор за рН или комбинация от багрила, като крезолово червено и метилово оранжево, което ще покаже промяна на цвета в отговор на присъствието на изпитвания химикал.
Сред многобройните тестове, измервания, анализи и проучвания за оценка, които предоставя за бизнеса в различни сектори, нашата организация също така предоставя услуги за тестване, определени в стандарта „OECD TG 435 In vitro мембранен бариерен метод за тестване за дразнене на кожата“, с обучен и експертен персонал и съвременно технологично оборудване.
Можете да ни помолите да попълним формуляра, за да получим среща, да получим по-подробна информация или да поискаме оценка.
