
Хората често питат дали медът се нагрява, тъй като се притесняват за ензимите и смятат, че топлината ще унищожи ензимите в меда. Но ензимите и медът са много по-мощни, отколкото хората си представят.

Ензимите са големи, сложни, биохимично активни протеинови молекули и са много изявени в своята активност. Всеки има специално оформени активни места, които се заключват върху специфични целеви молекули и ги манипулират по специфичен начин, за да ги разделят.
Скоростта и ефективността на ензимната активност могат да бъдат повлияни от химикали или от температура или pH или от концентрации на молекули, като всички те могат да променят формата на активното място. Освен това всеки от ензимите има оптимална температура, над или под която активността е най-ефективна и при която активността е нарушена или намалена.
Когато се приложи топлина, ензимът започва да се разтваря. Ако температурата продължи да се повишава, формата на активния център се променя или денатурира, при което ензимът се деактивира. Деактивирането на ензимите чрез нагряване обаче не е непременно трайно и ензимът може да се върне към първоначалната си форма и нормална функция, когато температурата падне. Но ако температурата значително надвиши точката на денатурация и се поддържа за определен период от време, ензимът се разтваря до такава степен, че не може да се сглоби отново. В този момент ензимът е трайно денатуриран и престава да функционира като биохимична единица. Температурната толерантност на ензимите е променлива.
При изследванията, анализите, измерванията и оценката, проведени в нашата организация, се спазват националните и международните стандарти и приложимите законови разпоредби и се получават надеждни и безпристрастни резултати. Сред многобройните тестове, извършени в този контекст, има и услуги за определяне на ензимната активност в меда.
