Стандартна спецификация на ASTM B488-01 за златни галванични покрития за инженерни цели

Стандартът „ASTM B488-01 Стандартна спецификация за галванизирани златни покрития за инженерни цели“, разработен от Американското дружество за изпитване и материали (ASTM), описва изискванията за галванизирани златни покрития, съдържащи най-малко 99,00 масови процента злато и използвани за инженерни приложения. Специално изключени от този стандарт са автокаталитичните, потапящите и отлагащите се чрез парна фаза златни покрития.

Златните покрития, отговарящи на този стандарт, се използват заради тяхната устойчивост на корозия и потъмняване (включително устойчивост на корозия чрез трене и каталитична полимеризация), свързаност, ниско и стабилно контактно съпротивление, спояемост и инфрачервена отражателна способност. Този стандарт обхваща различни видове покритие, които се различават по чистота и твърдост на златото.

За целите на този стандарт се прилагат термините и определенията, дадени в ASTM B374 или ASTM B542. Освен това,

• Значимите повърхности се отнасят до повърхности, които обикновено са видими (директно или чрез отражение) или са от съществено значение за използваемостта или функцията на предмета. Може да бъде източник на продукти от корозия или потъмняващи филми, които влияят на функционалността или желания външен вид на изделието. Важните повърхности трябва да бъдат показани на чертежите на частите или чрез предоставяне на подходящо маркирани образци.
• Подложката се отнася до метален покривен слой между основния метал или субстрата и горното метално покритие. Дебелината на подкосъма обикновено е по-голяма от 1 µm (за разлика от toast или flashing, които са по-тънки).

Покритието се определя чрез комбинация от:

• Тип, характеризиращ минималното примесване
• Код, показващ твърдостта по Кнуп
• Число, показващо дебелината в микрометри

Чистота, публикуването на този стандарт създава ново ASTM типово обозначение за електроотложено злато, което е идентично с оригиналния стандарт (MILG-45204), посочен в таблицата в стандарта. Общоприето е, че чистота на златото от 99,7% се определя като не повече от 0,3% от общите кодирани метални съставки, с изключение на калий и натрий. По подобен начин, 99,9% чистота означава не повече от 0,1% от общите кодирани метални примеси, с изключение на калий и натрий. Чистотата на златото се изчислява чрез изваждане на сумата от масата на всички метали, различни от злато, с изключение на калий и натрий, от 100 процента. Наличието на въглерод, азот, водород, натрий и калий в електродния слой не е включено в изчислението.

Стойностите на твърдостта са посочени с ASTM кодове. За справка е добавено определението за военен стандартен клас. ASTM код B е степен на твърдост 45204-91 в съответствие със стандарта MIL-G-129.

Дебелината се определя с арабска цифра, показваща минималната линейна дебелина в микрони. Примери за общо определени дебелини са показани в таблицата, дадена в стандарта.

Изискванията за покритието се определят, както следва:

• Вид на покритието: Златното находище трябва да отговаря на следните подходящи изисквания за чистота:
  • Покритията от тип I трябва да съдържат най-малко 99,70 масови процента злато, с изключение на калий, натрий, въглерод и азот. Само за покрития от тип I код А (меки), металните втвърдяващи агенти като никел, кобалт или желязо трябва да присъстват заедно в количество по-малко от 0,05 масови процента и нито един от тези три елемента не трябва да присъства в количество по-голямо от 0,03 масови процента. Всички други метали с изключение на калий и натрий се считат за примеси и не трябва да присъстват заедно в количество над 0,05 масови процента. За покрития от тип I, код B и C, металните втвърдяващи агенти като никел, кобалт или желязо трябва да бъдат равни или по-малки от 0,3 масови процента комбинирани. Всички останали метали се считат за примеси и не трябва да присъстват в количество над 0,05 масови процента всеки или 0,1 процента заедно. Чистотата на златото се изчислява чрез определяне на процентното съдържание на всички метали, различни от злато (с изключение на калий и натрий), и изваждане на тази стойност от 100 процента.
  • Покритията от тип II трябва да съдържат най-малко 99,00 масови процента злато, с изключение на калий, натрий, въглерод и азот. Покритията от тип II могат да съдържат метални втвърдяващи агенти като никел, кобалт или желязо, които могат да присъстват в количества по-големи от 0,3 масови процента. Всички други метали, с изключение на калий и азот, се считат за примеси и не трябва да присъстват в количества, по-големи от 0,1 масови процента всеки. Чистотата на златото се изчислява чрез определяне на съдържанието на всички метали, различни от злато, в масови проценти (с изключение на калий и натрий) и изваждане на тази стойност от 100 процента.
  • Покритията от тип III трябва да съдържат най-малко 99,90 масови процента злато, с изключение на калий, натрий, въглерод и азот. Индивидуалните метални примеси не трябва да присъстват в количество, по-голямо от 0,04 масови процента. Комбинацията от желязо, никел и кобалт трябва да бъде по-малка от 0,05 масови процента и нито един от тези три елемента не трябва да присъства в количество, по-голямо от 0,03 масови процента. Всички метали, различни от злато, с изключение на калий и натрий, се считат за примеси и не трябва да присъстват в количество, по-голямо от 0,1 масови процента. Чистотата на златото се изчислява чрез определяне на съдържанието на всички метали, различни от злато, в масови проценти (с изключение на калий и натрий) и изваждане на тази стойност от 100 процента.
• Твърдост: Позлатяването трябва да има твърдост по Knoop в рамките на определения диапазон на Koop, когато е правилно тествано.
• Външен вид: Златните покрития трябва да са консистентни, непрекъснати и да имат еднороден външен вид, доколкото естеството на основния метал и добрите търговски практики позволяват това.
• Дебелина: Освен ако не е посочено друго, златното покритие трябва да има дебелина, която отговаря на този стандарт върху важни повърхности. Дебелината на златното покритие трябва да бъде равна или по-голяма от определената дебелина по цялата важна повърхност. Когато покрити части се използват в свързващи приложения, максималната дебелина не трябва да надвишава допустимото отклонение, посочено в инженерния чертеж за детайла. Обичайно е в допустимото отклонение на детайла да се включва допустимо отклонение за наслагване на покрития.
• Адхезия: Златните покрития трябва да се прилепват към основата, когато се тестват с една от описаните тук процедури.
• Цялостност на покритието: Покритията трябва да са без видими механични повреди и подобни груби дефекти, когато се гледат при увеличение до 10 пъти. За някои приложения това изискване може да бъде облекчено, за да се позволи малък брой (на единица площ) такива дефекти, особено ако те са извън или около важни повърхности. Почти всички покрити галванични покрития съдържат известна степен на порьозност. Количеството порьозност, което може да бъде поносимо в покритието, зависи от суровите условия на средата, с която е вероятно изделието да се сблъска по време на експлоатация или съхранение. Ако порите са малко на брой или са разположени далеч от важни повърхности, тяхното присъствие обикновено може да се толерира.

Нашата организация, която от години се стреми да подкрепя бизнеса от всеки сектор с широк спектър от тестове, измервания, анализи и оценки, разполага със силен екип, който следи отблизо развитието в света в областта на науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенства. В този контекст, на предприятията се предоставят и услуги за тестване в съответствие със стандарта „ASTM B488-01 Стандартна спецификация за златни галванични покрития за инженерни цели“.