EN ISO 9080 Пластмасови тръбни и въздуховодни системи - Определяне на дългосрочна хидростатична якост на термопластични материали в тръбна форма чрез екстраполация

Стандартът „EN ISO 9080 Пластмасови тръбопроводни и въздуховодни системи - Определяне на дългосрочна хидростатична якост на термопластични материали в тръбна форма чрез екстраполация“, публикуван от Международната организация по стандартизация (ISO), описва метод, използван за оценка на дългосрочната хидростатична якост на термопластичните материали чрез статистическа екстраполация. Този метод е приложим за всички видове термопластични тръби при съответните температури. Този стандарт е разработен въз основа на данни от изпитвания на тръбопроводни системи.

За целите на този стандарт се прилагат следните термини и определения:

• Вътрешното налягане се отнася до силата на единица площ, упражнявана от средата в тръбата.
• Напрежението е силата на единица площ в периферна посока върху стената на тръбата, дължаща се на вътрешно налягане.
• Температурата на изпитване е температурата, при която се определят данните за пробивното напрежение.
• Максималната температура на изпитване е максималната температура, при която се определят данните за пробивното напрежение.
• Работната температура е температурата, при която ще се използва тръбата.
• Времето на престой е времето, докато се появи теч в тръбата.
• Максималната продължителност на изпитването е времето, получено чрез осредняване на логаритмите на петте най-дълги продължителности на отказ.
• Периодът на екстраполация е срокът, в който е разрешена екстраполация.
• Дългосрочната хидростатична якост е величина с размери на напрежението, представляваща прогнозираната средна якост при температура T и време t, в мегапаскали.

Данните за напрежението при разрушаване на тръбите трябва да се определят в съответствие със стандартите ISO 1167-1 и ISO 1167-2. Определянето на съпротивлението на вътрешно налягане трябва да се извършва с помощта на прави тръби. Средният външен диаметър и минималната дебелина на стената на всяка изпитвана тръбна проба трябва да се определят в съответствие със стандарта ISO 3126.

За всички изчисления, тестваните тръби трябва да са с еднакъв номинален размер, изработени от една и съща партида материал и да произхождат от една и съща производствена партида.

За съществуващи материали, оценени по стандарта ISO 9080, първоначалният набор от данни може да бъде допълнен с допълнителни данни, генерирани от други партиди, за да се отговаря на изискванията на този стандарт. В този случай, допълнителни данни трябва да се разпространяват редовно при всяка температура и да се документират в протокола от изпитването.

За разпределението на нивата на вътрешно налягане и времевите интервали трябва да се получат поне 30 наблюдения за всяка избрана температура, разпределени през периода на изпитване. Нивата на вътрешно налягане трябва да бъдат избрани така, че да се извършват поне четири наблюдения в рамките на 7.000 часа и поне едно наблюдение в рамките на 9.000 часа. В случай на оценка, базирана на втори клон, са необходими поне 20 наблюдения за втори клон и поне 5 наблюдения за всяка температура.

За всички температури, времената за отказ до 10 часа се пренебрегват. При температури до 40 градуса, времената на отказ до 1.000 часа могат да бъдат пренебрегнати, при условие че останалият брой наблюдения отговаря на този стандарт. В този случай всички точки под избраното време при избраните температури се отхвърлят.

Тестови образци, които не са се разрушили в продължение на 1 часа, могат да се използват като наблюдения в изчисления с множество линейни регресии и за определяне на наличието на индекс. В противен случай те трябва да бъдат игнорирани, стига останалият брой наблюдения да отговаря на този стандарт.

Този метод се основава на множествена линейна регресия, а подробности за изчисленията са дадени в стандартното приложение (Приложение А). Изисква се тестване при две или повече температури и в продължение на 9.000 часа или повече и може да се извърши независимо от наличието на признаци на коляно.

В съответствие с определени условия, данните от изпитванията се получават с помощта на две или повече температурни стойности:

• Всяка съседна температурна двойка трябва да бъде разделена от поне 10 градуса и не повече от 50 градуса.
• Една от температурите на теста трябва да бъде 20 градуса или 23 градуса.
• Най-високата температура на изпитване не трябва да надвишава температурата на омекване по Викат, определена съгласно ISO 2507-1 за стъкловидни аморфни полимери, с минус 15 градуса, или температурата на топене, определена съгласно ISO 11357-3 за полукристални полимери, с минус 15 градуса.
• Броят на наблюденията и разпределението на нивата на вътрешно налягане при всяка температура трябва да отговарят на този стандарт.
• За да се получи оптимална оценка на долната доверителна граница на прогнозираната хидростатична якост, диапазонът от температури на изпитване трябва да бъде избран така, че да включва работната температура или диапазона от работни температури.
• Неизправностите, дължащи се на замърсяване, могат да бъдат игнорирани, при условие че останалият брой наблюдения отговаря на този стандарт.
• Всички валидни данни трябва да се използват в изчисленията.
• За повечето материали, средата за изпитване и температурите на изпитване са посочени в съответните продуктови стандарти.

Нашата организация разполага със силен екип, който следи отблизо развитието в областта на науката и технологиите в света и непрекъснато се усъвършенства. Сред многобройните проучвания за изпитване, измерване, анализ и оценка, предоставяни на предприятия в различни сектори, има и услуги за изпитване в съответствие със стандарта „EN ISO 9080 Пластмасови тръбни и канални системи - Определяне на дългосрочна хидростатична якост на термопластични материали в тръбна форма чрез екстраполация“.