ISO 14705 Fine Ceramics (Advanced Ceramics, Advanced Technical Ceramics) - Метод за изпитване на твърдост на монолитна керамика при стайна температура

Стандартът „ISO 14705 Фина керамика (усъвършенствана керамика, усъвършенствана техническа керамика) - Метод за изпитване на твърдостта на монолитна керамика при стайна температура“, разработен от Международната организация по стандартизация (ISO), описва метод за изпитване за определяне на твърдостта на Викерс и Кнуп на монолитна тънка керамика при стайна температура.

За целите на този стандарт се прилагат следните термини и определения:

• Твърдостта по Викерс се отнася до стойността, получена чрез разделяне на силата, приложена върху повърхността на вдлъбнатината, изчислена от средната стойност на измерените диагонали на вдлъбнатините. Приема се, че вдлъбнатината е следа от недеформираната вдлъбнатина. Твърдостта по Викерс може да се изрази в две различни единици:
  • GPa единица, получена чрез разделяне на приложената сила в N на повърхността на вдлъбнатината в mm2
  • Число на твърдост по Викерс, получено чрез разделяне на приложената сила в kgf на повърхността на вдлъбнатината в mm2
• Вдлъбнатината на Vickers се отнася до пирамидална вдлъбнатина под прав ъгъл с квадратна основа и ъгъл от 136 градуса между противоположните страни.
• Твърдостта по Кнуп се отнася до стойността, получена чрез разделяне на силата, приложена към площта на проекцията на вдлъбнатината, изчислена от измерването на дългия диагонал на вдлъбнатината. Приема се, че вдлъбнатината е следа от недеформираната вдлъбнатина. Твърдостта по Кнуп може да се изрази в две различни единици:
  • GPa единици, получени чрез разделяне на приложената сила в N на площта на проекцията на вдлъбнатината в mm2
  • Стойността, получена чрез разделяне на приложената сила в kgf на площта на проекцията на вдлъбнатината в mm2 (без да се посочва единицата)
• Вдлъбнатината на Knoop се отнася до вдлъбнатина с форма на пирамида с основа на ромб, с два ъгъла между противоположните страни, които са 172,5 градуса и 130 градуса.

При метода за твърдост по Викерс по принцип диамантен индентор с правоъгълна форма на пирамида с квадратна основа и определен ъгъл между противоположните повърхности на върха се натиска върху повърхността на тестовото парче и дължината на диагоналите на измерва се вдлъбнатина, останала на повърхността след премахване на изпитвателната сила. Твърдостта по Викерс се обозначава със символа HV, предшестван от стойността на твърдостта и последван от число, представляващо изпитвателната сила.

Дължините на диагонала на вдлъбнатините по Vickers са приблизително 2,8 пъти по-къси от дългия диагонал на вдлъбнатините на Knoop, а дълбочината на вдлъбнатините е приблизително 1,5 пъти по-дълбока от вдлъбнатините на Knoop, направени със същата сила. Вдлъбнатините на Vickers се влияят по-малко от вдлъбнатините на Knoop от гладкостта на повърхността на пробата, успоредността на диамантената ос спрямо нормалата на повърхността на тестовото парче и покритието на повърхността, но тези параметри все пак трябва да се вземат предвид. Вдлъбнатините по Vickers са много по-склонни да причинят пукнатини в тънка керамика, отколкото вдлъбнатините на Knoop. Не трябва да се прави преобразуване между скалите за твърдост.

Вдлъбнатините по Vickers в метални материали се образуват главно чрез пластична деформация. Въпреки това, вдлъбнатините по Vickers в тънка керамика се образуват чрез микропукнатини и микрофрактури, както и чрез пластична деформация. Тази разлика трябва да се вземе предвид, когато се сравнява твърдостта на металите и керамиката.

Тестът се извършва върху повърхност, която е гладка, плоска и без чужди тела. Тестовото парче е полирано, за да позволи точно измерване на диагоналните дължини на индентора. Подготовката се извършва по такъв начин, че всяка промяна в твърдостта на повърхността да бъде сведена до минимум. Повърхностите не трябва да бъдат корозирали термично или химически. Ако е приложимо, всяко оставащо повърхностно напрежение се отстранява чрез подходящи процедури за полиране или отгряване.

Дебелината на пробата трябва да бъде най-малко 0,5 mm. Тя трябва да бъде най-малко 1,5 пъти по-голяма от диагонала на вдлъбнатината и най-малко 2 пъти по-голяма от дължината на пукнатината, което от двете е по-голямо. След приключване на теста не трябва да се виждат вдлъбнатини на задната страна на тестовия образец.

Обикновено тестването се извършва при стайна температура в диапазона от 1035 градуса. Тестовете при контролирани условия се провеждат при температура от 23 градуса плюс/минус 5 градуса.

Сред многобройните проучвания за изпитване, измерване, анализ и оценка, нашата организация предоставя на бизнеса в различни сектори, със своя обучен и експертен персонал и усъвършенствано технологично оборудване, „ISO 14705 Фина керамика (усъвършенствана керамика, усъвършенствана техническа керамика) - Тест за твърдост на монолитна керамика при стайна температура Той също така предоставя услуги за изпитване, определени в стандарта "метод".