Стандартът „ISO 2577 Пластмаси - Термореактивни формовъчни материали - Определяне на свиване“, публикуван от Международната организация по стандартизация (ISO), описва метода за определяне на свиването при формоване на формовани образци за изпитване от термореактивни формовъчни материали и свиването след термична обработка. Тези свойства се считат за полезни за контрол на производството на термореактивни материали и за контролиране на еднородността на производството. Освен това, познаването на началното свиване на термореактивните материали е важно за изработката на форми, а познаването на крайното свиване е важно за определяне на пригодността на формовъчния материал за производството на формовани части с правилните размери.
За целите на този стандарт се прилагат следните термини и определения:
Оборудването, използвано в изпитванията, е матрица, преса или подобно устройство, подходящо за формоване на посочените изпитвани образци. За компресионно формоване трябва да се използва едно- или многокухинна позитивна или полупозитивна форма. За шприцване трябва да се използва ISO матрица тип D10724, която дава проби с размери 2 mm × 60 mm × 60 mm, както е посочено в стандарта ISO 2-2.
Ако е необходимо, маркировките могат да бъдат гравирани във формата близо до противоположните краища на пробата, за да се улесни точното измерване на дължината на кухината и пробите. Ако се използват множество кухини с положителна матрица, получените промени в плътността на изпитваната проба може да са достатъчни, за да причинят неравномерно свиване.
Тестовете използват също подходящо оборудване за измерване на дължините на изпитваната проба и съответната кухина на матрицата с точност до 0,02 мм, както и пещ само за последващо свиване.
Представителна проба от формовъчния материал трябва да се вземе за изпитване и да се съхранява при стайна температура в херметически затворени контейнери без никакво кондициониране, докато не се приготви за тестови проби.
Тестовите проби трябва да бъдат:
Пробите трябва да бъдат оформени чрез леене под налягане или шприцване, като се използва едно- или многокухинна форма.
При започване на теста, ако не са вече известни, дължините на кухините (или разстоянията между гравираните следи върху матрицата) се измерват с точност до 23 мм при температура от 2 градуса плюс/минус 0,02 градуса. Тези измервания се записват за използване при изчисляване на свиването. От време на време формите трябва да се проверяват за износване. Като алтернатива на директното измерване на дължините на студените форми, калибърът за форми може да се получи много прецизно чрез студено формоване на проби от олово и измерване на техните дължини.
От пробата, която ще бъде изпитвана, се оформят поне две проби при следните условия:
В случай на влакнести материали, които ще бъдат шприцвани в листове, трябва да се тестват най-малко четири проби.
След изваждане от формата, тестовите проби се оставят да се охладят до стайна температура, като се поставят в материал с ниска топлопроводимост и се натоварват с подходящ товар, за да се предотврати деформация. Съхранявайте при температура 23 градуса плюс/минус 2 градуса и относителна влажност от 45 до 55 процента в продължение на 16 до 72 часа или за по-кратък период, за който може да се докаже, че ще се получат същите резултати от теста.
Преди да измерите дължините на тестовите проби, поставете ги върху равна повърхност или прав ръб, за да определите дали има кривина или изкривяване. Всеки тестов образец с кривина, по-голяма от 1 процент от дължината му, трябва да бъде изхвърлен.
За да се определи свиването при формоване, дължините на пробните пръти между противоположните крайни повърхности или разстоянията между измервателните маркировки се измерват успоредно на главните им оси с точност до 23 мм при температура 2 градуса плюс/минус 0,02 градуса. Измерването на пробите от листове трябва да се извърши чрез две измервания в една и съща посока, на 20 мм от ъглите.
За да се определи количествено ефектът от ориентацията върху свиването на шприцвана проба, свиванията в две ортогонални посоки (всяка от които се изчислява от средната стойност на две измервания в една и съща посока) се измерват и изчисляват независимо.
За да се определи свиването след това, образците за изпитване, измерени както е описано по-горе, се поставят в пещ, поддържана при посочената по-долу температура. Образците са подпрени, за да се избегне деформация и да се осигури отделяне един от друг.
Температурите на нагряване трябва да бъдат:
Времето на експозиция трябва да бъде:
След свиването зависи до голяма степен от времето на експозиция. Следователно, времето на експозиция трябва да се отбележи и да бъде както е посочено за материала. В края на периода на нагряване, изпитваните образци се изваждат от пещта и се оставят да се охладят поне 3 часа в стандартна атмосфера от 23 градуса плюс/минус 2 градуса и относителна влажност от 45 до 55 процента. След периода на охлаждане, изпитваните проби се измерват отново при температура от 23 градуса плюс/минус 2 градуса, както е посочено по-горе, с точност до 0,02 мм.
Свиването от матрицата и последващото свиване се изчисляват като проценти, като се използват уравненията, дадени в стандарта.
Нашата организация, която от години се стреми да подкрепя бизнеса от всеки сектор с широк спектър от тестове, измервания, анализи и оценки, разполага със силен екип, който следи отблизо развитието в света в областта на науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенства. В този контекст, на предприятията се предоставят и услуги за тестване в съответствие със стандарта „ISO 2577 Пластмаси - Термореактивни формовъчни материали - Определяне на свиване“.
Можете да ни помолите да попълним формуляра, за да получим среща, да получим по-подробна информация или да поискаме оценка.
