Стандартът „EN ISO 8256 Пластмаси - Определяне на якостта на опън и удар“, базиран на европейски стандарт и публикуван впоследствие от Международната организация по стандартизация (ISO), описва два метода (метод А и метод Б) за определяне на якостта на опън и удар на пластмаси при определени условия. Тези методи могат да бъдат описани като изпитвания на опън при относително високи скорости на деформация.
Тези методи за изпитване могат да се използват за твърди материали, както са дефинирани в стандарта ISO 472, но са особено полезни за материали, които са твърде гъвкави или тънки, за да бъдат изпитвани чрез ударни тестове, съответстващи на стандарта ISO 179 или ISO 180.
Тези методи се използват за изследване на поведението на определени проби при определени скорости на удар и за прогнозиране на тяхната крехкост или жилавост в рамките на ограниченията, присъщи на условията на изпитване. Тези методи са приложими както за проби, приготвени от формовъчни материали, така и за проби от готови или полуготови продукти (напр. формовани изделия, ламинати или екструдирани или отлети листове).
Резултатите, получени от изпитване на формовани образци с различни размери, може да не са непременно еднакви. По подобен начин, образци, изрязани от формовани продукти, може да не дадат същите резултати като образци със същия размер, формовани директно от материала. Резултатите от изпитванията, получени от образци, приготвени от формовъчни смеси, не могат да бъдат директно приложени към формовани изделия с всякаква форма, тъй като стойностите могат да зависят от дизайна на формата и условията на формоване. Резултатите, получени от метод А и метод Б, могат да бъдат или да не са сравними.
Тези методи не са подходящи като източници на данни за изчисления на дизайна на компоненти. Информация за типичното поведение на даден материал обаче може да се получи чрез изпитване на различни видове тестови образци, приготвени при различни условия и при различни температури. Двата различни метода са подходящи за производствен контрол и контрол на качеството.
За целите на този стандарт се прилагат следните термини и определения:
По принцип, образецът се счупва с един удар в долната част на люлеенето на махалото на машина за опън и удар. Образецът е хоризонтален в момента на счупване. Единият край на образеца се държи от рамката или махалото в момента на удара, докато другият край се държи от напречната глава. Двата описани метода се основават на два различни начина за позициониране на образеца, държан от напречната глава: образецът може да бъде неподвижно монтиран върху носещата рамка (метод А) или носен надолу с махалото (метод Б). Енергията на счупване се определя от кинетичната енергия, освободена от махалото по време на процеса на счупване на образеца. Правят се корекции за енергията на хвърляне на напречната глава (метод А) или отскачане (метод Б).
Пет вида образци за изпитване, както е посочено в таблицата, предоставена в стандарта, и показано на фигурата, могат да бъдат използвани в изпитванията. Като цяло, всички видове могат да бъдат използвани по един от два начина.
Метод А: За да се спазят изискванията на ISO 10350-1 и ISO 11403-3, предпочитаните типове проби са тип 1 (които могат да бъдат взети от многоцелеви изпитвателни образци, специфицирани в ISO 3167, или да бъдат формовани директно в съответствие с ISO 294-1) и тип 4 (които могат да бъдат формовани директно в съответствие с ISO 294-2 или обработени от формовани плочи в съответствие с ISO 294-3).
Метод Б: Предпочитаните типове образци са Тип 2 и Тип 4. Резултатът от изпитването зависи от вида на образеца, подготовката и използваната дебелина. За повторяеми резултати или в случай на несъгласие, видът, подготовката и дебелината на изпитвания образец трябва да бъдат съгласувани. Образците се изпитват с първоначалната им дебелина до 4 mm включително. Предпочитаната дебелина на образеца за образци от Тип 1 е 4 mm плюс/минус 0,2 mm, а за образци от Тип 4 - 3 mm плюс/минус 0,2 mm. В рамките на измервателната област дебелината трябва да се поддържа в рамките на допустимо отклонение от плюс/минус 5 процента. Над 4 mm методите за изпитване, описани в този стандарт, не могат да се прилагат и за определяне на ударните свойства на образците трябва да се използват стандартите ISO 179 или ISO 180.
За формовани и екструдирани съединения, образците трябва да се подготвят в съответствие със съответните спецификации за материала. Когато няма такива или е посочено друго, образците трябва да се екструдират директно в съответствие със стандарта, подходящ за материала, или да се формоват чрез компресия или шприцване от материала в съответствие с ISO 293, ISO 294-1, ISO 294-2 или ISO 295, или да се изработят машинно от листове или плочи, формовани чрез компресия или шприцване от съединението в съответствие с ISO 2818. Образци тип 1 могат да се приготвят от универсалния образец за изпитване тип А, описан в ISO 3167.
За панелите, пробите трябва да се обработват от панели в съответствие с ISO 2818. За смоли, подсилени с влакна, панел трябва да се приготви от композита в съответствие със съответния раздел на ISO 1268, а пробите трябва да се обработват в съответствие с ISO 2818.
Нарязването на проби (за проби тип 1) трябва да се извършва в съответствие с ISO 2818 върху подходящо подготвени проби без нарязване.
Нашата организация, която от години подкрепя бизнеса във всички сектори чрез широк спектър от дейности по тестване, измерване, анализ и оценка, разполага със силен екип от служители, които следят отблизо световните развития в науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенстват. В този контекст, ние също така предоставяме услуги по тестване в съответствие със стандарта EN ISO 8256 Пластмаси - Определяне на якост на опън и удар.
Можете да ни помолите да попълним формуляра, за да получим среща, да получим по-подробна информация или да поискаме оценка.
