В стандарта „EN ISO 8307 Гъвкави клетъчни полимерни материали - Определяне на гъвкавостта чрез отскок на топка“, който произлиза от европейски стандарт и впоследствие е публикуван от Международната организация по стандартизация (ISO), е описан метод за определяне на якостта на гъвкави клетъчни полимерни материали чрез отскок на топка.
За целите на този стандарт се прилагат следните термини и определения:
По принцип, при този метод стоманена топка се пуска върху изпитваното парче от определена височина и се измерва височината на отскок.
Уредът за измерване на отскок, използван в изпитванията, трябва да се състои от вертикална, прозрачна тръба с вътрешен диаметър между 30 mm и 65 mm. Стоманена топка с диаметър 16 mm плюс или минус 0,5 mm и маса 16,8 g плюс или минус 1,5 g се пуска вертикално върху изпитваното парче през тръбата от височина 500 mm плюс или минус 0,5 mm с помощта на магнит или друго подходящо устройство. Стоманената топка трябва да се освободи така, че да пада без да се върти и да е ефективно центрирана. Ако тръбата не се държи вертикално, могат да възникнат грешки в измерването и измерванията може да са невалидни поради контакт на отскока с вътрешната повърхност на тръбата. Следователно е важно да се използва нивелир или подобно устройство, за да се гарантира, че тръбата е монтирана под прав ъгъл спрямо твърдата основна плоча и че самата основна плоча е хоризонтална.
За тестовете се използва и ръчен апарат за отчитане. Скалата на гърба на тръбата трябва да бъде градуирана директно в проценти, както следва: на всеки 5-ти персентил (25 mm) трябва да се начертае пълен кръг, а на всеки 1-ви персентил върху тръбата трябва да се начертае дъга от 120 градуса. Пълните кръгове са съществена част от апарата, защото се използват за елиминиране на грешките от паралакс.
Може да се използва автоматично отчитащо устройство, способно да определи височината на отскок на стоманена сачма по електронен път, при условие че тестовете са показали, че то дава същите резултати като ръчно отчитащо устройство. Височината на отскок може да се изчисли например от скоростта на отскок или от интервала от време между първия и втория контакт на сачмата с повърхността на пяната. Може да се оборудва всяко такова устройство, стига то да може да определи височината на отскок с точност плюс или минус 1 процент от общата височина на падане (т.е. плюс или минус 5 мм). За този тип устройство не се изискват градуировки на тръбата.
Горната и долната повърхност на изпитваните образци трябва да са плоски и успоредни. Изпитваните образци трябва да се състоят от цялата продуктова проба или от подходяща част от нея, но в никакъв случай дебелината им не трябва да е по-малка от 50 mm или площта им да е по-малка от 100 mm x 100 mm. Изпитваните образци с дебелина над 50 mm трябва да бъдат сгънати до поне 50 mm без използване на цимент. При формовани продукти горната обвивка трябва да се отстрани. Могат да се използват по-дебели изпитвани образци, за да се избегнат грешни резултати, които могат да възникнат при много меки материали поради влиянието на основната плоча.
Минималната дебелина на изпитваното парче от 50 мм може да не е достатъчна за много меки материали. Ако се получат неточни резултати, може да се използва по-дебело изпитвано парче. Материалите с много ниска плътност също могат да причинят проблеми поради собствения отскок на изпитваното парче. При многослойни изпитвани парчета може да възникне приплъзване между слоевете. Този проблем може да се преодолее чрез използване на възможно най-голямата площ на изпитваното парче.
Трябва да се изпитват по три образци за изпитване на проба. Трите образци за изпитване могат да бъдат получени с помощта на отделни изделия или на различни места върху дадено изделие.
Материалът се изпитва най-малко 72 часа след производството, при условие че може да се докаже, че средните стойности на отскокната устойчивост, получени 16 часа или 48 часа след производството, не се различават с повече от плюс или минус 10 процента от тези, получени на 72 часа.
Ако горният критерий е изпълнен в избрания момент, изпитването е разрешено след 16 или 48 часа. Преди изпитването, изпитваните образци трябва да бъдат кондиционирани в продължение на най-малко 16 часа в една от следните атмосфери, дадени в ISO 23529:
Този период може да представлява последната част от периода след производство. За изпитване за контрол на качеството, пробите за изпитване могат да бъдат събрани по-рано (до минимум 12 часа) след производството, а изпитванията могат да бъдат проведени след кондициониране в една от посочените по-горе атмосфери за по-кратък период (до минимум 6 часа).
Нашата организация, която от години подкрепя бизнеса във всички сектори чрез широк спектър от дейности по тестване, измерване, анализ и оценка, разполага със силен екип от служители, които следят отблизо световните развития в науката и технологиите и непрекъснато се усъвършенстват. В този контекст, ние също така предоставяме услуги по тестване в съответствие с EN ISO 8307 Гъвкави клетъчни полимерни материали - Определяне на гъвкавостта чрез отскок на топката.
Можете да ни помолите да попълним формуляра, за да получим среща, да получим по-подробна информация или да поискаме оценка.
